Защо Ламбо не е Рейгън ?
България е в дълбока депресия, безработицата е епична, а народът се спасява поединично. Да печелиш избори в такъв момент, е като да плуваш нагоре по водопада.
И въпреки че плуваше кроул нагоре по водопада, ГЕРБ спечели шампионската титла. Победата на Плевнелиев не е сензация, но юрушът на местните постове дойде изневиделица. На какво се дължи той?
Разбира се, възможно е да е имало натиск и изтезания, но едва ли това обяснява големия шлем на ГЕРБ.
В един аналогичен момент през 2003 г. партията майка - НДСВ, яко се изложи. Въпреки че тогава икономиката бе в подем, тя събра едва 6-7 на сто от вота на местните избори. Днес ГЕРБ триумфира въпреки кризата и сензационния срив на доверието към институциите (едва 5 на сто вяра в парламента). Защо?
Ами много просто - защото сред слепите едноокият е цар. През 2003 г. НДСВ имаше силни и организирани опоненти. Днес ГЕРБ има срещу себе си разбита армия.
Националистите съвсем изперкаха, а сините и червените явно още разчитат на историческия вот. И тъй като се оглеждат все назад, движейки се предимно със задника напред, те бяха сполетени от неизбежността на застрахователното събитие.
За разлика от тях Бойко Борисов превърна миналото в порцеланов кич и го счупи. Някои негови ходове изглеждаха абсурдно противоречиви, но се оказаха гениални.
Г-н Борисов се гордее, че е напуснал МВР, за да остане в БКП. Но пък люто мрази комунистите, че са убили дядо му. А, и защото не го допуснали да учи за Държавна сигурност. В музиката и в литературата това се нарича полифония - звучат две различни мелодии едновременно и създават много по-дълбока хармония.
Миналото е противоречиво. Премиерът - също. Той не пропуска случай да похвали Тодор Живков, което не му попречи да се оплаче в неделя, че освен дядото комунистите убили (в преносен смисъл) и него самия още когато бил на 15 години. По-еднопистовите мозъци зациклят на тези изпълнения, но ние по-старите добре си спомняме как стереомагнетофоните прегазиха еднопистовите, дето се вика, в рамките на един махмурлук.
Както вече писах, ГЕРБ е първата партия, която приключи с прехода. А че тя е дясна, няма никакво съмнение. Приватизацията продължава с пълна сила. Данъчната политика в момента е най-дясната в света за последните 100 години. ГЕРБ сега ще се опита да й гарантира още 1000 години, променяйки конституцията.
Никой в света още не се е сетил за това. Така че никога в България и на Балканите не е имало по-дясна партия от ГЕРБ, да е жива и здрава.
Казвам това, тъй като някои объркани умове с политологически прически през цялото време й вменяват ляв уклон. Тези завалии и до днес виждат дясното в десния крачол на прадядо си, където той направил своя граждански избор да си прехвърли бижутата.
Но никой не може да твърди, че е излъган от ГЕРБ. При него няма лицемерие. Каквото каза преди изборите през 2009 година, това и прави. Така че народът получи това, което поиска. Но ако вземем всяка една отделна политика, ще видим, че всъщност населението иска точно обратното. Не, избирателят не желае остатъците от електроразпределителните дружества да се продадат. Напротив, той иска целите да се национализират пак.
Той е против всякаква приватизация на естествените монополи, на общинските услуги, той е против регресивните данъци, живее в ужас от здравната реформа и така нататък, и така нататък.
Народът си е ляв във всяка една от подробностите на политиката. Но в сбора от тези подробности той твърдо залага на дясното. На какво се дължи този парадокс?
Дължи се на БСП. Работата на една партия е да опакова многото конкретни интереси на своя електорат в един пакет, в една цялостна идеология. Това е нейната тежка артилерия. А БСП още от ден първи даваше ляв мигач, но завиваше вдясно. Вече 22 години тази партия будалка своя електорат с двусмислия.
Вместо да е проактивна, тя е прошикалкавеща. Тя винаги лежи на дъното и чака в засада като Ам Гъл, тя никога не води другите хобити като Фродо Бегинс от "Властелинът на пръстените". В началото на прехода тя два пъти взе властта, но отказа да прави малката приватизация, с която една истинска лява партия бе длъжна да започне промените.
Напротив, тя два пъти зачена и три пъти роди олигархия. И когато взе властта за трети път, въведе най-дясната данъчна система на планетата. Нормално е човек да си каже - щом БСП не предлага нещо принципно различно от ГЕРБ, за какво изобщо ни е БСП?
Онези поне дават десен мигач, преди да направят десен завой!
На тези избори БСП пак бе притаена в хитър маньовър, изчаквайки кризата да бутне ГЕРБ като зряла круша. Но дори тази тактика да й донесе скромен успех след 2 години, това ще бъде мизерната радост на Ам Гъл, който успява да си върне пръстена, но губи равновесие и пада в лавата на вулкана.
Имам голямо уважение към личностите на Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, но бих ги попитал - за какво се борят? Каква е тази раздираща гърдите и не даваща им да спят обществена идея, заради която те се изтъпанчиха на арената? БСП е загубена в гората, но кой от тях се вижда като Данко Пламтящото сърце?
И аз обичам чудесния Ламбо, но какво общо има той с политиката? Нима умението му да трогва бабите е по-важно за тях от сметката за тока? Ей богу, жално ми е да го гледам в такъв евтин миманс.
И Рейгън бил актьор? Глупости на търкалета. Рейгън е политически активист от юноша. Първите му известни речи са в подкрепа на Франклин Рузвелт, почти 40 години преди да изкласи до президент. После сменя боята и през 1964 г. произнася може би най-ярката си реч в подкрепа на ултрадесния президентски кандидат Бари Голдуотър. Десетилетия наред това слово вдъхновява американската десница, десетилетия наред Рейгън е най-яркият апостол на новата вяра.
Какви точно оригинални и впечатляващи политически идеи някога е извадил на показ иначе чудесният Ламбо? А какви по-скромни, дори и да не са впечатляващи? Е, добре де, хайде и мънички, скромни да са? А г-н Калфин?
Какъв изход посочи БСП сега, когато нацията е в капана на десния колапс? Да, тя смотолеви нещо за пенсиите и заплатите, за безработицата и за финансовата криза, за които тя има не по-малка заслуга. Но в големите идеи, в главното, тя твърдо отказва да излезе от дясната политикономическа матрица.
Тя не се сеща или не знае, че има и друг, по-справедлив и много по-успешен капитализъм. Че има съвсем друга монетарна и данъчна политика. Тя не я обясни, не я издига като национална цел. Е, кому е нужна тогава?
Вече си имаме дясна партия. Тя се казва ГЕРБ. И никой вече не може да я срази, освен ако не е въоръжен с много по-могъща идея.
По 24 часа
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
