Защо англичанинът мисли като господар

Автор: Валери Найденов (1 коментар)


Защо англичанинът мисли като господар

Когато все още сме избирали политиците мажоритарно, тогава сме победили англичаните при Дойран!

 

Hякъде във втората половина на тъмния девети век в Южна Англия управлява крал Алфред Велики - единственият "велик" английски крал.

 

Не знам дали е говорил английски на конете си, но лично е превел от латински и френски половин лавица теологически и философски трудове, сред които "Утешението на философията" на Боеций. Същата книга у нас бе преведена и издадена около 1100 години по-късно, по-точно миналата година. И там, където Боеций разсъждава дали Бог предопределя всички постъпки на човека, или все пак му дава правото на избор, крал Алфред добавя следния коментар:

 

"Ако сте крал, над какви хора бихте желали да властвате - над роби или над свободни хора?"

 

Замислете се - кой от днешните български политици живее с тази мисъл в главата? Това е генът, който отличава англичанина от българина.

 

Когато видях как родните качулки тъпчат известни арестанти, се сетих за английските бобита, които дебнат за всяка възможност да проявят вежливост.

 

И заедно с това за един стих от Уудсуърт, английски поет от ХIХ век: I'll give my council all in one/ preserve the dignity of man/ with soul erect… - което в мой превод ще рече:

 

"Ще дам един съвет - пази достойнството на човека, с изправена душа."

 

Човешкото достойнство, с изправена душа! Родното простолюдие се кефи на клипа "полицай рита бивш министър", докато англичанинът би изпитал не просто културен шок, а почти физическа болка.

 

Естествено, всеки може да ме обори с аргументи за злините на английската колониална и неоколониална политика. Но точно същото са го правили всички империи в историята. Силният винаги злоупотребява със силата. По-интересното е как е станал силен и как ние също да станем?

 

Големият изследовател на културните различия Хеерт Хофстеде прави класация на типичните култури по няколко конкретни измерения. Едното от които е "властовото разстояние", т. е. усещането за равенство или неравенство в ценностната система на човека. Великобритания има много ниско екзистенциално неравенство - 36 по скалата от 1 до 100. При нас на Балканите, коефициентът е около 76, затова ние гледаме на началството като на друго животно - или се страхуваме от него, или го мразим, но най ни е кеф да го унизим, когато падне от власт.

 

Народите, които съставят генотипа на английската нация, също имат ниски коефициенти: датчаните - 18, норвежците - 31, германците - 38, и т.н. Коренно различни от французите например.

 

Замисляте ли се обаче защо не немците, а тъкмо англичаните си накупиха къщи у нас? Отговорът вероятно се крие в едно друго измерение на националния характер според Хофстеде - дали един народ избягва несигурността, или има склонност да рискува. Тук вече англичаните са коренно противоположни на своите прародители. Според скалата от нула до сто те имат коефициент 35, докато немците показват 65.

 

Ако се съди по Югославия, ние, балканците, сме някъде на паталогичното 88. Ние сме по-големи консерви от всичко на запад от нас.

 

Тази силна склонност към новото и към риска обяснява агресивния приключенски дух на англичанина, който го подтиква да опознае и да завладее света. И на стари години да се пресели в село Долно Нанагорнище, където живеят три баби и само едната знае малко руски.

 

И по-горди нации от нашата са правили подобни сравнения с англичаните. Как например се поражда знаменитата теория за разделението на властите на Монтескьо? В "За духа на законите" той подробно анализира английската политика и оттам стига до извода, че законодателната и изпълнителната власт трябва да са отделно.

 

Формулата на Монтескьо е приложена буквално в САЩ, и то пак от англичани по кръв. Не случайно точно тази държава изгражда следващата световна империя. Междувременно Англия губи своята, докато прехвърля изпълнителната власт от монарха към парламента.

 

Французинът Гюстав льо Бон, бащата на социалната психология, прави унищожителни сравнения между френското и английското образование.

 

Те в пълна сила важат и днес за България. Според него френската младеж зубри, без да вниква и веднага след това забравя наученото, докато англичаните научават всичко от практиката, за да могат да го усвоят теоретически и никога да не го забравят. Например френският флотски курсант първо зубри, явява се на изпити, а после тръгва да плава, докато англичанинът първо постъпва на кораба като юнга и докато плава, се явява на изпити. Не случайно Англия побеждава обединените флотове на Франция и Испания в битката при Трафалгар.

 

Според Хофстеде различните нации създават и принципно различни бизнес организации. Ние тук, на Балканите, създаваме "човешка пирамида", китайците - тип "семейство", немците - "добре смазана машина", а англосаксонците създават “селски пазар”.

 

Англосаксонската фирма поощрява инициативата отдолу, вътрешната конкуренция, създават се неформални екипи, в които никой не е началник. У нас се правят наивни опити, които само създават хаос и отравят атмосферата. Защото всички английски и американски учебници за управлението изобщо не работят у нас. И не само у нас, но и във Франция, Белгия, Италия и т.н. Англосаксонците просто са друга бизнес порода.

 

Някои авторитети смятат дори, че самата наука за икономиката си е чисто англосаксонско явление. И че не се отнася нито към Франция, нито към Русия, нито към Китай. Да не стигаме чак дотам, но забелязали ли сте, че в България изобщо не може да има истински акционерни дружества? Де юре има много, но на практика са или еднолични, или семейни компании. Малкият акционер все едно няма нищо. Затова и неолибералните формули у нас се провалят трагически. Просто българинът не е англичанин.

 

И все пак има нещо англосаксонско, което се прихваща с успех по света - това е политическата система. Всички бивши английски колонии с изключение на Зимбабве се представят много по-добре от френските, испанските, португалските. Нещо повече, те държат да останат в Британската общност. Защо например в "дива Индия" да има устойчива демокрация? Ами това е цяло чудо, като се замислим, че в някои индийски щати все още браминът може да убие "недосегаем" безнаказано. Едва миналата година забраниха на кравите да се разхождат по магистралите. Дали не защото Индия е стъпила върху мажоритарната избирателна система?

 

Като говорим за избирателната система, забелязва се, че народите господари избират политиците си мажоритарно. Затова те са по-сплотени, по-патриотични и много по-силни.

 

Техните посланици обаче никога не ни го препоръчват. Те се месят в съдебни дела, в енергетиката, кадруват в правителството и тайните служби, но не ни казват да избираме като тях. Сетете се защо.

 

Много просто - когато все още сме избирали политиците мажоритарно, тогава сме победили англичаните при Дойран!

 

- Статия на Валери Найденов във в. "24 часа" - Р. С.

 

 

 

 

 

Коментари
2011-10-01 22:10:17 От: Емилия-Боряна Славкова

Г-н Найденов, когато сте писали тези редове, светът вече беше напълно наясно,
че неолиберализмът изцяло се провали като обществена система и повлече света в пропастта!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот