Законопроектът за културното наследство е изтъкан от недоразумения
Снимка: dnevnik.bg
След упорито издирване на Законопроекта за културното наследство най-после успях да го отворя и да се запозная с него на сайта на Народното събрание.
Няма да се спирам обстойно на мотивите на вносителите, които отричат един цялостен период, в който системата по опазване на културно-историческото наследства (КИН) имаше стратегия. От тази стратегия произтичаха Закон и Структура на националната система по опазване на КИН.
Сегашните вносители заявяват със самочувствие, че досега не е имало "в българската правна среда европейски директиви, модели и политики и Законът не е съдействал на държавните и местните институции за съхраняване и опазване на българското културно наследство и природно богатство по адекватен начин". Казано с примери, пренебрегват огромната дейност за съхранените досега паметници от изключително значение за националното самосъзнание като Рилския манастир, Мадарския конник, Казанлъшката гробница, Свещарската, резервати като Копривщица, Жеравна, Банско, Боженци, Златоград, Широка лъка, манастири като Роженския, Бачковския и много други.
Констатациите на вносителите могат да се съотнесат само за продължаващото 18 години отричане на всичко, което е било развито в някаква степен преди това, за неуредения статут на контролните органи и процедурата за налагане на санкции, за липсата на пари за реставрация и консервация. Към това трябва да добавим и промяната на обществения интерес в полза на идеята от терените на КИН да се извлича печалба. Но за съжаление законопроектът отново не решава тези проблеми.
В текста не се споменава за приемственост с досега действащия Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), като дори е сменен терминът "паметник на културата" с "културна ценност". В българското законодателство и световната практика терминът, който отличава оцененото недвижимо културно-историческо наследство от неоцененото е паметник на културата (ПК).
Считам, че структурирането на законопроекта е неясно и основаващо се на случайни признаци. Веднъж разделите и главите се основават на принадлежността им към движимото или недвижимото културно-историческо наследство (КИН), втори път се основават на тематичен признак. Не е ясно какво културно наследство е природното. Защо се прави разделяне в частност на археологическото културно наследство от другото наследство, след като то принадлежи съответно на движимото и недвижимото наследство като по-обобщаващ раздел, защо резерватите са само археологически, къде са архитектурните резервати? Законопроектът за културното наследство само изброява видовете културно богатство и то непълно, като се припокрива с действащия Закон за закрила и развитие на културата.
Основен недостатък, според мен, на законопроекта е, че иска да съвмести области, коренно различни по своето съдържание, проблематика, терминология и подход на представяне пред обществото, като са формулирани ненужни подробности, а не са упоменати важни структурни дейности. Налице е и смесване на терминология, както и неотбелязване на важна такава. На някои места се преповтарят влезли в сила разпоредби на други закони. Това е поредният неуспешен опит (както ЗУТ) да се събере на едно място видоизменена цялата нормативна досегашна база - закон, наредби, правилници, като се прави уговорка за изработване на последващи поднормативни актове.
Основното в изведения законопроект, различаващо се от сега действащия, е да се създадат условия за концесиониране (чл.13) на апетитните резервати и национални паметници на културата, които да се вземат за стопанисване и експлоатиране без пари, без да е приета цялостна Стратегия за управление и опазване на културно-историческото наследство.
В законопроекта (чл. 12) се постановява, че стратегията за управление и опазване на културното наследство ще се изработи за срок от 7 години. На всеки 7 години ли ще сменяме стратегията за опазване? Това не е политическа материя. Всяка власт трябва да има съзнанието за опазването на националното културно богатство.
Това е материя, основаваща се на полидисциплинарно изследване, чието документиране и проучване понякога трае десетилетия. Реставрационната наука е строго регламентирана от международни документи по отношение на опазването, нейното устойчиво развитие може да се гарантира от по-дългосрочна стратегия за опазване, например за 20 - 50 години напред.
Отбелязвам подмяната в проектозакона на експертното начало във вземането на решения за КИН с бюрократично - създаване на инспекторат в министерството на културата за контрол изпълнението на задълженията по този закон.
До 1992 г. експертното ниво в областта на опазването на недвижимото наследство беше широко застъпено, като основният субект беше НИПК, който затваряше целия цикъл с всички дейности по опазване на паметниците на културата (ПК). След 1992 г. поради широко дискутирания монополизъм НИПК беше оставен само с държавни правомощия по издирване, изучаване, документиране, съгласуване, контрол и мониторинг по ПК.
Проблемите в дейността по опазването оттогава до днес се дължат най-вече на липсата на финанси и адекватна действена процедура за санкциониране, както и на липса на регламент за специалистите, които могат и имат право да извършват дейностите по опазване. Държавата не отпусна средства за регулярни командировки на експертите за контрол и мониторинг, не предложи ясна система с отговорности за налагане на санкции на закононарушителите, както и за поощрения за опазващите.Законопроектът не решава основните въпроси за опазването на ПК, а дава само права на концесионери, без да има ясно записани отговорности. Беше много по-лесно да се измени действащият закон, като в него се приеме глава за концесиониране, тъй като той е много по-добър от проектозакона, много стегнат, с ясни формулировки.
Обръщам внимание и върху постановката на чл. 8, ал. 3 от законопроекта - "Устойчивото развитие на културното наследство е това, което отговаря на нуждите на настоящето, без да ограничава възможността на бъдещи поколения да посрещат свои потребности". Практически тя дава възможност да се прави всичко с паметниците на културата. При такива постановки няма нужда от специалисти, които да следят дали се спазва методологията за опазване на КИН.
В закона следваше да се предложи механизъм за системно набиране на обществени средства за опазване на ПК, като тази система бъде относително самостоятелна, да не зависи от смяна на политическата власт на всеки 4 години, без трусове за дългосрочен период. Да се предложат структури, които да управляват тези фондове, да определят планове за етапно извършващи се консервационно-реставрационни работи и такива, които са неотложни.
В така изведения законопроект се орязват правомощията на НИПК. Никъде не се говори за съгласувателната дейност по видовете намеси върху ПК, кой ще я извършва, по какъв начин, какви специалисти...
Трябва да подчертая, че предложението за регистрационен режим за всички специалисти - проектанти и изпълнители на консервационно-реставрационни работи, ангажирани в процеса на опазване на КИН - е в правилна посока, но следваше да се помисли за лицензионен режим за особено значимите ПК, тъй като всяка непрофесионална намеса води до безвъзвратна загуба на автентика.
Принизено е значението и съответно опазването на ПК от по-ниска категория - за тях не се отпускат държавни субсидии и практически се обричат на доизживяване.
В проектозакона има непоследователност по отношение на дефинициите и структурирането му. Той не отговаря на европейските стандарти в различните конвенции, които България е ратифицирала. Има опасност Европейският съвет отново да ни санкционира.
Премахната е част от специализираната терминология, друга е непрецизирана. Видовете градоустройствена защита на ПК е отбелязана с постановката, че се пази по ЗУТ - но постановките в ЗУТ се променят всеки месец!
В законопроекта няма достатъчно набелязани мерки за недопускане на неконтролируеми намеси, както и такива за стимулиране на тези, които спазват правилата за опазване на паметник на културата и влагат средства и усилия.
Мерките за санкциониране следваше да се предвидят по-адекватни с превантивен ефект, а не да се създава тежка и тромава административна машина, същата като Дирекцията за национален строителен контрол в ЗУТ, която не може да събори нито една незаконна постройка. Например можеше да се въведе почасова геометрично нарастваща глоба, за да се стимулира закононарушителят сам и бързо да отстрани нехарактерните намеси, както и да не допуска такава намеса пред угрозата от загуба на много средства. Следваше да се определи точната процедура, по която ще се санкционира закононарушителят, защото и в действащия закон има предвидени санкции, но тъй като няма точно описана процедура, както и санкциониращи органи, нито един закононарушител не е глобен до този момент.
Идеята за създаване на инспекторат е недоразвита. Може би се има предвид възстановяване на старите дирекции "Културно-историческо наследство" към окръжните народни съвети преди, сега към областните управи. В същото време се създава такава структура и в министерството на културата, като се раздува щатът му. Такава система е неикономична. Може да бъде организирана с по-малко на брой специалисти, но с регламентирани правомощия и отговорности, каквато е френската система.
По отношение на концесионирането смятам, че трябва да се определят още в закона строги условия, при които се отдава националното богатство - с наблюдение от представител на държавата на място и непрекъснат отчет, с предварителни планове за допустимите намеси и режими, както и със санкции към концесионерите.
Предвиденият инспекторат за двете области на движимото и недвижимото културно наследство не може да бъде обслужван от един и същ специалист инспектор. Те са коренно различни и се изискват различни знания и образование, различни подходи. Как специализирани звена ще бъдат на подчинение на областни управи, които не са специалисти в дадената материя, а ще имат право да спират обекти - паметници на културата или да дават предписание за намеси.
В същото време се дават правомощия и на кмета на дадена община, който е некомпетентен в тази област, да предрешава въпроси с незаконни намеси и събаряне на паметници на културата.
В крайна сметка мисля, че Законът за културното наследство в този му вид не трябва да се приема, тъй като е объркан, без ясна концепция за структурирането му, без да е приета национална стратегия за опазване, без да са изяснени с права и задължения всички субекти, участващи в системата на опазване на КИН.
Следва да се преработи заедно със Закона за закрила и развитие на културата, за да стане един рамков закон и там да се упоменат всички нови правомощия на министерството и министъра на културата, както и структурата му.
Отделно се създадат два различни закона - един за движимото културно-историческо наследство и друг за недвижимите паметници на културата, защото имат различен предмет на дейност, различна методология и терминология на опазване, различни структури. Това най-малкото е по-практично при прилагане на закона.
Законът за опазване на недвижимото културно наследство трябва да урежда преди всичко финансирането на тази дейност и правомощията на органите, които ще я управляват. Нека при изработването да се поканят съответните специалисти - експерти в дадената област за компетентно участие, както и предварително широко да се обсъдят в обществото всички проблеми във всеки аспект на тази област.
Бел. ред. - Заглавието е на "Българи".
Арх. Валентина Едрева се е дипломирала през 1976 г. в катедра "Градоустройство" на Висшия инженерно-строителен институт - София, сега УАСГ. От 1978 г. започва работа в Националния институт за паметниците на културата, най-напред в проектантската група в Сливен, а от 1982 г. в София. До 1995 г. е проектирала градоустройствени проекти за квартали и селища, и архитектурни инвестиционни проекти за сгради - паметници на културата в Сливен, Котел, Медвен, Жеравна, Бургас и Несебър. От 1995 г. работи като инспектор в Националния институт за паметниците на културата.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
В този материал е обърнато внимание основно на недвижимите паметници на културата, за които много малко се дискутира в пресата и на състоялите се кръгли маси. Вниманието изцяло беше насочено към движимите паметници на културата и техните собственици. Необяснимо защо остана мълчалива гилдията на архитектите, с малки изключения.
Законът като цяло е хаотичен,без структура и с подменена терминология.
Мисля , ...прочети целия
Основните промени, които настъпиха в проектозакона между първото и второто четене, са разрешението да се търгува с отделни експонати, а не задължително с цели колекции, както и облекчаване на възможностите за концесионна дейност.
Още по лошо! Друга важна поправка.Стратегията за управление и опазване на културното наследство ще се изработи за срок от 1 година. Защо тогава се бърза да се приема закон, преди да е изра...прочети целия
Както се разбра от пресата, НДСВ, която прави закона не се е споразумяла с БСП и проектозакона няма да бъде вкаран до Нова година в дневния ред на парламента за ново обсъждане. 21 неправителствени организации се обявиха против проектозакона за културното наследство и бяха лишени от възможността активно да участват в дискусиите по промените в текста. Това стана въпреки уверенията на председателя на Комисията по култ...прочети целия
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
