Загадъчната смърт на кханасюбиги Крум

Автор: Иван Петрински (2 коментара)


Загадъчната смърт на кханасюбиги Крум

От Крум до Самуил е най-голямото могъщество на България...

През 2014 г. се изпълват 1200 г. от смъртта на великия господар Крум (802-13 април 814) и 1000 години от смъртта на цар Самуил (997-6 октомври 1014).

 

Двамата забележителни български владетели ограждат период от малко повече от два века - времето на най-голямото и най-продължителното, почти без прекъсвания, могъщество на Средновековна България. 

 

Благодатна ще е тая година на чествания. Засега няма нищо сигурно от оповестеното за отбелязването на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997-1014), но предвиденото изграждане на паметник на владетеля в София и доставянето пак тук на костните му останки, без значение дали за кратко време или за постоянно, впечатляват.

 

Вероятно сега е времето да се напомни, че София би утвърдила още значението си като българска столица, ако най-сетне в нея бъдат поставени на видно място паметници на средновековните български владетели. Подчертавам нарочно - на средновековните, защото местните талибани са в състояние напълно да съсипят всяко добро начинание, надявам се да е ясно това.

Горното написах със свито сърце и затворени очи. Като знаем как бяха възлагани и изпълнявани подобни поръчки в София през последния четвърт век, не искам дори да си представям на какви точно страховити постижения са способна тъдява.

 

Като гледам как люде - все едни и същи, които успяват да се носят безпрепятствено от провал към провал, се бутат напред с тая идея, не ни остава друго освен да стискаме палци и да се молим горещо бъдещият паметник на цар Самуил да е приличен що-годе, да е на хубаво място и да е достоен за паметта на този велик български владетел.

В същото време бе забравена сякаш една друга годишнина - 12-вековното отстояние от смъртта на кханасюбиги Крум (802-814). Той не по-малко има право на достоен знак в днешната ни столица, през 809 г. Средец за първи път влиза в границите на България. Няма логика, по която Крум да няма свое възспоменателно място в днешното средище на българската държавност.

Веднага се сещам защо мнозина потропват вече нервно с крак, страх ги е да не заприличаме на европейската столица на кича Скопие с нейната бутафорна и наистина кичозна отвсякъде програма "Скопие 2014".

И мене ме страх, много. Пак ще кажа, заради тия, дежурните, които гледам все обсъждат едно-друго по тоя повод из средствата за масово осведомяване. Да се надяваме, че някой, снабден и с власт, и с наистина безпогрешен естететически и исторически вкус, и с достатъчно , ще се заеме с тая патриотична задача, без да забравя и споделеното тук - кханасюбиги Крум има точно толкова основания за величествен паметник в София, колкото и цар Самуил.

Когато се сетим за образа на великия господар Крум, изграждан във византийските извори, не е редно да забравяме, че там, повече от образа на кой да е друг средновековен български владетел, той е изграждан по слухове. Дори Неизвестният летописец (Scriptor incertus), съвременник на събитията, сам признава това - "на императора било известно по слух, че Крум се отправил на поход . . .".

 

Особено подходящ пример за масово разпространяван във Византия слух е за обкования и превърнат в чаша череп на император Никифор след разгрома на неговата войска през 811 г. (Веселин Бешевлиев, 1926; Ангел Николов, 2009), за това сведение вече сигурно знаем, че е само слух и Крум никога от ничий череп не е пил.

След победата при Версиникия (22 юни 813 г.) кханасюбиги Крум подрежда отлично последващите си набези за да извлече възможно най-голяма полза от забележителната си победа. В средата на юли Крум вече се установява под стените на Цариград.

 

След покушението срещу него при водените мирни преговори, българската войска опустошава за назидения цяла Източна Тракия, включително и Галиполския полуостров. Крум вече всъщност е взел решението да започне всеобхватна подготовка за превземането на Цариград през пролетта на 814 г.

 

За да не скучае войската през топлата зима на 813-814 г. е организиран кратък поход до Аркадиопол (дн. Люлебургаз) на цялата събрана 30-хилядна българска войска, "цялата в желязо". След като едва се прибират в България, претоварени с ценности и добитък, а и с 50 хиляди пленници, българите завършват последните приготовления за грандиозния поход към Цариград, този път столицата на света със сигурност щяла да падне (вж. Извори).

В тая съдбоносна пролет, на петия ден след Великден, сиреч на 13 април 814 г., Крум издъхва при неясни за нас обстоятелства. Ще трябва тук да признаем, че нито едно от известните ни сведения за тая смърт не ни удовлетворява, всички те изглеждат несигурни. Смъртта на българския владетел е обрасла до неузнаваемост в слухове, според византийските писмените свидетелства, а домашните извори са късни и за това пообъркани.

 

Обичайно добре осведомени за делата в България, византийските тайни служби изглежда са напълно изолирани от събитията в българския владетелски двор по Крумово време, нещо повече даже, българските съгледвачи успяват изглежда да проведат достатъчно широка дезинформационна програма в самия византийски императорски двор (вж. Свързани текстове).

 

Крум печели не само военните сражения, но и битките на тихия фронт. За византийските императори, както и за съвременните летописци, оставали единствено несигурните сведения, получавани от "избягали от България [византийски] пленници", пак според Неизвестния летописец.

Късния "Станиславов пролог" (от 1330 г.), превод на "Менологий на император Василий II" (1000 г.) обърква смъртта на Крум със смъртта на съвременния му военачалник Диценг. Не Крум, а Диценг първо ослепява, а после е ритуално удушен от своите поради своята негодност вече. Знаем всичко това понеже разполагаме с наистина съвременно свидетелство за събитието, а не от два века след това.

Един синаксарен разказ пък, включен в "Синаксар на Цариградската църква" от Х в., ни съобщава само, че "Крум зле завършил живота си".

Смъртта на великия господар Крум на 13 април 814 г. ще си остане загадка за нас поне докато не бъде открит нов исторически извор, който да ни съдейства в разгадаването й. Предположението, което често може да се срещне в съвременните ни исторически съчинения, за убийство на българския владетел при организиран от Византия заговор, ще трябва да признаем за несъстоятелно.

 

Както е видно от византийските извори и император Лъв V, а и летописците също, не разполагали дори с достоверен източник на сведения за събитията в България, а какво остава за някакви възможности за организиране на покушение, което да предотврати готвения грандиозен български поход срещу Цариград.

Ще трябва да признаем, че изглежда напълно възможно, Крум да е жертва на дворцов заговор, начело с често споменаваните в изворите трима български военачалници - Диценг, Дукум и Цок, все пак известно време точно за тях изворите най-често говорят. Възможно е също Крумовата кончина да е съвсем естествена, ние не знаем на колко години е той през 814 г., не знам със сигурност дори кога поема властта, някъде между края на 796 г. и 802 г.

 

Така че ще трябва да приемем или дворцов заговор на Диценг, Дукум и Цок, или естествена смърт, трети вариант, струва ми се, засега няма.

Извори

"Прочее . . . на императора [Лъв V Арменец (813-820)] било известно по слух, че [великият господар] Крум [(802-814)] се е отправил на поход [предвиждал да се отправи през пролетта на 814 г.], като събрал голяма войска от аварите и от околните Славинии.

 

Освен това той бил приготвил частите и съоръженията на различни обсадни машини, големи машини триболи и тетраболи, костенурки и високи стълби, топки, лостове и копачи, овни и подставки за изхвърляне на стрели, огнехвъргачки и каменомети, скорпиони за изстрелване на стрели, прашки - изобщо всякакви съоръжения [за използване] срещу зъберите на [крепостните] стени, за да превземе града [Цариград] откъм западната му страна, откъм Влахернската стена [тая част от крепосната стена на Цариград била напълно обновена и подобрена през Х-ХI в. заради изграждането на Влахернския дворец; оттук през 1453 г. османските турци най-напред проникнали в града].

 

Той искал да закара всички тези съоръжения там, където бяха хвърлени стрелите срещу него [по време на покушението срещу кханасюбиги Крум през есента на 813 г.]. Той бил приготвил в оборите си 10 хиляди вола за да пренесе всички споменати съоръжения, като ги натовари на обковани с желязо коли, на брой 5 хиляди, които поръчал да направят. Като чул това, Лъв изпратил съгледвачи и щом узнал истината, събрал голяма войска и майстори и започнал да строи друга стена вън от градските стени, като изкопал широк ров . . .

Преди да започне пролетта [на 814 г.], както казват някои избягали от България пленници, на великия [светлия] четвъртък на Великден [т. е. 13 април, понеже Великден през 814 г. се паднал на 9 април (неделя)] първият българин, прочутият Крум, който имал намерение да превземе столицата [Цариград], завършил живота си, заклан от невидима ръка, като през устата, ноздрите и ушите му бликали потоци от кръв. Така в злини завършил той живота си.

 

Прочее Лъв, възгордян като че ли сам той, а не бог е сразил неприятеля, изпратил послания до всички градове и страни, в които известявал: "Намерих българите близо до града [Цариград] и благодарение на моята предвидливост, храброст и съобразителност ги прогоних всички като пронизах със стрела първенеца им. И по такъв начин умря нашият враг", казал той."

Из безименната летопис на Scriptor incertus, след 820 г.

Превод на Геновева Цанкова-Петкова



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=495536

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011071400040001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011072100040001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2013040400040001301

 

От в. "Сега"

 

Коментари
2014-04-01 18:13:51 От: Генади Савов

Мисля,че кан Крум е възможно дае умрял от сърдечна болест инфаркт и прочие.Незнаеме какво е било здравословното му състояние.Ромейските летописи не пишат за здравето му...Може и визант.василевс дае дал уверение на бълг.боляри да отроват бъллг.владетел,че по този начин уж да спрат безсмисленните според визант.върхушка обсади на Цариград,който без флота бълг.войска нее могла да завземе.Дано се открият сигурни документи за кан Крумовата смърт.

2014-04-01 18:43:41 От: Генади Савов

Възможно лие бълг.комити да са били против похода на Крум за завз.на Константинопол-814г.считайки,че похода щее неуспешен.Визант.столица е имала голяма войска зад стените и резерв в М.Азия,който да атакува в тил българите и те да вдигнат обсадата...Ромейски пратеник дае казал на боляри-в бълг.двор агенти на В-я.да дадат отрова на бълг.кан,че да има мир с Византия и да не гинат напразно бълг.войници.И тъй ромеите да са убили великият кан Крум...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече