За вредата от програмите за роми
Според официалните данни на „Рома Интегрейшън Център“, още преди влизането си в ЕС България и Румъния са получили 23 милиона евро за периода 1993-2001 по ФАР. След влизането тези суми рязко се увеличават. Снимка: БГНЕС
Добре, че дойдоха бежанците, за да си отдъхнат малко циганите! Откакто всички вкупом започнахме да чакаме бежанската заплаха, истериите на ромска тема сякаш позаглъхнаха. Докато оня ден Министерството на образованието не обяви, че ще се включи в програмата за подпомагане на ромски деца да завършват училище не с друго, а с пари!!!
Обществото незабавно се раздели пак на „Левски“ срещу ЦСКА – този път на възмутени защитници на българските ученици и още по-възмутени защитници на ромските ученици. В крайна сметка Министерството отстъпи и парите ще се дават на учителите, които ще се нагърбят да подпомагат ромски деца с шансове за завършване на 11 клас. По техни сметки това са едва 700 ученика – при положение, че в първи клас ромските деца са една пета от започващите образование.
Дори тази статистика е достатъчна, за да се види онова, което всички си знаем – с ромите има проблем от десетилетия и от десетилетия той е нерешен.
30 евро на дете с успех над 3,50 едва ли са изходът от тези десетилетия, в които нищо не се е случило. Те са само повод българите да настръхнат срещу ромите, ромите срещу българите, учените срещу неучените, работещите срещу безработните.
Както винаги държавата заради тромав или некадърен пиар, или липсата на такъв, не успя да обясни за какво става дума. Шестдесет процента от парите за ромчетата са от чужда фондация, а България щеше да се включи с останалите 40%, които обаче взима от фонд „Наука и образование“ на ЕС. Защо тогава тези мизерни 700 по 30 евро предизвикаха такава буря?
Обяснението, че има лоши хора, които мразят ромите, и добри, които са готови да им дават пари заучене, е твърде опростенческо. Каквото и да прави българската държава, накрая резултатът е само един – българите са настроени срещу ромите. Нито ромите стават по-образовани, нито българите – по-богати.
Така стана и когато се оказа, че детските се полагат само на родители с доход не по-висок от 350 лева. В държава, в която една цяла малцинствена група е изцяло извън пазара на труда и мизерства, а по-голямата част от мнозинството работи, но печели съвсем малко над тази граница, подобно разделение е залагане на взрив. Този подход е и чиста форма на дискриминация – децата са граждани на нашата държава, независимо от статута на родителите си.
И ако родените в бедност не са виновни за това, също толкова невинни са и онези, за които от люлката е ясно в кой университет в Англия ще учат, а най-малко виновни пък са децата на масата работещи, които едва докарват до следваща заплата всеки месец, независимо дали са българи или роми.
Дали това разделение се прави от глупост, или нарочно? По-скоро второто. Не казвам нищо ново и с твърдението, че необразованите цигани са добър ресурс за докопване на власт – на местно и на национално ниво. Тогава нищо чудно, че десетилетия интеграционни програми не са довели до нищо.
Истината днес, октомври, 2016 година, е, че единственият начин да подобрят живота си нашите цигани получиха, не когато Европа реши да ги приобщава с фондове и програми, а когато отвори границите си за тях. Истина е и, че програми с пари на калпак досега не са довели до никакви положителни промени.
Дали има дете – независимо от коя раса и с какъв произход, което ако няма какво да яде и живее с още 10 души в стая без ток – би седнало всяка вечер да решава задачи? Колко биха му помогнали 70 лева в такава ситуация? Законите на физиката не са по-силни от законите на глада. Това е причината, поради която ромчетата не остават в училище – те просто се включват в изкарването на някакъв вид прехрана още на 12 г.
С този текст не искам да критикувам фондацията, че е решила да даде рамо на няколко деца, съумели все пак да стигнат до матура. Не е нейна работа да оправи целия батак, който България, но и цяла Европа сътвори с ромите през последните почти 30 години.
Че парите, изсипвани отвън, само маргинализират хората, за които са предназначени, а и обогатяват хора и организации, намерили начин да печелят от тях, също е факт, който повечто българи са видели с очите си и затова настръхват при всяка нова програма за интегриране.
Нека не съм голословна. Според официалните данни на „Рома Интегрейшън Център“, още преди влизането си в ЕС България и Румъния саполучили 23 милиона евро за периода 1993-2001 по ФАР. След влизането тези суми рязко се увеличават.
Между 2000 и 2006 г. двете страни получават общо 275 млн. евро от европейскиа социален фонд. За 2007-2013 г. ЕС отпуска за ромски проекти на общо 12 източноевропейски страни-членки 13,3 милиарда евро. Освен тези средства, милиони бяха изхарчени и за поредната абсолютно безрезултатна инциатива – декадата на ромското включване.
Тази декада приключи, увенчана с поредното поколение ромски деца, които нямат достъп до здраве и образование. Контролът над даваните отвън пари е труден, най-вече защото те идват от различни програми и обслужват различни цели краткосрочно – дали за по-добър достъп до образование, дали за подобряване на жилищната среда, дали за повече здравни услуги.
Евродепутатката Ливия Ярока – самата тя ромка от Унгария, е сред най-острите критици на подобно раздаване напари. „Ние просто не знаем какво става с тях, контролът е никакъв“, признава тя.
Тези пари често водят не до оправяне на проблемите на ромите, а до възникването на цяла една индустрия с неправителствени организации. Щетата от това е двойна – мнозинствата в държави с ромско население се настройват срещу ромите, защото те получават пари по специални програми, както и срещу неправителствения сектор заради наличието и на недобросъвестни сред тях.
В крайна сметка се стига до големи злоупотреби от всички участващи, а ромите продължават да обедняват и да се маргинализират.
Всъщност, за да има положителен ефект каквато и да е програма срещу бедността, тя не трябва да се дели на „ромска интеграция“ и останали, а да е насочена към всички български граждани.
Защото бедноста е бич за всеки, който е в лапите й. И дали се нарича ром, българин, шоп, трак или марсианец, не би трябвало да е решаващо.
По сайта Площад "Славейков"
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
