За царското ашладисване
На българския политически небосклон мъждука само една партия с "благороднически произход", чийто лидер има благочестивия навик молитвено да повдига очи към небето и да ни напомня за „необикновеното” си потекло.
На времето той доста се двоуми дали да се принизи, като принесе в жертва царствената си диадема на тълпата. Но, както би казал Захари Стоянов, "джеба му беше поизтънял и той се реши да си поиграе на хазарт с поданиците.
Отвори торбата с благата (лъжите и лъжиците) и те в неговия джеб се изляха, а не където щедро обещаваше".
Но една птичка пролет не прави и той имаше нужда да се ашладиса пролетно върху многобройните клони на неплодно дърво, здраво вкоренено в близкото тоталитарно минало.
И ,,тие,, и ,,оние", както би казал отново Захари Стоянов, се подредиха и подложиха лиси послушни глави да бъдат ашладисани, т.е. облагородени с надеждата да оплодят българската нация и най-вече джеба си.
За жалост беритбата на плодовете след 800 дни яко лъжене здраво поизтърка благородния блясък на ашладисаните и величествената присадка.
И когато трябваше да се дава отчет за реколтата на изборите 2005 г., се оказа, че май царствената партия има нужда от ново ашладисване, вече с не дотам благороден, но все още плодовит калем.
Пък и трябваше да се подсигури надежден политически хамбар за старата реколта.
В последвалото абсурдно тройно политическо поотъркване, пообъркване, пребъркване и поизтъркване, където не беше ясно кой е присадка или клон приемник, кой кум, кой сват, за ,,учудване" благородният метал патинира до тъмно.
Така е, когато по тъмно по царствен навик се редят пасианси без думи, а и партньорите се случиха скъпи на точна реч и ясен изказ.
Но ,,проклетата демокрация" предписва ново изборно раздаване на картите. И благородният играч и нежните му филизи, ненаучили нищо ново и незабравили нищо старо, са подготвили ножа за ново ашладисване (вместо ампутиране, кой е луд сам да се ампутира).
Най-яркият нов калем без благородна харизма, но със спортна, е волейболистът Пламен Константинов. Старата достолепна лоза има нужда от по-жилави филизи да се издърпа и увие отново около властта и, дай боже, гроздовете й да са отново сочни.
А Пламенчо не ще от семе да тръгне, че лозето много бавно става плодно, не ще от редови партиен член да пие от благородните извори и да расте, а бърза да се присади, ама клоните дали не са вече сухи.
Цялата работа вече много мирише, направо смърди, само да имаш нос, незаразен от политическа хрема... и поне едната ноздра да е отпушена, ако страдаш от хронична.
Аман вече, вместо нож за ново ашладисване, по-добре скалпел ли, сатър ли? Ампутацията с мисъл трае само 1 минута в тъмната изборна стаичка и е без обезболяващи за едни, а за други не боли.
В. "Новинар". Илюстрацията, също без име на обекта на коментара, е избрана от "БЪЛГАРИ" - П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Някога Стамболов беше казал, че най-големият му грях е, че е докарал Кобургите у нас. Простено да му е, но е истина. България от тях добро не е видяла.
Много страшни ми се струват онези безгръбначни, които на Сакса казват "Ваше величество", с което плюят върху републиката. Затова да изпълним завета на Алеко - една тенекия на ябанджията и ритник та да прелети директно до Мадрид.
Сигурно пак ще натовари три вагона с,,Имущество"и после ще припява като майка си че били си тръгнали с една кошница багаж-тяхната мама алкохолишка!
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
