Хоро: Гяурите скачат

Автор: Иван Петрински

Част от полилея, подарен от крал Вълкашин на църквата „Св. Димитър” в Марковата обител до Скопие, с надпис на среднобългарски „В Христа бога благоверният крал Вълкашин”; след 1366 г.; Национален исторически музей – София

Названието на българския народен танц хоро е от старогръцката дума horeia – танц в кръг, хоровод, придружен с пеене или от horos – хор (в древногръцките театрални представления например), хоровод, танцуване, придружено с пеене, но също и площадката, на която се е разполагал хорът в театралното представление.

В същото време пак във византийския съществува подобна на втората дума, но изписана с о-мега. Произходът на втората дума horos не е свързан с първата, във византийския тя означава място, пространство, село, земеделски участък/поле, а в множествено число – край, област, земя.

Съществува, пак във византийския, и думата hora – място, страна. Така в среднобългарския език се появява думата „хора” със значение на „област”, както в Дубровнишкото повеление на цар Иван Асен Велики, а в съвременния български „хора” е множество люде, в смисъл на тези, които населяват една страна, една област.

По народна етимология от ХІХ–ХХ в. от някои части на българското землище двете значения на думата „хора” – видове народни танци, изпълнявани в кръг, и люде се приближават толкова, че името на народния танц в представите на народа ни се свързва с множеството, което го изпълнява.

В по-късното Балканско средновековие едни огромни висящи от таваните свещници придобиват символно значение за разкош, богатство и власт, с диаметър от по няколко метра те доминират напълно в църковните сгради и в големите зали на дворците.

Понеже в полилеите тип „хоро” свещите са разположени в кръг също както игрохорците в народния танц, това осветително тяло получава съвсем официално названието на народния танц. Но не само заради разположението на свещите многобройните части на тези грамадни, тежки и безкрайно скъпи съоръжения са захванати в кръг също както игрохорците в хорото.

Понеже са изработени от десетки килограми скъпа медна сплав, висящите свещници тип „хоро” са изключителна рядкост днес, в днешните балкански земи са съхранени, цели или на части, общо 4. За нас, разбира се, е изключителен късмет, че притежаваме един от тях – този, който е подарен от крал Вълкашин на Марковата обител до Скопие.

Висящият свещник на крал Вълкашин е запазен почти изцяло, само няколко части от него се намират в Белград и Истанбул, а други съвсем не са се запазили до наши дни. Не това е причината да не може паметникът да се възстанови в пълния му блясък, а доста износените му части, които не биха издържали днес огромната тежест на общото си окачване

И при хорото е така, уморените игрохорци трябва задължително да спрат и да се пуснат от общия кръг, за да не бавят и объркват стъпките, по-издръжливите само могат да продължат.

По Glasove.com, със съкращения

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//xoro:_giaurite_skachat-h-871.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот