Абстракт. Интересен възпоменателен надпис на гръцки език е бил намерен в Шуменско; известен е като „надпис на кан (или хан) Маламир”.  Четвъртия ред на надписа заемат шестте букви „MHPTZE”, които може да бъдат прочетени като „Мирче”. Името Мирче се среща сред владетелите на Влахия от ХІV-ХV в., затова е необходимо внимателно да се разгледа възможността надписът да е свързан с някой от тях. Началото на изследвания в тази посока са представени в следващите редове. Предложена е хипотезата, че „Надписът на кан Маламир” е възпоменателен надпис за приближен на „Мала Мирче”. Владетелят „Мала Мирче”, от името на когото е надписът, най-вероятно е Мирчо ІІ, син на Влад ІІ Дракул и внук на Мирчо Стари.

Значително по-малка е вероятността този владетел да е Мирчо Стари или друга личност от ХV-ХVІ в.

§ 1. Възпоменателен надпис на „хан Маламир”

Един интересен и важен възпоменателен надпис на гръцки език е

издълбан на колона с повреден долен край, висока 1,36 м и диаметър 0,38 м, намерена в турските гробища при с. Насърлие (днес Радко Димитриево, Шуменско), откъдето е била пренесена най-напред в Шуменското окръжно управление, а сетне в Археологическия музей в София.

Според В. Бешевлиев в преводът на първите осем реда на надписа гласи:

„Кан сю- 
биги 
Мала- 
мир: Чепа 
бого- 
тор боила 
беше кулубър …”

Първите три реда на Бешевлиев до известна степен адекватно отразяват това, което имаме на снимката. Четвъртият ред обаче е различен от четвъртия ред на снимката: към отчетливо изписаните букви MHPTZE, които биха могли да бъдат прочетени като името МИРЧЕ, са добавени двете букви П и А, с които започва петият ред.

Какви са основанията за това разместване?

Двойката букви ЧЕ и двойката ПА, събрани заедно, образуват според Бешевлиев „прабългарско лично име”, което – както се вижда от бележката  му – се среща само тук.

Т.е. то е негова хипотеза, на която се основава „разшифроването” на имената и титлите от първите четири реда на надписа.

В същото време буквите на всеки от първите четири реда образуват съответно по една дума – име или титла – записани с кирилица така:

КЪНЕСУ

БИГИ

МАЛА

МИРЧЕ

т.е. к(ъ)незу бег(и) мала Мирче.

Името Мирче се среща сред владетелите на Влахия от ХІV-ХV в. и затова е необходимо внимателно да се разгледа възможността надписът да се отнася за някой от тях. Началото на изследвания в тази посока са представени в следващите редове.

Като отбележим, че

1. Надписът е намерен на територията на средновековна Добруджа, която е била във владенията на Мирчо Стари, а и на други влашки князе и войводи.

2. Буквите на първия ред образуват дума, която има естествена интерпретация – представлява вариант на „кнез”.

3. Буквите на втория ред също образуват отделна дума - „БЕГ”.

4. На третия ред се чете думата „мала”.

5. На четвъртия ред се чете името „Мирче”.

6. На седмия ред е изписана думата „кулуврос”.

ще преминем към доводи, които показват, че и титли и думи в първите няколко реда на надписа  са характерни за епохата от втората половина на ХІV и първата половина на ХV в.

§ 2. Буквите на първия ред образуват дума, която представлява вариант на „кнез”, записан с букви от гръцката азбука

Както е добре известно, в старославянските текстове тази дума се среща в незначително различаващи се една от друга форми, напр. КЪNѦЗЬ, както е в Московския препис на Именника на българските ханове, или КNѦЗ, както е в Уваровия препис на същия текст, и т.н. Тази интерпретация на съчетанието КАNЕСУ, което се среща и на други надписи, се предлага отдавна от различни автори. Тя обаче почти не се коментира от болшинството изследователи на надписа, които директно се насочват към осмислянето му – съвместно със следващата дума в надписа – „ВУГІ” – като „кана су биги” (или „кана сю биги”), и се спират на думите „кан” и „кана”, разглеждайки ги като владетелски титли (най-често като варианти на „хан”). Неотдавна в полемична статия на К. Гербов се прави преглед и оценка на по-важни мнения по проблема за смисъла и произхода на „КАNЕСУ ВУГІ”.

§ 3. Буквите на втория ред също образуват отделна дума, която В. Бешевлиев убедително разпознава като вариант на думата „БЕГ”

За втората част СYВІГI на „първобългарската титла”, Менгес и О. Прицак са предложили независимо един от друг тълкуването SÜ BEG-I, т. е. „господар или началник на войската”. „Отделните части на този сложен безупречен тюркски израз – пише В. Бешевлиев – са добре известни от други тюркски езици”. Така става ясно, че интерпретацията на „титлата КАNЕСУ ВУГІ” като SÜ BEG-I, т. е. „господар или началник на войската” няма аналог в никой тюркски език, а е изкуствена конструкция, елементите на която са от различни езици. Затова тя значително отстъпва на директното възприемане на „КАNЕСУ ВУГІ” като съставено от двете титли КНЯЗ и БЕГ.           

§ 4. На третия ред се чете думата „мала”

Вероятно тук е със смисъл, близък до българската диалектна дума „мал” – „малък”, а и до такава дума в почти всички славянски езици.

Както отбелязва К. Иречек, Срацимировият син и съуправител  Константин е наречен „Младый царь” у Йоасаф, митрополит Бдински. При възцаряването на Михаил Асен – първородния син на цар Иван Александър – той е бил обявен от баща си за „съцар” или „млад цар”. За „млад цар” или „съцар” на баща си е бил обявен и третият син на цар Иван Александър – Иван Асен.

Думите „млад” и „стар” са означавали съответно младши и старши съвладетел в случаите на съвместно управление.

На Воденския надпис на цар Самуил последният е представен като внук на „Шишман, стария кавган на Търново”.

§ 5. На четвъртия ред се чете името „Мирче”

То е ключът към атрибуцията и датирането на надписа.

Мирчо Стари (Mircea cel Bătrân) (1355-1418) е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г. Той е син на войводата Радул І, баща на Влад ІІ Дракул и дядо на Мирчо ІІ (Мирчо Млади) и Влад Цепеш.

След като през 1388 г. Мирчо става васал на турците, няколко години по-късно отхвърля васалитета, минава Дунав и заедно с българите воюва против турците, достигайки Карнобат. За кратко време владее земи в района на Добруджа и се титулова „господар на Силистра и земите на деспот Добротица”, но е изтласкан оттам от Баязид. След поражението на Баязид от Тамерлан Мирчо се възползва от ситуацията и заема отново Добруджа през 1404 г. Към края на управлението си Мирчо сключва мир с Империята, като се задължава да плаща данък от 3000 жълтици годишно; в замяна турците се отказват от намеренията си да превърнат Влахия в пашалък.

5-1. Титлата „бег” на Балканите и във Влахия в края на ХІV и през ХV в.

За широкото разпространение на титлата „бег” през посочената епоха можем да съдим например по достигналата до наши дни историческа песен „Радул бег, Мирчо войвода и крал Шишман”. В нея титлата „бег” се среща 126 (!) пъти; от тях тя 52 пъти е в съчетанието „Радул бег”.

5-2. „Млад цар” на Балканите и във Влахия в края на ХІV и през ХV в.

„Двойното” име Мирчо Стари (Mircea cel Bătrân) на влашкия владетел е било дадено след смъртта му, за да го различи от внука му Мирчо ІІ (Мирчо Млади). „Млади” е обичайна „добавката” в имена на влашките владетели от ХV и ХVІ в. Например: Басараб Цепелуш Млади (Basarab Țepeluș cel Tânăr, 1477-1482), Влад Млади (Vlad V cel Tânăr, 1510-1512) и Петру Млади (Petru cel Tânăr, 1546-1569).

5-3. Надписи на Мирчо Стари на гръцки език

През 1409 г. Мирчо Стари отблъсква османска атака към Силистра, за което има възпоменателен надпис на гръцки, който гласи: „Йоан Мирче, великият княз и господар на цялата Унгровлахия, избави [Дристър от турците]”.

§ 6. Мирчо Млади ?

През 1442 г., по време на пребиваването на Влад ІІ Дракул (син на Мирчо Стари) в Османския императорски двор, за владетел на Влахия е бил обявен 14-годишният му син (и внук на Мирчо Стари) Мирчо, известен в румънската история като Мирчо ІІ. Още през същата година във Влахия започва междуособица, съпроводена с външна намеса от страна на Унгария и Турция. За владетел е обявен и Влад ІІ Бесараб, роднина на Мирчо ІІ, а Влад Дракул и Мирчо воюват с него. През 1444 г. Мирчо участвал (едва 16-годишен) в знаменитата битка с османците при Варна.

От 1447 г. насетне историята му в изворите се раздвоява.

Според една версия, която господства в съвременната румънска историография, през 1447 г. Мирчо ІІ е ослепен и след това изгорен жив от вътрешните си врагове (влашки боляри) в Търговище.

Обаче според стари документи (две прокламации от 1481 г.) по онова време при двора на владетеля на Молдова Стефан Велики има негово протеже Мирчо, който се счита за син на Влад ІІ Дракула, т.е. за Мирчо ІІ. Стефан Велики в писмо до болярите на Браила и Бузъу пише, че принц Мирчо трябва да получи властта в родината си, за което има естествено право. В отговора си болярите го укоряват, че е изхабил мастило и хартия за едно „копеле на курва” (copil de curvă) и отхвърлят с подигравка претенциите на Мирчо за трона на Влахия. 

Нещо повече: те предлагат на Стефан Велики да обяви Мирчо за свой наследник – така Мирчо щял да получи трон.

В тази картина има нещо любопитно: всъщност болярите като че ли не оспорват, че Мирчо е син на Влад Дракула; те не признават законността на връзката на Влад с майката на Мирчо. 

Всичко това дава основание за хипотезата, че протежето на Стефан Велики – принц Мирчо – е Мирчо ІІ, съвладетелят на баща си Влад ІІ Дракул, и като младши съвладетел на баща си е бил „млад владетел”. А ако дядо му Мирчо е бил „Мирчо Стари”, то е естествено внукът на такъв дядо с дядовото име да е „Мирчо Млади”, т.е. „Мала Мирче”. Така Мирчо ІІ става основен кандидат за ролята на „Мала Мирче” от надписа.

Влашките воеводи в Добруджа

Мирчо Стари губи Добруджа най-вероятно след разгрома при Никопол (1396), но я окупира повторно в 1404 с помощта на Сигизмунд Люксембургски.

Що се отнася до окончателното попадане на Добруджа в турски ръце, мненията на историците са разделени. Според Н. Йорга това е станало през 1416 г.; според  К. Джуреску  Щ. Щефанеску и Дж. Братиану това се е случило през 1417 г., а според В. Первиан е станало през 1420 г.

Има също така ред историци, които считат, че Добруджа е попаднала под османска власт постепенно, на етапи. Така М. Александреску – Дерска – Булгару смята, че османската инвазия в Добруджа започва през 1417  г. и завършва през годините 1445-1452, след трагичния край на Европейския кръстоносен поход при Варна; А. Джиаца разполага началото на този процес през 1420, а края му – през 1484 г., когато османците завладяват и Дунав. М. Пепер твърди, че Дан II е завоювал, макар и временно, поне част от територията на Добруджа, а Р.-Щ. Чобану въз основа на археологически свидетелства , открити в град Енисала, предполага, че влашко господство в Добруджа – с известни прекъсвания – е имало до времето на Влад Цепеш.

§ 7. На седмия ред е изписана думата „кулуврос”

Като цяло за първите седем реда може да се каже, че по всяка вероятност на всеки един от тях имаме записана по една дума – нещо естествено за един кратък текст, какъвто имаме на надписа.

Думата „кулуврос” на седмия ред на надписа е транслитерирана и преведена от В. Бешевлиев като „кулубър”. И „кулуврос”, и „кулубър” са близки до формите – на различни езици – на дума, означаваща огнестрелното оръжие кулверина от късното средновековие: culebrina (испански), cullebrina (астурийски), colubrina (италиански), Kolubrine (немски), kolubryna (полски), colubrina (португалски).

В този контекст естествено е в „кулуврос” да се търси смисъл „войник, въоръжен с кулуврина”. Или „кулевриниер”, както е в Уикипедия.

И така, според изложените по-горе съображения, първите четири реда биха могли по най-логичен начин начин да бъдат прочетени като „Князу беги Мала Мирче …”.

.Името Мирче, и още повече характерната за влашката именна владетелска традиция добавка „Мала” определено насочват атрибуцията и датировката на надписа съответно към влашките владетели от края на ХІV, ХV и ХVІ в. Тези атрибуция и датировка се подкрепят и от титлите „княз” и „бег”, които са характерни за североизточната част на Балканския полуостров през посочената епоха.

Довод за същото е и думата „кулуврос” на седмия ред на надписа, която има естествена трактовка като свързана с думата „кулверина” и означаваща „войник, въоръжен с кулуврина” и също сочи към епохата ХV-ХVІІ в. Съчетана с думите от предишните два реда, които може да се транслитерират като ПАРВОГО и ТОРБОИЛА, получаваме възможност за предпазлива хипотеза, че написаните на 5, 6 и 7 ред три думи могат да означават „първи командир на кулевриниери”, т.е. „първи командир на войници, въоръжени с кулуврина”.

Всичко това е основание за хипотезата, че „Надписът на кан Маламир” е възпоменателен надпис за приближен на „Мала Мирче”, поставен близо до гроба на този приближен, може би в близкия храм, където е намерен. Качеството на изработката на самия надпис е ниско, той едва ли е правен от добри майстори. Като се има предвид местоположението му – далеч от резиденциите на влашките и молдовските князе – той може би е дело на местна провинциална работилница, поръчан и платен от „Мала Мирче”. Владетелят „Мала Мирче”, от името на когото е надписът, най-вероятно е Мирчо ІІ, син на Влад ІІ Дракул и внук на Мирчо Стари.

Значително по-малка е вероятността този владетел да е Мирчо Стари или друга личност от ХV-ХVІ в.

Статията е предоставена от автора специално за "Българи"