Възгледи за данъците в Ранна Византия

Автор: Иван Петрински


Възгледи за данъците в Ранна Византия

В Ранна Византия вярвали, че суровата неизбежност от нови данъци е сигурен указател за неспособността на управляващите...

Колоната на Константин I (306-337) (вляво) била всъщност постамент за негова статуя, височина около 50 м (запазени 35 м), Форум на 931301 Константин в Цариград, рисунка от 1584 г.;

 

Обелискът на Теодосий I (379-392), горната част е донесена от храма на Амон Ра в дн. Карнак (Египет), височина 25, 6 м, Хиподрума в Цариград, рисунка от 1626 г.

 

Колоната със змиите, донесена от Делфи (дн. Гърция), височина 8 м (запазени 4, 9 м), Хиподрума в Цариград, рисунка от 1626 г., запазената днес част от бронзовата статуя е наложена в долната половина на изображението.

 

Обелискът на Константин VII (905-959), съществува и по-рано, но е обновен именно от императора, чието име носи. Покрит е бил с позлатени медни листове, изобразяващи сцени от военните победи на дядо му Василий I (867-886), във височина завършвал с кълбо от все същите позлатени медни листове, 32 м (запазени 21 м), Хиподрума в Цариград, рисунка от 1626 г.

 

Колоната на Флавий Аркадий (383-408) (вдясно), издигната за ознаменуване на триумфа му над готите през 400 г. и в чест на баща му Теодосий I, Форум на Аркадий в Цариград, рисунка преди разрушаването на паметника през 1715 г.

 

Финансовата стабилност във Византия в първите столетия от съществуването й (вж. Свързани текстове) е грижа не само на императорите и на висшите сановници. Многобройни късноантични автори разсъждават върху хиляди страници по въпросите на парите, на отсъствието им, за натрупването, харченето и изобщо за движението на паричните потоци, за отдаването им с лихва, за подаряването или за разхищаването им.

 

Може би ще е по-видно как се развиват идеите за паричната стабилност, ако ги подхванем хронологически. Приписваните на историка Аврелий Виктор (ок. 320-ок. 390) произведения са донякъде пожелателни. Той вярва, че "този, който управлява другите, не бива да допуска даже най-малка грешка", но също и че "градовете благоденстват, ако управлението [им] е разумно", където "разумно" несъмнено е синоним на "пестеливо", противопоставя често "мъдрост" и "алчност" (De Caesaribus, Epitome de Caesaribus).

 

"Добродетелите" на императорите Аврелий Виктор намира за първостепенни при изпълнението на трите държавни разходни пера - за военното дело, за управлението, за хляб за бедните. От трудовете му е ясно, че той всъщност не вижда задължение на държавата към нито една друга обществена сфера. Особено важно е, че в разходите за управлението на държавата, ще намерим това и у други автори, не се включват никога частните разходи на императора, както и по-голямата част от разходите на двора.

 

Малко странна може да ни се види авторовата теза, че данъците са просто "хилядолетен обичай", а не задължение на обществото към държавата и неговата категоричност, че "новите данъци" са ярко свидетелство за неспособността да се управлява държавата.

Не само Аврелий Виктор, но и редица други, да не кажем всички, късноантични автори примесват сред чисто стопанските понятия и такива като "справедливост" и "разум".

 

У историка Флавий Евтропий, който впрочем заема и редица политически постове през IV в., държавната съкровищница е, или трябва да бъде, олицетворение на обществената идилия (вж. Breviarium). Разбира се, недостигът на пари у държавата е зло, според него, но излишъкът на пари също е недостатък. Той показва липса на "умереност", както и на нарушение на "обичайната норма" на данъчна задълженост и на принципа за относително равностойно участие на данъчно задължените при изпълнение на данъчната норма.

 

Всъщност под "умереност" Евтропий разбира единствено непрекъснатото намаляване на държавните разходи до достигане на възможно най-ниското им равнище.

"Справедливостта" при налагането на данъци е най-важното и според Амиан Марцелин (ок. 330-395/400). Той е един от редките автори, които споменават общественото мнение като значимо. Точно така в Res gestae е определена несправедливата данъчна политика - такива са данъците и повинностите, които общественото мнение определя като несправедливи.

 

За недопускане на подобни случаи Амиан Марцелин препоръчва финансовите и стопанските управленци да имат значителна "опитност", а "предпазливост" се препоръчва на тези от тях, които нямат достатъчно практически опит. Всичко това е нужно, защото само поданик, който е уверен в справедливостта на всички действия на управляващите, е готов да изпълнява всичките й финансови разпореждания, макар и да продължава да се надява на намаляване на данъчната тежест.

 

Във всички случаи, уверен е Амиан Марцелин, "справедливостта трябва да тържествува в страната при всякакви обстоятелства".

Амиан Марцелин предлага също универсално средство за случаите, в които разходите превишат приходите - бърза и непременно победоносна война с варварите.

Всички данъци са тежки, а понякога и мъчителни, според малоазийския тракиец Приск от Паниум (V в.). Той обаче е убеден, че всички те имат право на съществуване, ако са установени от властта със закон, сиреч не са наложени произволно. И Приск прокарва строга граница между необходимите държавни разходи и недостойните императорски разхищения.

 

Пак той дава изпитани рецепти срещу суровата данъчна неизбежност - законност в обосноваването на данъците и разум и справедливост у тези, които ги прилагат.

Ярък образ на неспособния владетел ни е оставил Малх от Филаделфия (края на V в.). Властниците от този вид, имат се предвид императорите Лъв II (474) и Зенон (474-475), успяват бързо да опустошат държавната съкровищница, напълнена грижливо от предшествениците им, нехаят за бюджетното равновесие, преследват изключително личните си цели, без мисъл за общественото благо.

Само военните разходи Зосим, византийски историк от края на V в.- началото на VI в., смята за напълно обосновани. Те никога не могат да бъдат прекомерни, колкото и да са големи, допълва той в своята Istoria nea. Впрочем точно този автор за първи път представя по-разширено взаимната обвързаност между равнището на данъчна задълженост и военните разходи - "Преторианските префекти навсякъде облагаха с данъци земята . . . и с тези пари плащаха военните разходи".

И отново за частните разходи на императорите, които са за сметка на държавния бюджет - тях Зосим приема като образец на ненужни държавни плащания. Тези плащания, смята той, са напълно безполезни от гледна точка на обществените интереси. За особено вредни, както от гледна точка на държавата, така и на обществените интереси, Зосим приема всички "необичайни" данъчни повинности, било то просто нови данъци, или нововъведени данъци, чиято цел е неясна или непонятна за данъчно задължените.

 

Тайната на достигането на бюджетното равновесие, според Зосим, може да е известна само на "разумния разпоредител" на парите, единствено той е този, който "знае силата на публичните данъци".

Не е трудно да се забележи, че докато авторите от IV-първата половина на Vв. са доста по-социални при определяне на допустимите държавни разходи, то известно ожесточаване се забелязва в по-късните произведения. Не само Зосим, но и често споменаваният Прокопий Кесарийски (VI в.) признава за обосновани само и единствено военните разходи. Понеже всяка власт прави и други разходи, освен за военното дело, тях, невоенните плащания, Прокопий нарича неизменно "безсмислени" и "неразумни". Това трябва да е обяснимо при огромните военни разходи на империята през VI в.

Прокопий, както впрочем и Приск от Паниум, неизменно вярва, че данъците са същностно проявление на държавния суверенитет. Така самото наличие на върховна власт е достатъчно основание за данъчно облагане. Прокопий нарича всички събрани данъци "обществено богатство", а тяхното изразходване приема единствено за "обществено значими цели". Понеже данъците донасят всеобща полза, то те са и задължителни за всички, които притежават някаква собственост.

 

Прокопий обаче ясно подчертава, че правилното облагане с данъци е свързано неизменно с точната преценка на платежната способност на данъчно задължените. Държавата трябва да следи не толкова за справедливостта на събирането на данъците (още едно различие с ранните автори, впрочем), а за цялостното връщане на събраните от обществото "вноски".

Въпреки строгите ограничения на бюджетните разходи в Ранна Византия пари за издигане или доставяне на статуи и колони (вж. съставното изображение) никога не липсват. Скулптурите не само украсяват градовете, но са, преди всичко, незаменимо средство за възпитание и информация (G. Hanfmann, 1975).

 

При превръщането на Цариград в имперска столица от всички краища на държавата са доставени хиляди статуи, изградени са и нови колони. Хиподрума, форумите, портиците на централните площади са богато украсени с хиляди безценни произведения на изкуството. И така ще бъде до самия край на империята.


Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=547351

http://www.segabg.com/article.php?id=497322

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010070800040001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3188§ionid=5&id=0001301

 

От в. "Сега", заглавието е на "Българи"

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече