









Видни българи с македонска закваска: Проф. Иван Георгов
Иван Георгов е роден през 1862 във Велес (Вардарска Македония). Там учи до 13 годишна възраст, след което заминава за Виена като стипендиант за отличен успех.
Започва академичната си кариера твърде млад – едва на 26 години. Почти веднага след завършване на висшето си образование в Йена и завръщане в родината, той е назначен за лектор в открития на първи октомври 1888г. Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София.
През следващата година курсът е трансформиран във висше училище, като с това се поставя началото на висшето образование унас. Иван Георгов работи в него от самото начало на съществуването му и с основание може да се смята не само за един от „бащите” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, но и да бъде причислен към пионерите на висшето образование, а и на науката в страната.
Той се хабилитира на 30 години, а е избран за член на БАН едва на 40-годишна възраст. В академията е заемал отговорната длъжност на председател на историко-филологическия клон.
Заслугите на професор Георгов към университета са многобройни и разнообразни. Той има важен принос за институционалното изграждане на висшето училище: пет пъти е бил ректор на Софийския университет и два пъти е бил декан на историко-филологическия факултет, както и създател и неизменен титуляр на катедрата „Философия и педагогия”, а след нейното разделяне – на катедра „История на философията”. Професор Георгов е първият редовен професор по философските дисциплини в университета.
Благодарение главно на неговите усилия е създадена една от най-рано появилите се специалности във висшето училище – „Философия и педагогия”, чиито първи абсолвенти завършват пред 1897 година. Първоначално Георгов обучава студентите по общообразователните дисциплини: психология, педагогика и немски език, както и по специализираните предмети: естетика, логика, дидактика и др., което само по себе си говори за неговата огромна научна ерудиция и отлична езикова подготовка.
При запознаване с академичната кариера на проф. Георгов силно впечатление неизменно прави нейната изключителна продължителност от 46 години, близо половин век той всеотдайно работи за изграждане на професионално грамотни български философи, чиято подготовка да не отстъпва на тази, която получават колегите им в най-реномираните европейски университети. Няколко поколения философи унас дължат на него навлизането си в трудната философска проблематика и ориентацията в разнообразните й решения.
Като историк на философията, Георгов се заема с едно грандиозно научно дело, написано на 8-томна „История на философията”. Но не успява да осъществи своя замисъл и от осем тома успява да подготви за печат само два.
В университетските си лекции, които са отразени в предварителните томове, Георгов успява да обхване почти цялата история на философията от Древността до 19-ти век. Близо половин столетие няколко поколения философи изучават история на философията и етика именно по неговите лекции.
Наред с Кант значително влияние върху възгледите на Георгов оказват Вундт, Спенсър, Гюйо, но българският философ не се привързва окончателно към никой авторитет. Методът, който той използва е критика и обективизъм. Тъй като няма оформена “собствена” философия неговото отношение към нея е максимално лишено от пристрастие и се характеризира с “неутралитет” и обективизъм. Точното предаване на идейното съдържание е едно от най – забележителните качества на Георгов като историк на философията.
Позициите му за философията са, че тя е система от философски дисциплини, сред тях е “венеца” и “ядрото” – съответно етиката и метафизиката. Самата система включва два основни клона – генетическа и систематическа философия. Генетическата обхваща учението за познанието разделено на логика и теория на познанието, като двете представляват методологията, а систематическата е свързана с учението за принципите което се дели на общо и специално учение. За “обща философска дисциплина” определя метафизиката, чието значение е на ядро във философията.
Георгов отчита значението не само на културните условия, развитието на науката през дадена епоха и индивидуалността на мислителя, но и на философската спекулация и географската среда.
Георгов достига до извода, че нравственият прогрес е възможен и че постепенно може да се достигне до общи за всички нравствени принципи и ценности.
Онова, което всъщност най – много интересува човека, според Георгов, и предизвиква неговото философско задълбочаване, е въпросът за смисъла на живота и неговата цел.
Иван Георгов акцентира върху проблема за свободната воля в своите “Лекции по етика”. Основното понятие от което трябва да се тръгне е свободата. Той анализира понятието “свобода” в два смисъла – в широк, като безпрепятствено, непринудено и независимо проявление на един стремеж; и в тесен – като свързване на този стремеж с човешката воля.
Последните два вида свобода – свободата на действието и същинската свобода на волята са в основата на разсъжденията на Георгов. Волята на разумния е свободна, но е свободна само в своите проявления навън. В този случай свободата е само външна. При истинската свобода на волята е налице и вътрешна свобода. Проблемът е дали наистина съществува такава вътрешна свобода. Според Георгов да сме свободни вътрешно означава да сме свободни от психични причини. Като такива той вижда вътрешните мотиви и характера на човека.
Ако волята е наистина свободна, то ние можем да искаме и противното на онова, което мотивите ни подтикват да желаем, т. е. ще отсъства вътрешната принуда на мотивите. Но възможно ли е това? “Ако двама вършат същото, то не е същото!”.
Психичните причини, влияещи върху решенията на хората могат да бъдат различно съчетани и проявени при всеки един от нас. Но общото е това, че те винаги съществуват и влияят по някакъв начин.
От етическите произведения внимание заслужават докторската му дисертация „Монтен като представител на релативизма в морала 1889”, обширната му студия „Що е съвест” и статиите „Проблема за свободата на волята” и „Егоизмът и безкористието като принципи на нравствения живот”.
Като си поставя за основна цел запознаването на студентите с възгледите на значимите философи от миналото и съвременността, професор Георгов съзнателно приема ролята на посредник при разпространението на идеи. Той се стреми да популяризира ученията на особено влиятелни мислители, създали облика на световната и най-вече на европейската философия. Мисията му е да създаде предпоставка за приобщаване на формиращата се унас професионална философска колегия към големите постижения на европейската философска култура.
Професор Георгов съвсем точно се ориентира в уникалната ситуация, в която се намира като университетски преподавател през първите десетилетия след Освобождението. Той се изправя почти сам пред изключително трудната и отговорна задача да подготви професионално квалифицирани специалисти в областта на философията. И проф. Георгов отговаря достойно на предизвикателството, като се захваща да я решава неуморно, последователно и без героична поза. В продължение на цялата си преподавателска кариера той върши прозаичното си дело, без да търси признание, воден от убедеността, че изпълнява своя дълг пред родината, редом с останалите „строители на съвременна България”.
Иван Георгов заслужава почитта на своите съвременници и наследници и заради жертвата, която прави пред олтара на науката. Той почти се отказва от естествения стремеж на всеки университетски преподавател да се изяви и като учен, чрез отдаване на самостоятелна изследователска работа, въпреки чеуспява да публикува на 300 текста, около 50, от които на чужд език. Като изключим оригиналните му изследвания в областта на детската лингвистика и психология, той се съсредоточва почти изцяло върху обичайните за един преподавател дейности: подготовка и изнасяне на учебни занятия, написване на учебни помагала, оценяване работата на студентите и т.н.
Главните уроци, които завещава проф. Георгов, обаче не са технологични. С цялата си работа на университетски лектор той учи наследниците си на принципност, всеотдайност, упоритост и готовност за полагане на усилия в преподаването. От него може да се вземе пример за академизъм не само в начина на обучение, но и в личните отношения с колеги и студенти.
По сайта Студентски град












