Велика Албания няма да помогне на никого

Автор: Федя Павлович, "ИЮ Обзървър"


Велика Албания няма да помогне на никого

Заплахите на Еди Рама може би са напразни, но не бива да бъдат подценявани...

Играта на нерви с ЕС се оказва все по-популярен спорт сред лидерите на страните от Третия свят.

Лигата на чаровните, макар и агресивни джентълмени на юг от Дунав, вече има ново попълнение в лицето на албанския премиер Еди Рама. В общо интервю с външния министър на Косово (и бивш премиер) Хашим Тачи Рама заяви, че "обединението на албанците в Албания и Косово е неизбежно и неоспоримо", като единственият въпрос е как ще се случи. 

"Ще се случи ли в контекста на ЕС като естествен и разбиран от всички процес, или ще се случи като реакция на слепотата или мързела на ЕС", чудеше се Рама.

Тези размишления дойдоха в контекста на проблема с либерализацията на визите в Косово. Ако Брюксел продължи да отказва безвизов режим на косоварите, намекна Рама, границите на Балканите може би ще бъдат пренаписани още веднъж.

Скептичната европейска публика може да отхвърли това като празни заплахи, но имайте предвид, че 

зад решетките на затвора в Шевенинген 

(на юготрибунала - бел.ред.) има хора, които искаха да бъдат държавници, а проектът им за Велика Сърбия бе осмян като самоизмамни безсмислени приказки.

Това не значи, че неоправданата параноя е особено продуктивен начин да се подхожда към всички бъдещи сценарии за границите. Но споменът за националистическата истерия и агресивните ултиматуми, които отново и отново успяваха да подпалят бурето с барут, би трябвало да доведе до внимателно обмисляне на това колко е значима заплахата на албанския премиер.

Очевидно е, че проблем съществува - проучване на Галъп сред етническите албанци през 2010 г. разкри, че 62% от тях в Албания, 81% в Косово и 52% в Македония подкрепят създаването на Велика Албания. Небрежната оценка на значението на тези числа в най-добрия случай е ужасяващо безотговорна. Но значимото разбиране на албанския експанзионизъм трябва да стигне 

отвъд простото отразяване на фактите 

Резкият контраст между грандоманската идея за Велика Албания - етническа държава, съдържаща Албания, Косово, части от Македония, Черна гора и Сърбия, и реалността на живота в тези митични граници е важен. Никъде това не е по-очевидно, отколкото в центъра на Тирана. 

Помня как посетих това място преди няколко години - магистралата, която ме отведе от северната граница на страната до столицата, бе обградена от бункери - бетонни паметници на тоталитарната лудост, която ги издигна. Няколкото пресечки на центъра на Тирана показват обичайните неща - хубави сгради с матово осветление, широки улици и просторен площад със статуята на националния герой на кон, както и хотел "Шератон". 

Позволете си обаче да идете встрани и ще видите хаотичен трафик, разпадаща се архитектура и мизерията на кварталите. Мехурът в центъра на града отделя фикцията за ред и власт от една реалност, в която нищо подобно не съществува.

Той напомня на колосалните парадни булеварди в Букурещ и бившия Източен Берлин - огромни фасади, построени, за да прикрият бедността, лошото управление и корупцията. Мечтата за Велика Албания е просто още един слой на тази фасада. 

Една от тъжните реалности на историята е фактът, че възходът на агресивния експанзионизъм е ефективен 

антидот за вътрешните проблеми и недоволство 

Неотдавна видяхме как в същия регион агресивните призиви за етнически чиста Велика Сърбия имаха успех по време на провала на демократичния преход и огромната икономическа криза.

Виждаме подобни неща и в Русия, чието обръщане към етноимпериализма поне отчасти бе мотивирано от недоволството на протестите срещу Путин през 2011 г. Както би казал Валтер Бенямин - "зад всеки фашизъм стои провалена революция". 


 

Падането на тоталитарната диктатура през 1991 г. в Албания и последвалите години на анархия доведоха до преходен процес, чиито резултати бяха същите, както и в другите страни от Югоизточна Европа. Крехки институции, растяща престъпност, необуздана корупция, нелиберални правителства и фалшифицирани избори.

Междувременно средният албанец живее с по-малко от 400 евро на месец.

Макар че в Косово еуфорията от независимостта все още е силна, страната се изправя пред все по-страшно предизвикателство - реалността на нефункционална държава, в която една трета от населението и над половината младежи са безработни, а три от всеки десет косовари официално живеят в бедност. 

Ето как при тези затруднения 

опиатът на Велика Албания навлиза

в кръвния поток на лишените от илюзии хора. Докато недоволството расте, можем да очакваме, че политическите елити с ентусиазъм ще потърсят убежище в това успокоително. 

Заради това критиката на Рама срещу европейските "слепота или мързел" не е просто опит за изнудване на ЕС. Това е също паника от факта, че самолегитимиращите се наративи на албанските и косовските политически лидери стават все по-трудни. А вълната от масова емиграция от двете страни само го подчертава. 

В последните 25 години една четвърт от населението на Албания е напуснало страната. От август 2014 г. поне 100 000 косовари са избягали в Европа - 7% от възрастните за по-малко от година. Хората събират багажа си в сакове и тайно се качват на среднощни автобуси, бягайки от фиктивната Велика Албания в не толкова романтични, но проспериращи страни.

Това напомня мнението на Милтън Фридман, че миграцията е да гласуваш с краката си. Тогава хипотетичната партия на емигриращите косовари би била третата най-голяма и най-бързорастящата сила в страната. 

Ако желанието на Рама и Тачи бе реалност и границите на ЕС бяха напълно отворени, можем само да си представяме колко по-празна би била тази територия. Потенциалната емиграция тогава би била вот на недоверие в обществата, които не гледат с оптимизъм в бъдещето, а политическите елити не им предлагат решение.

Барабаните на войната няма да помогнат, а могат да навредят много - колкото по-скоро Рама и Тачи осъзнаят това, толкова по-добре за всички.

Превод БТА

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот