Управляват ни безхаберници!
Последните новини от финансовия и реалния сектор говорят точно за обратното, като предупредителните сигнали идват, не само от България, а и отвън.
Предупредителните знаци са навсякъде, но най-бедната страна-членка на ЕС настоява, че може да понесе глобалната финансова криза, пише на страниците си “Файненшъл таймс”.
Миналия месец “Стандард & Пуърс” понижи дългосрочния кредитен рейтинг на България на BBB. Този месец агенция “Фич” понижи своя рейтинг за страната на BBB.
В петък Българската индустриална асоциация призова финансовото министерство да промени проектобюджета за следващата година и да коригира прогнозата за ръста на БВП от 4,7% на 2%.
Министърът на финансите Пламен Орешарски, обаче, отхвърля предположенията, че след като Унгария и Украйна получиха оздравителни заеми от Международния валутен фонд, България може да е следващата на опашката.
“Не сме в подобна позиция. Банковата ни система изглежда здрава, с добро равнище на ликвидност и здрави резерви,” заяви той. “Притесненията ни за реалната икономика са по-големи, но все пак очакваме сравнително силен растеж през следващата година.”
Благодарение на рекордно висока зърнена реколта икономическият ръст може да достигне 6,9% през тази година. Но дефицитът по текущата сметка, най-големият в Югоизточна Европа, е 24% от БВП и изглежда неустойчив, като се има предвид спада в преките чуждестранни инвестиции. Притокът на инвестиции е спаднал с 48% през третото тримесечие, по данни на централната банка, след срива в сектора на строителството на ваканционни жилища и замразяването на трансфера от банките в еврозоната към техните български филиали.
Двуцифрени стойности на безработицата при продължаваща криза, прогнозира икономист
Двуцифрени стойности в нивото на безработицата при продължаваща и през следващата година икономическа криза, прогнозира пред Агенция "Фокус" икономистът Петкан Илиев, преподавател в УНСС.
"Нивото на безработицата ще бъде над прогнозното на правителството от 7 на сто за следващата година. Дори може да се стигне и над максимума, който прогнозират - 50 000 души. Този сценарий ще се развие, ако се доразвие кризата с "Кремиковци" и изобщо в бранша металургия и строителство. Т.е. ще надхвърли 50 000 безработни и значително над прогнозните 7%. Възможно е да се достигне до двуцифрено число на безработните, ако кризата продължи на практика и следващата година", посочи той. Освен в строителство и металургия, увеличение на безработицата ще има във всички отрасли, свързани със строителството – производство на строителни материали. Кризата може да се отрази и върху туризма и съпътстващите услуги, свързани с него, прогнозира Илиев. Запитан, ще има ли отрасли, в които ще има увеличение на търсенето на работна ръка, Петкан Илиев отговори: "Мисля, че при рецесия за реалния сектор едва ли ще има отрасли, в които да има увеличение. Може да се търси единствено високо квалифицирана работна ръка"
На 18 ноември агенция "Медиапул" публикува следната информация:
Рекорден срив отбеляза Българската фондова борса във вторник. Той доведе до най-големите регистрирани дневни понижения на индексите. SOFIX загуби 10.74% от стойността си и затвори при 322.60 пункта. С 10.52% се понижи и широкият индекс BG40 до 96.72 пункта. Така той слезе под базисната си стойност от 100 пункта, когато започна отчитането му през февруари 2005 г. Спадът при BGTR30 е с 8.64% до 257.01 пункта. Най-малко загуби борсовият индекс BGREIT – 3.59% до 48.82 пункта.
В последните два дни индексът SOFIX е загубил 17.59% от стойността си, а спрямо максимума си от 1950.11 пункта до момента той е “олекнал” с 83.46%. По-ниска стойност индексът е имал само на 1 август 2003 г.
През деня се търгуваха книжата на 120 компании, от които 76% приключиха със спад в диапазона от над 30% до няколко процента, други 13% регистрират ръст под 10%, а останалите 11% не отчитат изменение.
Общата пазарна капитализация на публичните дружества към момента е 11.347 млрд. лева.
Пред “Инвестор.бг” водещи брокери обясниха, че основни причини за рязкото понижение в цените на акциите на повечето от публичните дружества, търгувани на борсата, са комплекси. Едната е, че част от чуждите инвеститори излизат от някои позиции вероятно поради ликвидни проблеми. Други инвеститори преструктурират портфейлите си, основно в хранително-вкусовата промишленост и фармацията.
Спадовете на световните борси също дават съответното отражение и у нас. Според анализаторите зачестилите лоши новини от индустриалния сектор водят до сривове при ликвидните позиции и промишлените дружества.
Наблюденията показват още, че при кризи инвеститорите калкулират всички възможни негативни неща, които може да се случат на дружествата, и след това преценяват дали дадена покупка си струва. Вземат се предвид и как дадени дружества са “позиционирани” спрямо определени политически кръгове, което дава отражение на цените на акциите им.
“Файненшъл таймс”: България пренебрегва предупредителните знаци