Турската политика в Близкия Изток
Илюстрацията е от http://asia.actualno.com/news_305407.html
Много често в съвременното общество се намират в оборот термини, които сме наследили от 150 – 200 години. Терминът „Близък Изток” е роден в Европа и е имал първоначално ограничени граници, които са се придвижвали на всеки 30-50 години.
Последният опит за такава нова формула се роди през 2004 г. с терминa
„Големия Близък Изток”
и неин автор беше американският президент Джордж Буш. Той имаше амбицията да разшири политико-географското или геополитическо съдържание на термина.
Това не беше схоластичен спор, защото десетилетието 2000 - 2010г. освен че е белязано с несигурност, доказа глобалната взаимовръзка в сферата на сигурността, на енергийната и транспортна структура на регионите и не на последно място – на идеологическото взаимопроникване и информационната система без ограничения като обхват и капацитет.
В крайна сметка, като резултат имаме свръхамбициозни проекти на новите регионални лидери като Турция и Иран, на вътрешна нестабилност на режими, проектирани преди 50 години – Египет, Сирия, Либия, на мощно нахлуване на новите азиатски гиганти – Китай и Индия.
Близкият Изток е и регионът, където са съсредоточени практически всички реални заплахи на съвременния свят – етнически и религиозни конфликти, тероризъм, нетърпимост, нови системи оръжие, демографски бум и коренни промени в балансите.
Това кара мнозина да търсят в съвременната турска външна политика традициите и ареала на Османската империя. Последното звучи като предизвикателство, но не отчита новите й вектори – Тихоокеанският регион, Африка с многобройното си мюсюлманско население, Латинска Америка.
Така че територията на Османската империята от епохата на султан Сюлейман I днес би била тясна за турските външнополитически амбиции!
В продължение на една седмица - между 4 и 8 януари 2010 г., се състоя третата по ред годишна среща на турския дипломатически корпус - една инициатива на външния министър Давутоглу, на която се провеждат консултации и се формулира стратегията за следващия средносрочен период.
Заключителният документ носи заглавие „Демокрация, безопасност и стабилност – поглед върху събитията в света и турската външна политика през 2010 г.”. Това, което прави впечатление, са ясно разписаните цели на нацията във външнополитически план и по отношение на дипломацията.
В него ще открием както традиционните за националната сигурност структури - НАТО, ЕС (с когото към 2013 година трябва да приключи преговорният процес), ОИК, ЧИС, Съвета за сигурност на ООН, Съвета за сътрудничество на тюркските народи, така и амбициите за разширяване на отношенията със страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, с държавите от Латинска Америка и новия вектор на настъпление – Африка.
В заключителната си реч външният министър Ахмед Давутоглу формулира
популярната вече национална задача
– в 2023 година, т.е. 100 години след провъзгласяването на Републиката, Турция да влезе от Г-20 в Г-10, т.е. да се превърне в най-силната и авторитетна държава в ислямския свят. Видно е, амбициите нарастват с всяка нова година!
Лидерите на страната и на управляващата Партия на справедливоста и развитието (ПСР) имат на разположение огромен икономически, военен и политически потенциал, за да реализират целите на външната си политика – в Близкия Изток, Средиземноморието, Каспийския регион, Средна Азия, Балканите.
Динамиката на процесите през 2010 година обаче концентрира свръхвнимание върху очертания в заглавието геополитически четириъгълник Турция-Израел-Иран-Египет.
Турция и Израел
Развитието на турско-израелските отношения следва две паралелни линии. На първото трасе са стратегическото военно-политическо планиране, сътрудничеството във военното производство и превъоръжаването, регулярния и институционализиран обмен на разузнавателна и контраразузнавателна информация.
През 2006 и 2007г. бяха подписани цяла поредица от съглашения за строителството на група магистрални тръбопроводи за пренос на нефт, газ, електричество и прясна питейна вода на първоначална цена от 2,5 млрд долара. Приблизително такива са и стойностите на двустранния търговски стокообмен.
Турция се оказа предпочитана дестинация на милиони израелски туристи. В пропаганден план е изведена темата за изключтелната търпимост към религиозните общности в Османската империя и особеното й място в преселението на еврейската общност през 16 – 18 век.
Втората паралелна линия в двустранните отношения е заредена с напрежение, силно повлияна е от развитието на близкоизточната конфликтна зона, пресича се с тенденциите и развитието на вътрешнополитическите процеси в Турция и Израел.
Нищо обаче не може да спре цикличните кризи след идването на власт на ПСР в Турция.
В средата на 2010 г. турско–израелските отношения бяха в буквалния смисъл взривени, когато в международни води военноморски десантен отряд на Израелската армия за отбрана атакува челния кораб на т.нар. Флотилия на свободата - „Мави Мармара”..
„Флотилията на свободата” е замислена като най-крупната акция за пробив на израелската блокада на Ивицита Газа. Основен организатор и координатор на акцията е турската благотворителна организация „Insani Yardim Vakfi – IНН” или Фонд за хуманитарна помощ. Тя е създадена през 1992 г., но е регистрирана през 1995 г. Несменяемият й председател е Бюлент Йълдъръм.
Фондацията е една от най-мощните организации с ярко изразена проислямска насоченост, широко влияние в турското общество и добри международни контакти. Специално отбелязвам нейната програмна и идейна близост до организацията „Братя мюсюлмани”, както и близостта й до радикалните ислямски организации като ХАМАС. Фондът е разследван в средата на 90-те години от турската магистратура за връзки с активисти на Ал Кайда и на други т.н. джихадиски среди и личности.
След 2003 г. Фондацията е главният организатор на антиамериканските и антиизраелски демонстрации в Турция.
Основната си цел организаторите на „Флотилията на свободата” декларират като хуманитарна, но е очевидна политическата логика, която мотивира участниците – изолиране на Израел, дискредитиране на политиката на изолация на Ивицата Газа, която от 2006 г. се намира под контрола на ХАМАС, допълнително усложняване на турско-израелските отношения.
Турция и Иран
Рязкото влошаване на турско-израелските отношения в средата на 2010г. съвпадна по интересен начин с преформулирането на турско-иранските отношения. Той е свързан с историята на столетното съперничество между Османската и Персийска империи, както и с периода до средата на 90-те години, когато наследството от революцията в Иран от 1979г. възпира всеки турски политик да направи по-изразителна крачка напред в двустранните отношения.
Първите пробиви в позитивна посока бяха реализирани след идването на власт в Турция на ПСР. През 2007 г. двете страни подписаха стратегически документ за сътрудничество в енергийната област, което постави Турция между първостепенните транзитьори на ирански нефт и газ.
Турският министър на външните работи А.Давутоглу пое през 2009 и 2010г. огромна част от посредническите усилия за търсене на решения по иранската ядрена програма, както и по санкциите, налагани на Иран от международните организации с Резолюциите на Съвета за сигурност от 2008 и 2010 г.
Отбелязвам особената посредническа мисия на Турция във взаимоотношенията на Иран както със Запада, така и с ислямския свят в рамките на Организацията ислямска конференция (ОИК). Това е особено важно в светлината на отсъствие на нормални двустранни контакти между другите държави-конкуренти – Иран и Египет.
Това ни отнася към онази голяма тема за противопоставянето на арабските държави – лидери, каквито очевидно са Египет и Саудитска Арабия, а също и Иран.
В светлината на последните събития в Египет от края на януари 2011г. мнозина си припомниха историята от последното десетилетие. Защото за никого не е тайна връзката между „Братя мюсюлмани”, ХАМАС и турските благотворителни фондации като Фонда за хуманитарна помощ.
Очевидно е противодействието на Турция на крайно опасните проекти както в американската администрация, така и на Израел за пряка военна атака в средата на 2010. Тук външнополитическите совалки на А.Давутоглу имаха завидно темпо.
Турската визия за второто десетилетие
– в първата десетка на света
В последните дни на януари 2011 г. президентът на Турция произнесе една програмна външнополитическа реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – ПАСЕ. Мястото е избрано неслучайно, тъй като вече една година председател на Асамблеята е проф. М.Чавушоглу, първият турски гражданин на този пост от 1949 г.
В изказването си в Страсбург Абдуллах Гюл сложи в една своеобразна класация турската геополитическа стратегия:
– европейски стандарти на демокрация и права на човека,
- противодействие на отчуждението и капсулирането на държавите на етнически и конфесионален принцип,
- активно противопоставяне на породените от кризата антиислямски и антиемигрантски настроения,
- противодействие на политическия екстремизъм и тероризъм,
- новия прочит на диалога между цивилизациите като противоредействие на политическия език на омразата.
Днес Турция се намира на около 100 дни от решителни общи парламентарни избори и в много отношения външнополитическите инициативи са подчинени на стратегията на управляващата ПСР и на личната амбиция на министър-председателя Р.Т.Ердоган. Развитието на събитията в арабския свят ще бъде особен фон на тази драматична битка за властта в страната за следващите четири години.
Бел ред. - Авторът д-р Бойко Маринков е научен сътрудник в Института по балканистика към БАН. Статията публикуваме със значителни съкращения от сайта http://avtorski.pogled - Р. С.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Как ще делим историята със Скопие?! Като на Женския пазар? - пълен текст 
Българи бранят бащин край, майкопродавци ги хулят 
„Ню Йорк таймс“: България трябва да намери баланс между Тръмп и Путин 
Процесът на изграждане на нациите в Европа (1) 
Процесът на изграждане на нациите в Европа (2) 
