Тежък пазарлък за постовеге в Европа
Предстоящият Европейски съвет на 30 август трябва да реши кой ще заеме три от петте ключови поста за ЕС, а не само кой ще стане върховен представител, както често остава с впечатление българският читател. Другите два поста са председател на Европейския съвет, заеман досега от Херман Ван Ромпой, както и шеф на еврогрупата на страните членки на еврозоната.
Тази комбинация се допълва от вече избрания председател на Еврокомисията - Юнкер, който е от ЕНП, и председателя на Европарламента Мартин Шулц от Партията на европейските социалисти. Така че всъщност става дума за една сложна мозайка от партийни и национални принадлежности, квалификация, а и присъствието на жени в тази петорка.
На този етап това, което ни е известно е, че за шеф на групата Ангела Меркел вече подкрепи испанския финансов министър Де Гиндос, който е от дясното правителство на Рахой в Испания, тоест той е от ЕНП. Останалите два поста - за върховен представител и за шеф на Европейския съвет, ще бъдат обект на преговори между двете големи партии. Но също така и либералите от АЛДЕ ще искат да имат някакво участие.
Другият важен елемент в този голям пазарлък ще бъде място за Източна Европа. В този смисъл кандидатурата на Кристалина Георгиева е печеливша за място на върховен представител, защото тя е много квалифицирана, източноевропейка и жена. Но както изглежда, на този етап много е възможно за шеф на съвета да бъде избран представител на ЕНП, което на практика ще означава, че върховният представител ще отиде или в ПЕС, или при либералите. Италианската външна министърка Федерика Могерини, срещу която има и голяма съпротива, вероятно няма да успее да получи поста.
Но все още се говори за нея като евентуален кандидат от страна на ПЕС. Основното в този тип европейско наддаване е, че всички тези интереси - партийни и национални, и квотно представяне на жените, са в сложна мозайка и вероятно изходът от него ще бъде ясен едва на сутринта на 1 септември, а не по-рано. Шансовете на Кристалина Георгиева биха били по-големи, ако България, и по-конкретно лидерът на ПЕС, който е българин - Сергей Станишев, я подкрепи като национална кандидатура на всички партии у нас.
Тогава Георгиева щеше да пасне идеално и в това квотно междупартийно разпределение. За жалост Станишев реши да не го направи. Така че оттук нататък България трябва да се надява на голямо портфолио за Георгиева. Но е доста възможно то да не е на върховен представител. Все пак нейните качества, опит и доказани постижения дават основания да смятаме, че тя ще получи една сериозна позиция в новата Еврокомисия.
Опитът с Катрин Аштън, която бе избрана в последния момент вследствие на именно такъв сложен пазарлък, показа, че тя - като излъчена от левицата, но без голям опит във външната политика, за съжаление прояви нерешителност по теми с голяма значимост, особено за Сирия, а напоследък и за Ирак.
В ситуация, в която Европа за първи път след края на студената война е изправена пред една много сериозна политическа криза, каквато е тази в Украйна, пред необходимостта да дефинира отново отношенията си с Русия, а също така и да се изправи срещу заплахата от тероризъм и нелегална миграция от Ирак и Близкия изток, е необходимо ЕС да може да излъчи един много силен върховен представител, който да не бъде просто продукт на квотни и други съображения, а да е човек с доказани качества, със силна и ясна външнополитическа визия и приоритети.
По в-к Стандарт