Татяна Дончева: ДПС подчини БСП с общи обръчи от фирми ( 2 )
- Така ли се появиха хората като Азер Меликов? Той всъщност защо се е свързал с тая кампания на сайта boykostov.org?
- В човешкото развитие го има и елементът на глупостта. И той често е решаващ.
- Откъде се взе този човек?
- От международния отдел на БСП. Там бяха заедно с Кристиян Вигенин и Сергей Станишев.
- Да, това беше първата месторабота на Станишев...
В нашата партия се дължи на всички исторически фамилии и всички техни представители. Ние имаме много заслужили фамилии и много престолонаследници. И даже фамилиите от най-ново време и те имат такива амбиции. Старото Политбюро счита, че властта му се полага като слънцето и въздуха на всяко живо същество. Но и новите фамилии така се държат. Вие мислите, че всичко опира до Жени Живкова, но не е така. Ето сега ще се появи Иван Таков – внукът на Пеко Таков, ще се появи Альоша Даков – син на Мако Даков. Беше Илия Божинов – син на Тодор Божинов. За Станишев и Пирински да не говорим.
- А кои са новите фамилии?
- Ами фамилия Добреви е най-активна.
- И какво – сега в партията имате повече принцове, отколкото по соцвреме?
- О, да, монархизмът при нас е на много висока степен.
- Когато се отказахте да се кандидатирате за депутат преди евроизборите, казахте, че това е като мач, трябват играчи. И да се справят сами, щом не ви искат. Справи ли се БСП?
- Мача ще го коментирам след парламентарните избори. Играта на европейските избори показа на всички отбори, че без играчи не става. Националното политическо първенство изглежда като мач на сегашните “Левски” и ЦСКА - две табели със славни истории и някакви случайници ритат топка. Няма кампания, която става без личности. Ето, Меглена Кунева е класически пример как един човек с мажоритарна кампания може да направи успешен пробив. А НДСВ беше отписано отвсякъде. Безличието в политиката е по-страшно от това едните да те възприемат за лош, а другите за добър.
- Сега с Бойко Борисов не се ли повтаря това, което беше с царя 2001 г.?
- Не са еднакви нещата. Първо, цар беше много високо понятие за голяма част от старата аристокрация, пък и не само за нея... Българите, които по принцип не приемат никого за по-главен от себе си, са готови да дадат такова място на един цар. В екипа на НДСВ имаше много случайници, но имаше и много стойностни хора. Беше докаран много сериозен екип от Юридическия факултет на Софийския университет. Имаше и в други сфери авторитети - от други висши учебни заведения, от други професионални общности. Хора, които там са уважавани. Добре, царят ги е направил депутати, но те си бяха професионалисти. Може в масовото съзнание да не са говорили много, но в съответната област са говорели. Имаше хора, които биха могли да свършат работа на прима виста. Имаше една кохорта деца, които бяха докарани от чужбина. И за които тогава нямаше защо да се говори кой ги е пратил в чужбина, защо ги е пратил, защо ги връща в този момент - това по-късно стана ясно.
При Бойко такова нещо няма. Авторитети в народната милиция има, но хората не харесват милиционери за политически водачи. Бойко е харесван не защото е милиционер, той е харесван по други причини. Но да докараш една милиционерска партия не е кредитабилно.
Ти на базата на вълната ще привлечеш хора - има вятър в платната ти, но това не е онази всепоглъщаща вълна. Мисля, че се оформя един глад за политическа състоятелност. Бойко Борисов можеше да бъде допуснат до някакво ниво на базата на харесването. Обаче започва да
става плашеща мисълта да го направиш министър-председател.
- Но хората го харесват.
- Добре, вие ако харесвате някого, ще го поканите ли само заради това да ви ремонтира банята, да ви поправи телевизора или покрива? Харесването е харесване. Ако харесваш някого, го вземаш за любовник. Но ако не може да ти оправи водопровода, не го вземаш за водопроводчик. Това е свързано с усещането на българите, че всеки става за политик. Никога няма да кажат, че всеки става за хирург, но за политик - да.
- Вече си обзавеждате адвокатска кантора, къде?
- На “Витоша”.
- Сама или със съдружници?
- Още е рано за оповестяване. Дайте ми един-два месеца до началото на съдебния сезон.
- Вие сте с доста остър език, това създава ли ви неприятности?
- Аз съм с остър език, защото имам остър ум. Неприятностите ги създават преди всичко злобата и завистта.
- Имахте сериозни словесни престрелки с Румен Петков. Той говореше за тишината във вашата спалня, вие му отговорихте, че по-добре да има тишина, отколкото бедствия и аварии…
- Ние с Румен имаме дълбоко несходство в характерите, както казват съдиите по брачните дела. Различаваме се основно в принципите, в ценностите, в разбиранията за добро и лошо.
- С кого другиго имате несходство в характерите?
- Лилов навремето казваше – не съм чак такъв мръсник да ме харесват всички. Много се разбирам с хора с творчески характер. С хора с чувство за хумор. С хора, които опитват нестандартни решение. Много добре работя и с хора, които не са толкова нестандартни, но са задълбочени и перфекционисти. Трудно работя със сиви и безлични хора, защото те обикновено са завистливи, започват да правят проблеми от несъществени неща.
- Предлагали ли са ви подкуп?
-Не, и мисля, че си личи. И сега, и като бях прокурор.
- Защо отидохте да учите математика след осми клас, след като сте била добра цигуларка?
- След осми клас трябваше да избирам между математика и музика и избрах математиката, защото е справедлива наука. Издържах изпитите в националната математическа гимназия.
- А защо после не продължихте с математиката, а избрахте правото?
- В 11-и клас ме приеха без конкурс математика в Университета от привилегията в гимназията. Бях приета и социология на труда във ВИИ “Карл Маркс” от националния политически конкурс. Исках да завърша първо математика, а после социология. Да съчинявам разни нови модели. Обаче още първия семестър разбрах, че това няма да го работя. Математиката беше взела да ми омръзва. Исках да се прехвърля социология. Баща ми каза, че не ме вижда като заводски социолог и затова се прехвърлих право. Отначало не ме пускаха – деканът беше много против, аз бях отличничка. Но ректорът акад. Благовест Сендов ми разреши. Продължих и да свиря и в четвърти курс сериозно мислех да се прехвърля в консерваторията. От 20 до 30-годишна възраст много исках да се върна на 7-годишна възраст. Не за да поема по друг път, а да го извървя по друг начин, да бъда много по-добра. Сега вече не изпитвам никаква необходимост да се връщам назад.
- Докога продължихте да свирите?
С филхармонията ( б. р. - Филхармония „Пионер” ли, не става ясно ) пътувахме в Щатите, в Швейцария, Мексико, Франция – страни, в които иначе тогава не можеше да отидеш. Имаше един конкурс за международен оркестър, явих се и ме приеха първа цигулка заедно с Веско Пантелеев Ешкенази – той беше тогава на 14 години. На изпита председателят на журито проф. Александър Павлович – преподаваше цигулка в Лондон, ме пита при кого уча цигулка. Аз му отговарям – не уча цигулка, а право – беше голям майтап. Бяхме 20 дни в Рим 1982 г. – страхотно преживяване тогава за социалистическия човек.
Като се върнах, отидох при проф. Боян Лечев – много добър преподавател по цигулка, но и много откровен човек. Свирих му, той беше много впечатлен. Каза, че съм много добра, не е проблем да вляза в консерваторията и да я завърша, но вече съм на 23 години и е късно за международна кариера. Още дълго след това свирих, но така се стекоха обстоятелствата, че се отказах. Сега си компенсирам със слушане, радвам се на моженето на другите хора...
( Край )
По Агенция БЛИЦ, Данка ВАСИЛЕВА
Бел. Ред. – Интервюто препечатваме със съкращения – С. М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
