Световният лидер на гайдарите живее в Родопите

Автор: Анета Кисьова (2 коментара)


Световният лидер на гайдарите живее в Родопите

Ръководителят на оркестър "100 каба гайди" Тодор Тодоров стана световният баш-гайдар, след като наскоро беше избран за лидер на Световната федерация на гайдарите. Той замести доайена бай Дафо Трендафилов от село Гела, който вече е на 86 години..

 

Гайдата е целият ми живот, казва световният лидер на гайдарите Тодор Тодоров. От 5 клас свиря на гайда, тогава се записах в Детския ансамбъл, спомня си той началото.

 

Дядо му от смолянското село Солища съвсем малко е свирил на гайда и не бил от най-изявените. Своята любов към гайдата и майсторлъка той смята, че е наследил от един калеко на баща му - Тодор Шишков, също от Солища. За съжаление известният в Родопите гайдар не ме е учил нито как се правят гайди, нито как се свири, защото е починал още през 1965 г., когато аз съм бил само на две години, разказва родовата си история Тодор Тодоров.

 

Занаята той взел от бай Тасо- Анастас Иванов от Гела. След като старецът се пенсионирал в Детския ансамбъл, Тодор го наследил. Той се захванал хем да учи малките гайдари, хем да майстори гайди.

 

Правя целия инструмент от игла до конец, хвали се Тодор Тодоров.

 

Над 150 гайди са излезли из под ръцете на Тодор. Негови инструменти има в цял свят - от Германия, Италия, Унгария, та чак до Канада и Япония. Специален подарък изпратих за Кишпещ, район в Будапеща. Кметът на Смолян Дора Янкова ме помоли да подарим една гайда на побратимения с нашия град район и аз я дадох. Тя вече е в тамошния музей за музикални инструменти.

 

А иначе всеки детайл от гайдата сам си майстори в собствената си работилница. Хоби ми е, стига да имам време, признава смолянчанинът. От дрян, от слива и акация са дървените части, но най-добрите гайди стават от дрян. Мехът е от кожа - козя или от яре, зависи от това, колко голям на години ще бъде гайдарджийята. Ако е детенце, ще му сложим по-малък мях - от яре, ако е по-голям от коза, сочи тънкостите на занаята си той. Има едно пискунче, то се настройва. Гайдуницата и ручилото пък се изработват по специална утвърдена мярка.

 

Всеизвестно е, че от всяко  дърво свирка не става. И като не стане от едно, почвам със следващото, и с пискуна, и другите дървени части може да има проблем, а и самата дървесина може да не е качествена. Най-малко 1,5 г. трябва да съхне. Слага се и говежди рог, вземам го от кланиците, месокомбинатите, разказва майсторът. А иначе за 160 лв. се продава една гайда. Ако няма кожа и дървен материал направията й ще отнеме доста време, но ако има - за седмица ще е готова.

 

Ще си носят хората спомен от Родопите, какво по-уникално от това. След като е внедрена и изработена от местните майстори преди 3-4 века в Родопите - тук тя е дошла от Азия. До момента не е видоизменена, запазила е своята автентичност. А и ниското, каба звучене, тук е нейната оригиналност.

 

Да свири на гайда Тодор Тодоров първо го научил бай Тасо. После в Музикалното училище - Дафо Трендафилов и Михал Калфов, с признателност си спомня световният гайдар. Близо 20 години после сам е преподавател в музикалната школа.

 

Всеизвестно е, че най-много гайдарджии имало в Гращица, близо до смолянското село Стойките. Там през 60-70-те години е имало 35 гайдари, кой от кой по-добри. Те са участвали в първия оркестър "100 каба гайди", който основава през 1961 г. Апостол Кисьов. Но най-добрият гайдар на времето е бил Тодор Шишков. По-късно се изявяват бай Дафо и бай Михал като дует и като участници в състава на Гела и на ансамбъла, подрежда ги смолянчанинът.

 

От 2000 г. Тодор Тодоров започва да възстановява затрития по онова време оркестър "100 каба гайди". За да възкръсне тътнещият звук на родопската гайда от пепелищата и пак да оглася Родопските баири, резиденции, съборите в Копривщица и Ковачево, фестивалите в Ксанти. Трета година вече оркестърът съществува към читалище "Орфееви гори". Оркестърът е от около 60 гайди.

 

За мен не е било най- важно да изкарам 101-102 гайди, а да запазя уникалната идея, казва Тодоров, който дори е патентовал името в София. Повече от 100 изяви има "100 каба гайди" от "Рожен 2000" насам. Без нас не минава нито важна проява в столицата, нито посрещане на министри, президент или премиер в Смолянско, разказва той.

 

Те са записали и свой диск, разпратен в цяла Европа и дори в Чикаго, за да топлят сърцата на българите в чужбина и да карат чужденците да се питат де е България.

 

Гайдарите имат идея да обединят своите по цял свят в една федерация. Затова в Широка лъка за 8-и пореден път се провежда международен фестивал на гайдата. Разликата между едно надсвирване и фестивала е, че на фестивала няма първо, второ и трето място, няма ревност "кой е по-по-най".

 

"Искаме да съдействаме и наши гайдари да свирят заедно. Не знам дали сте виждали 300 шотландски гайди на едно място, но аз съм я видял на един площад", разкрива амбицията си Тодор Тодоров.

 

Гайдата иска душа и себеотдаване, реди гайдарджията. Посочва двамата концерт-майстори - Георги Кисьов и Атанас Тодоров, които разсвирват и настройват оркестъра. В него свирят и двамата му сина. Малкият е в осми клас, големият - в дванадесети. Сега завършва икономика, но гайдата е все с него. Тодор Тодоров е спокоен, че има кой да го наследи.

 

Той е щастлив още повече като гледа заедно да свирят най-малкия в състава, който е на 3 години и най-възрастния - на 76 години.

 

По в. "Монитор" 

 

 

Коментари
2013-11-12 17:49:13 От: dimana

Radvam se che se populiarizira tozi instrument v Balgaria. V Toronto ima mnogo irlandsci gaidari, coito se radvat na dobra publichnost.

2017-11-01 11:13:57 От: Аглика Каменова

Не само е добър гайдар но и с лед толкова години изработил толкова много гайди се очертава към момента за най-добрия майстор на гайди.
Един ден неговите гайди ще бъдат търсени като Шишковата,Пейовата.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече