Скулпторът Андрей Николов между духа и материята

Автор: Калин Николов, "Българи" (1 коментар)


Скулпторът Андрей Николов между духа и материята

Има различни версии кой позира като модел за творбата му "Дух и материя", но те си приличат с твърдението, че красивата жена е имала леко поведение и е платила с живота си за това...

Андрей Николов кръщава една от най-присъщите за изкуството си скулптори с чудесното заглавие „Дух и материя”. В творбата тези два елемента са събрани с вълнуваща художествена и философска цялост. Нещо, което поне на него през годините на дългия му живот не се е отдавало…

 

Бохем и ловец на женски сърца, Андрей Николов никога не с е спирал да обърне представите за себе си и изобщо за човека на изкуството поне в България, сякаш без да му мигне окото. Още студент той попада под магията на жената на своя професор – Борис Шац. Евгения Шац му допада с голямото си самочувствие и култура, а и опитно споделя с него желанието си да вземе от живота, онова, което  зрелостта и страстите й изискват. Едва завършил Рисувалното училище, удостоен със стипендия за Париж, младият Николов пътува към Франция, но не и сам. Съпругата на професора му го следва със своето четиригодишно дете.

 

Скулпторът се записва си при проф. Мерсие в Ecole des Beaux Arts. Може би до него стигат новините от софийското Рисувално училище, че Шац , един от основателите на същото, покрусен от житейската си катастрофа, също вече не желае да остане в България. В неговата богата на факти биография Женя, както умалително е наричал дотогаващната си половинка, няма да съществува повече.

 

Но Андрей Николов не остава дълго около своята спътница и я заменя с Пеша, негова студентка. Париж не му е донесъл диплома и набиране на слава. Но все пак е видял развоят на световната култура. Пеша, поне както изглежда на портрета, направен й от живописеца Бенчо Обрешков, е представителна, но и мнителна, нервна, може би както постоянно се говори измъчена от подвизите на своя съпруг жена.

 

Къде и кога ли Андрей Николов се запознава с модела на прочутата си „Дух и материя”. Преди години изкуствоведът Кирил Кръстев  припозна за това Надя Ковачева и го написа в един от ежедневниците ни. Според неговата информация тя била дъщеря на висш военен - генерал Ковачев, и сродница на покойния вече владика Пимен. Момиче със свободно поведение, страстно отдадено на риска от различните връзки, тя била покосена от венерическа болест и умира от нея.

 

Кой беше владиката Пимен? Глава на "алтернативния синод", запомнен с окупацията на Синодалната палата и на Софийската семинария, както и с неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. През 1996 г. алтернативния синод свиква собствен Църковно-народен събор, който избира дядо Пимен за патриарх, а Крупнишкият епископ Инокентий  за Софийски митрополит. Президентът Петър Стоянов полага клетвата си при встъпване в длъжност пред "патриарх" Пимен.

 

Кой пък обаче е генерал Ковачев? Участник в Априлското въстание, учи военно-инженерни науки в Санкт Петербург, отличава се с храбростта си при Сливница и Цариброд. Бил е министър на войната, но влиза в конфликт с цар Фердинанд и млад е пенсиониран. Автор е на важни учебници за военното дело. Но нито една от неговите дъщери, поне по разказите днес, не отговаря модела на Андрей Николов.

 

Има обаче друга любопитна история с една от дъщерите на генерала - Мити. На едно представление в градското казино в столицата тя се запознава с турския военен аташе майор Мустафа Кемал, познат за историята като Ататюрк. Той се влюбва силно в младата дама. За да подчертае мъжествеността си, за един бал с маски специално поръчва от Турция униформа на еничарски воин. Връзката се задълбочава и Кемал Ататюрк отива да поиска ръката на своята любима от баща й. Той е непреклонен. Смята, че е воювал срещу турците и това не позволява на дъщеря му такава връзка. През 1914 г. Ататюрк заминава за Турция с разбито сърце.

 

До самия край на живота си той обича Мити Ковачева. Според някои волята му да превърне най-важната църква за православието – Св. София, от действаща джамия в музей и да нареди разкриването на християнските стенописи и мозайки е почит към неговата българска любима и нейния неотстъпчив във вярата си баща, Стилиян Ковачев.

 

Има и друг генерал Ковачев, Антон, който пък имал синове… Нему дължим построяването на теснолинейката до Рилския манастир. Така с времето конкретиката в този случай ни се изплъзва, защото ние не пазим памет за фаталните и други жени, за разбивачките на мъжките, но и своите си сърца, за дамите с леко поведение… От друга страна ни припомня, че и при най-добрите семейства е имало тайни, чиито драми очевидно са били силни, щом са довели до създаването на подобен шедьовър като скулптурата „Дух и материя”.

 

Каквато и фамилия да носи моделът, Андрей Николов я среща в Рим, където наема ателие и прави успешна кариера. Походът й преминава през различни европейски столици с различни връзки. Живее по хотели с тъй наречената лоша слава. И за урок на тогавашния строг морал се говори, че си отива от света наказана от безнравствеността си…

 

Но самият скулптор носи нещо от подобната необузданост. На един прием при цар Борис, той се качва на масата и така демонстрира своя непукизъм, че царицата засрамена избягва от залата. Възпитана в традициите на францисканския религиозен идеал, давала обети за скромност и лишен от излишества бит, тя не могла да понесе гледката на разголващия се мъж, който дори в напредваща възраст изглеждал като лъв между глътналите езиците си гости. И не някакви политически интриги, а точно разминаването му с морала на разните „официозни” етикети, го правят от художник, портретувал Борис Трети до противник на царедворщината и военщината.

 

Конкретния повод е поръчката за паметника на Незнайния воин в София. Скулпторът бил командирован в Африка да види лъв в естествената му среда, но изглежда той прахосал това време и парите, защото хумористи и журналисти намират, че прави царя на животните с лице на човек. Подложен е на хули и подигравки, на десетки карикатури, а накрая скулптурата е обкована с дървени дъски, за да не се вижда. Военното общество се налага, то вижда ирония в очите на лъва, наподобяват му антична театрална маска, а не свирепост и сила.

 

Художникът не изплашва само царицата. С респект към него, но и на дистанция остават Яна Язова и жената на писателя Змей Горянин, Соня. Всъщност Андрей Николов е откровен и се впечатлява от живота като творец, чиито мечти са свързани и с художественото, но и с духовното. Портретната му галерия брои личности като политици от буржоазните партии, но и Кръстьо Раковски, Стамболийски. Последният го кани да направи портретна алея на големите българи. Трябвало да бъде около  катедралния храм „Св. Александър Невски”. Не става така.

 

Но пък в Борисовата градина са ненадминатите му бюстове на Петко и Пенчо Славейкови. И на Любен Каравелов, откраднат и недобре възстановен като имитация…

 

Портретната му галерия говори за наистина необикновен талант – Мърквичка, Ст. Михайловски, Ал. Балабанов, Кирил Христов, Никола Петров, Владимир Димитров- Майстора… Изкуството му носи европейския реалистичен дух, но самият Николов пък особено държи на своя произход.

 

Рим с почуда гледа този чужденец да излиза от ателието си на „Виа Маргута” с нарочно направения му ямурлук. Ценен като артист, Андрей Николов е активна фигура в италианския художествен живот. "Изкуството на Андрей Николов - ще напише критикът Франческо Сапори в обширната си статия в сп. "Емпориум" - иде направо от природата... Чуждо на всякакво хитруване, то не се измъчва в безплодни теории. Топло от кръв като младо тяло, то съдържа в пролетната пищност на формите една жива и трептяща духовност."

 

На зная дали някой е проследявал пътя на редицата от критиците му – въпросният Сапори се опива от качества на българина, но за него изкуството е процес, свързан с обществото на момента. По-късно той става фактор в утвърждаване на онази култура, която наричаме фашистка. Андрей Николов няма нищо общо с това, той е художник с целия си дух и материалност, ако можем да го кажем така.

 

Тоест, художникът не се срамува да бъде сред времето си, както и не избира факторите или насоките, които реализира с опита си. Той просто е верен, че поколенията ще разпознаят истинското от фалшивото, ценното от случайното…

 

Но Николов има и кръг обичащи България интелектуалци от Италия – той разговаря често с Жорж Нурижан за трагедията на Македония, но и за античното в корените ни, за общото в културата на цивилизацията. Сякаш за него са думите към преводите на античните сентенции, които Нурижан превежда на български:

 

„Всяко приобщаване с тия бисери на човешкия дух ни кара да чувстваме обаянието и култа към великите истини, вечните съпътници на човека в неговия житейски друм. Във всяка една мисъл може да се намери зародиша на нещо възвишено и значимо, действително облъхано от творчески жар, а най-вече в нея е внедрена самобитното вглеждане на действителността, отзивчиво към човешките изпитания и минало през горнилото на житейския опит.”

 

Именно една от тях, тази за вечното изкуство и краткия живот „Ars longa, vita brevis”, скулпторът ще изпише над входа на своя дом – известната Червена къща на ул. „Любен Каравелов” в столицата.

 

Когато през 1926 г. се открива българска изложба в Прага, лично президентът на Чехословашката република Томаш Масарик се спира пред неговата пластика "Мечта" и я откупува. На следващата година, когато решава да се върне в България, му предлагат италианско гражданство. Но той си идва в София и през 1937 г. става ректор на софийската Художествена академия.

 

Какви ли мечти са горели в душата на младежа, тръгнал пеш от Враца за София да става художник? Безспорно е, че с времето постепенно са се съчетавали и с големи страсти. Безсмъртната му творба „Дух и материя” ги изразява загадъчно и реално.

 

 

Коментари
2013-04-21 16:08:36 От: Tashunko

Тоя лъв пред паметника на Незнайния войн бе изваден от склад през 1981 г. за 1300-годишнината на българската държава. По онова време чуждите делегации по протокол поднасяха венци така - от соцстраните пред паметника на Съветската армия, от капстраните пред Братската могила в Парка на свободата (Борисовата градина). Та после вече пред Паметника на незнайния войн ставаше церемонията...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече