Ще се разпадне ли Европа?

Автор: Капка Тодорова, Берлин (2 коментара)


Ще се разпадне ли Европа?

Ако Германия продължава да слага търговския си интерес пред общия, съюзът няма да удържи

Ако Европа е нашият общ дом, то мъжът в него е Меркел. Ангела Меркел.

Германският канцлер се утвърди като най-важната фигура в ЕС и човека, от когото зависят решенията за абсолютно всичко в иначе демократичната ни общност. Колко силна е тя и как в крайна сметка става само онова, което Берлин реши, стана ясно за пореден път в схватката ѝ с британския премиер Дейвид Камерън.

Той се обяви против кандидатурата на фаворита на Меркел Жан-Клод Юнкер за шеф на Европейската комисия.

Обвиненията срещу него не са винаги лишени от смисъл. Лондон смята, че Юнкер е привърженик на денационализирането на ЕС и ще концентрира властта в Брюксел. Другото обвинение е, че вреди на политиката за финансово стабилизиране на Европа, като толерира закъсалите южняци за сметка на страните с добър баланс. Именно Юнкер е баща на идеята за общите еврооблигации, които биха направили дълговете на страни като Гърция, Италия и Франция общи за всички. Разбира се, той все пак сложи и граница на възможното разпределение на чуждите дългове – максимум 40% от тях да могат да се финансират чрез еврооблигации.

Този модел обаче не проби

именно поради съпротивата на Меркел. Германия също не е заинтересована да поема огромните проблеми на Франция, още повече, че управляващите в Париж така и не виждат необходимост да реформират икономиката си, за да намалят дълга си. Другите обвинения на британците са по-несъществени: Юнкер е твърде стар, твърде уморен, твърде дълго е в политиката, посягал към чашката.

Схватката между Меркел и Камерън трая месеци наред, като британецът заплаши да извади страната си от ЕС и с това да го обрече на провал.

Тази седмица Юнкер встъпва в новия си пост като председател на Европейската комисия. Толкова за битката Берлин - Лондон.

Колкото и странно да звучи, но именно Меркел и Юнкер, а не Камерън заплашват оттук нататък целостта на ЕС и го бутат неуморно към истинска екзистенциална криза. Тя вече бе посята със спора с Лондон, който разцепи общността на федералисти и антифедералисти.

С твърдата си позиция и безпардонното налагане на своето виждане Меркел рискува да обърне срещу себе си и другата голяма сила в ЕС – Франция. Все пак на европейските избори там спечели Националният фронт на Марин льо Пен, който се опълчва именно срещу изземането на суверенитета от страна на Брюксел.

Малките членки, сред които е и България, също не подкрепят безрезервно идеята за Европейски съединени щати.

Макар и под крилото на Брюксел да се чувстват донякъде политически и икономически защитени, техният опит с Москва и СССР е твърде пресен, за да подарят трудно извоюваната си свобода на следващия хегемон.

Нищо чудно, че и те пратиха в Европарламента солиден брой представители на популистки, националистки и евроскептични партии.

Разбира се, проблемът с бъдещето на ЕС оттук нататък не може да се разглежда само в черно-бели краски. Засилването на ролята на Брюксел и все по-тясното финансово обединение са неизбежни,

ако общността иска да противостои на глобалните кризи

Време е обаче Меркел&co да обърнат поглед към по-належащите проблеми пред ЕС. А те не са финансови. Съюзът има нужда от ясна обща политика на сигурност.

Гражданската война в Сирия и кризата в Украйна показват ясно, че идеалът за общ европейски дом не може да съществува сам за себе си. България касира първа негативите на кризата в Украйна и изострянето на отношенията с Русия. В крайна сметка ние, но не само, сме енергийно изцяло зависими от руските доставки и затова случващото се по пътя им ни удря директно.

Политическата нестабилност, икономическите и финансовите проблеми не могат да бъдат разглеждани сами за себе си – всички те са свързани по един или друг начин с проблемите между Брюксел, Киев и Москва. А ако се запали нашата черга, рано или късно ще лумнат и чергите на останалите в ЕС. Единственият авариен изход в тази ситуация освен общата политика по сигурност, която включва и ясно изразена лоялност към членките на ЕС, близки или граничещи с Русия и Украйна, е и общата енергийна политика.

Общ енергиен пазар би дал глътка въздух

на зависимите от руския газ. Но това не е в интереса на Германия, която получава газ от Москва на едни от най-изгодните цени в момента, а близо 60% от нуждите си набавя по други пътища. Ако в бъдеще големите в ЕС и най-вече Германия продължават да поставят личните си търговски интереси пред интереса на ЕС като общност, нестабилността ще превземе и източните членки. А на това предизвикателство съюзът няма да успее да удържи.

По в-к 24 часа

Коментари
2014-07-04 14:25:45 От: Гергинов

Процесите на разпад са навсякъде. Западът губи позиции. Но и "колосите" на Изток все още са с глинени крака. Това ще продължи дълги години - няма да стане от днес за утре, както им се иска на някои...

2014-07-07 18:07:35 От: Томов

Обусловеност от демографският спад-катастрофа.Базисен индикатор за залез на цивилизация

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот