Сериозно: Труд на БАН, посветен на змейовете
Корицата и илюстрация към сборника. Художник Христо Нейков
В повече от 400 страници на сборника „Змей, змеица, ламя и хала“ са събрани текстове на песни и приказки, предания и легенди, гатанки и поговорки, описани са ритуали и магически практики, съвременни анекдоти и истории, записани през последните десетилетия.
Доц. д-р Вихра Баева, отговорен редактор на сборника, разказва:
Книгата е резултат на проект, разработен от екип на Института по етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Работихме три години, общо 13 колеги. Издирихме текстове, публикувани или съхранени в архивите на института, които са наистина много богати и интересни, използвахме и лични архиви. Опитахме се да осъвременим езика с лека и внимателна редакция, с кратки коментари, които да помогнат съвременния читател да навлезе в света на фолклора.
Тази тема присъства още зараждането на българската наука. Змеят привлича вниманието на първите, записали легенди и текстове на народни песни – Цани Гинчев, Петко Р. Славейков, Георги Сава Раковски. Този ярък, колоритен и много интригуващ образ е широко застъпен във всички жанрове на българския фолклор. Има безброй предания, свързани с местности, пещери, скали, дървета или водоизточници, обитавани от змейове. В днешно време змеят се появява във вицовата култура, особено в интернет вицовете, които са активен фолклорен жанр.
Змеят, ламята, халата можем да наречем роднини, защото всички са змиевидни чудовища.
Змията все пак е реално съществуващ животински вид, макар и с много богата символика и почит към нея, регистрирана още в началото на човешката история. Докато змеят, змеицата и халата са в сферата на фантастичното, поне от наша гледна точка. Иначе много хора твърдят, че са ги виждали и са имали преки контакти с тях. Змеят е основният образ, има много функции – свързва се с подземния свят, но може да се свързва и с небесата, защото лети, благодарение на крилата си, бълва огън и се вижда като светещо кълбо в небето.
От друга страна е свързан с водата и може да обитава кладенци, извори и реки, а също – високите дървета, затова е известен и като „змей горянин“. Образ, който присъства навсякъде и обема целия свят на нашите предци. Това ме кара да мисля, че наследява някакво древно божество, което не е запазено в първоначалния си вид поради християнизацията, но макар и в „скришна форма” продължава да съществува и до най-ново време.
Вероятно сте обърнали внимание, че в православните църкви, в основата на кръста, поставен в средата на олтарната преграда, два змея, разположени симетрично сякаш пазят светинята. Как се осмисля този образ в християнството обяснява отново доц. Баева.
В християнството змеят по-скоро е демонизиран, свързва се със сатаната и борбата на някои светци срещу него, особено Свети Георги, който най-силно олицетворява борбата на доброто срещу силите на злото. Затова светците винаги побеждават драконите със силата на своята вяра и така утвърждават християнството. Тук виждам фолклорната трактовка на змея да пази, да охранява своето срещу чуждото.
Изображения на змей се срещат и от външната страна на църквите, над вратата – отново една граница, която трябва да бъде пазена.
Това е много характерно за фолклора – да съчетава сериозното и страшното героичното със смешното. Има приказки за кекави момци, които с късмет и остър ум побеждават чудовищата. Една история, записана през 80-те години на ХХ век разказва се за змей, който се разболял и паднал на земята, а от БАН веднага взели тялото му за изследване. Не знаем какви са резултатите от това изследване. Това го казвам на шега, разбира се, но въображението на българина наистина е невероятно и е удоволствие за нас да работим с тези текстове.
Наистина съм записвала разкази в село Пирин на хора, които си спомнят последната жена, залюбена от змей – Николина, живяла до 60-те години на м.в. Тези хора си я спомнят съвсем ясно, заедно със следите от змейовата любов върху нея.
Имаме разказ от 2014 г. на човек, който е виждал огнен змей, дълъг около 5-6 метра. Твърди, че го е видял с очите си и е било именно змей. Определено змейовете съществуват, въпросът е дали са в обективната или в субективната реалност, която всеки от нас носи със себе си и дали има разлика между двете.
По Радио България