Септември, 1923 г.: Забравените дни на подем и погром

Автор: Искра Баева (4 коментара)


Септември, 1923 г.: Забравените дни на подем и погром Арестувани комунисти през септември 1923 г.

Изпълниха се 90 години от началото на гражданското противопоставяне в България – гибелни страсти, които ни владеят до ден днешен

Двадесети век донася на България тежки изпитания, повечето с трагичен резултат. Към тъжната равносметка на загубени войни и национални катастрофи трябва да се добавят и гражданските конфликти, довели до братоубийствени битки и жертви. Но какво от този исторически опит продължава да живее в съзнанието на днешните българи? Твърде малко. 

 

Преразглеждането на историята в годините на прехода изпрати в небитието на забравата повечето

 

събития, изглеждащи някога епохални

 

Такова събитие отпреди 90 години, разтърсило българската политика, общество и интелигенция, е Септемврийското въстание от 1923 г.

 

Традиционно то се разглежда през призмата на комунистическата мартирология (б.р. - мъченичество за справедлива кауза), а след 1944 г. и като стъпка към похода на БКП към властта. Често се цитират думите, че Септемврийското въстание е изкопало „пропаст между народа и българския фашизъм, която нищо не бе в състояние да запълни“.

 

Септемврийското въстание обаче може да се постави и в друг контекст - в поредицата събития, последвали войните и националните катастрофи, в резкия завой към нови алтернативи, очертани както от БЗНС, представляващ мнозинството от българите (78% живеят по селата), така и от вдъх­новената от Октомврийската революция в Русия БКП (т.с.). В онези времена традиционните партии са изхвърлени от властта при следвоенните избори, а на преден план излизат БЗНС и БКП (т.с.).

 

Българските избиратели дават на Стамболийски правото

 

да управлява от името на селото

 

Но опитът за господство на селото над града всъщност обединява разделените до момента градски партии, а безсилието им да се върнат във властта с избори ги тласка към пътя на заговора. Така се стига до воен­ния преврат на 9 юни 1923 г. и до спонтанната съпротива на земеделци и комунисти срещу преврата. Но докато БЗНС отчаяно търси от своите привърженици подкрепа, ръководството на БКП (т.с.) възпира своите, тъй като (както ще напише Христо Кабакчиев) става дума за „котерийна борба между отделните крила на буржоазията - градската и селската“. Тази позиция не е изненада, като се има предвид острата борба между земеделци и комунисти при земеделското управление - достатъчно е да си припомним за съдбата на Транспортната стачка от 1919-1920 г.

 

По онова време старите социалисти Димитър Благоев и Тодор Луканов са убедени, че БКП трябва да се възползва от парламентарния си опит и от внушителната си 50-членна парламентарна група. След 1917 г. левицата в много страни е изправена пред избор - революция или еволюция. В България старите залагат на постепенните умерени промени.

 

Но не всички комунисти мислят така. Веднага след преврата от ръководството на Коминтерна в Москва (всъщност Васил Коларов) телеграфират: „Разтревожени сме от известието, че Вие спъвате борбата в Плевен против новото правителство... Доколкото можем да съдим оттука, положението изисква съвместни и решителни действия даже със Стамболийски, иначе сегашното правителство ще се укрепи и ще разгроми комунистите.“ В тази гледна точка също има логика. Логиката, формулирана по-късно от Бертолд Брехт за настъплението на националфашизма, унищожаващ противниците си един по един.

 

Естествено е желанието на Москва да съдейства за разрастване на революционната вълна. Но е вярно и това, че понякога отдалеч нещата се виждат по-ясно - например безсмислието на борбата между земеделци и комунисти, изправени пред общата опасност от десния режим. А спонтанното участие на комунисти в съпротивата срещу Деветоюнския преврат демонстрира, че не всички в БКП мислят, че кървавото сваляне на Стамболийски е от полза за БКП. Затова позицията на Коларов и Коминтерна намира привърженици и в България.

 

След стратегическите и тактическите спорове в ръководството на БКП в началото на август се стига

 

до решението „да се поправи грешката“

 

с ново въстание. Как се „поправя“ една грешка с опит да се повтори ситуацията, но при променена реалност, е въпрос, който буни духовете на левите до ден днешен. Така или иначе решението за подготовка на въстание три месеца след като правителството на Александър Цанков е поело цялата власт, тласка претърпелите поражение леви в България към революционен подем.

 

Подготовката за въстание през септември се извършва по всички правила - политическо, военно ръководство, изграждане на въстанически мрежи. Но и властите не бездействат - на 12 септември в опит да се попречи на въстанието полицията арестува около 2500 комунисти.

 

Ако беше вярна тезата, че комунисти, леви земеделци и анархисти насила са принудени от Москва да вдигнат обречено въстание, арестите щяха да послужат като оправдание авантюрата да се провали. Но става друго. Още на следващия ден - 13 септември, въстава Мъглиж, последван от множество селища в Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско. Въстанието се разпространява

 

като горски пожар

 

придружено от вярата, че успехът е сигурен. Ето как го виждат на 20 септември въстаниците от с. Медево, Чирпанско: „Съобщава се на населението, че буржоазната власт е сломена и селско-работническите съвети поеха властта в ръцете си по мирен и легален начин... Прочее приканва се населението да се отдаде на мирна и тиха работа, като не отдава значение на слуховете откъдето и да се пускат те.“ Завидно самочувствие!

 

Едва на 20 септември ЦК на БКП (т.с.) взема решение въстанието да избухне на 22 срещу 23 септември и негов център да стане Северозападна България. Начело застават Георги Димитров, Васил Коларов (б.р. - върнал се нелегално от Москва през лятото), Гаврил Генов. И докато в Южна България въстаниците усещат безсилието си пред редовната армия и мобилизираните „граждани-милиционери“, в другия край на България ръководените от Иван Пейчев и Георги Дамянов отряди успяват да превземат Фердинанд, Берковица, водят сражения при Бойчиновци, при Брусарци, а поп Андрей от Медковец се сражава смело съвсем не според сана си.

 

Краткотрайните успехи не променят неравенството на силите, което води към заключителния акорд - настъпва погромът.

 

Отмъщението на властта

 

(получена със сила) срещу дръзналия да вдигне оръжие народ е толкова жестоко, че предизвиква небивала реакция. Рядко едно събитие е оставяло такава дълбока диря в литературата. Пръв в паметта е Гео Милев (поемата „Септември“), убит в полицията през май 1925 г. Антон Страшимиров, автор на романа „Хоро“, заема след погрома страстна гражданска позиция („Клаха народа както турчин не го е клал“). Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев и други припомнят, че дори да заличим Септемврийското въстание от историята, трудно бихме го изтрили от литературата.

 

Показателни за реакцията са и думите на британския пълномощен министър Уилям Ърскин: „Безмилостните мерки, приложени при потушаването на бунта, които в някои случаи достигнаха до поголовни кланета, очевидно не бяха оправдани и натрупаха голям заряд от омраза срещу правителството, който трябва да се има предвид в бъдеще.“ Извод, който предсказва, че Септемврийското въстание от 1923 г. е само началото на гражданското противопоставяне. 

 

 

По в-к Преса

 

Коментари
2013-09-25 14:56:19 От: Баев

Другарката Баева умело пробутва факти, ама се дърпа от коментар. Защо Коларов като председател на ИККИ ( Изпълнителният комитет на комунистическия интернационал в Москва ) е нелегално в България от лятото на 1923 г. ? Какви задачки е задвижвал ? А Коминтерна е организацията-проводник в Европа и Америка на болшевишките напъни на Москва за "световна революция" чрез пропаганда, служби, посолства и ядки, плъзнали по това време, навсякъде. Айде, холан!...

2013-09-26 11:27:36 От: Българин

Никакъв коминтерн не може да вдигне отвън въстание, ако не е налице недоволство на населението от правителството и живота въоъбще. Коминтерна по-скоро се възползва от ситуацията. Съдбата на Септемврийското въстание е като тази на Априлското - само че "освободителната" Съветска армия идва чак след 21 години и знае се каква "свобода" ни донесе...

2013-09-26 11:29:57 От: Българин

По-интересен е друг въпрос - защо във въстанието участват имотни селяни. Поп Андрей от Медковец по имот е над среден селянин. И други от Монтанско и Старозагорско...

2014-01-29 17:08:23 От: Ангел Николов

Баева лъготи, та се къса. Дори Димитров отначало е против възстанието. Въстанието е жестока антибългарска свинщина на Коминтерна! Коларов пристига по заповед на Кремъл в България и няма как да откаже понеже вече е на тлъста съветска софра. Подкупва с обещания Димитров - един безотечественик и продажник. И когато властта извършва арести за да предотврати безумието, се възползват и се самообявяват за главен революционен щаб. Така двамата си осигуряват луксозен живот като съветски агенти и надежди, че ще им бъде връчено местното гаулайтерство, след като Червената армия окупира България. Което, уви, и става.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече