Семейна памет: Моят пра-пра-дядо Добри Чинтулов (2)

Автор: Илеана Стоянова


Семейна памет: Моят пра-пра-дядо Добри Чинтулов (2)

"Той почива там при старите череши, в топлата гръд на Тракия и под сянката на Балкана. В това кошмарно време ние идваме да сгреем сърцата си с неговия спомен..." К. Константинов

 

Илеана Стоянова, журналистка и поетеса, е от знатните възрожденски родове на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Нейният баща Гавраил Стоянов е автор на родовата хроника “Петър Миндов-Чинтула и неговото потомство”, на която се основава и разказът й, предоставен специално на Портала за нацията "Българи"..

 

Наред с всичко писано до тук за дейността на Добри Чинтулов трябва да отбележа, че той се бори за църковни и политически свободи, а също така е и общественик. Създава първата „народна библиотека" в една стая на Централното училище (1853 г.) Той е между основателите (1856 г.) и съветниците на настоятелството в читалище „Зора”.

 

Наклеветен пред турските власти от местните гръкомани, че е „имал сношение с московеца, та трябвало да стои в затвора десет дни”(ок.1856-1857 г.). Арестуван бил (юли-август 1866 г.) от Мосарат бей по време на следствието за участието на младежи от Сливен в „Хаджиставревата буна”.

 

Също така Добри Чинтулов има сериозно участие в основаването на сливенското женско дружество „Майчина длъжност” (1868 г.). Той играе ролята на Голф в пиесата „Многострадална Геновева” (1868 г.), като според някои автори това е първото театрално представление в Сливен. Избран е за участие с вишегласие в Първия църковно-народен събор в Цариград (1871 г.)

 

В избирателното писмо за Чинтулов от 14.І.1871 г. е записано: „Като се събрахме от четирите каази – Сливенска, Ямболска, Карнобатска и Айтоска...избрахме за епархийски председател г-н Добри П. Чинтулов по вишегласие, когото и ви препоръчваме как мъж, който има изискуемите качества да умства”.

 

В този период поетът Добри Чинтулов тайно пише нови патриотични стихове – „Българи юнаци” (ок. 1853 г.), „Българио, мила майко” (ок.1854 г.), „Вятър ечи, балкан стене” (ок.1862 г.), както и лиричните поеми „Двама приятели” (1871 г.) и „Патриот” (1872 г.).

 

Добри Чинтулов е член и на Частния революционен комитет в Сливен с председател Михаил Греков (1872 г.) Както отбелязва в спомените си Васил Попович, още от 1864 г. поетът е посветен  „....във всичко що се отнася за църковния ни въпрос и до възстанническите ни движения”.

 

Напрежението и тревогите са причина Добри Чинтулов да заболее от диабет, причина за неговото напълно ослепяване с едното око, а с другото да вижда съвсем слабо. Това го принуждава да напусне учителската си работа (1875 г.)

 

Независимо от това още на 4.І.1878 г.  при посрещането на освободителите в Сливен Добри Чинтулов изнася прочувствена реч. Дълбоко впечатление правят заключителните му пожелания: „Елате, елате, вече толкова дълго очаквани гости, пристъпете със смели стъпки в нашия град. Неговото население, изморено от тежките страдания, със сълзи на очи ви очаква, с разтворени обятия. Утешете го със своето присъствие. Излекувайте неговите свежи и още димящи рани с целителния балсам на разумната свобода и правосъдие.”

 

Известно е, че е поканен да оглави Сливенската епархия, като приеме духовен сан. Той отказва, вероятно по здравословни причини.

 

Михаил Греков, като има предвид богатия житейски и организационен опит на Чинтулов, високата му култура, владеенето на няколко чужди езика, е очаквал той да се включи в изграждането на държавата и в политиката, тъй като тогава имало голяма нужда от просветени дейци. Поетът обаче не е пожелал да заеме място в новото управление. Той му казал: „Доста съм работил. Сега ще постоя отстрани, ще погледам с голяма радост в душата си как младите идеално ще послужат на Отечеството си!”

 

За съжаление това пожелание остава далеч от действителността. В освободеното и разделено на части Отечество се появява корупция, партизанщина, грабителство.

 

Забравени са ценностите, за които са мечтали поборниците. Забравени са дори оцелелите поборници, а във властта се включили много от сътрудниците на турската държавност.

 

Нищо ново под слънцето, изкушаваме се да кажем, като виждаме днес какво става в нашата България.

 

Както е известно Добри Чинтулов се жени за Анастасия, дъщерята на Добри Желязков-Фабрикаджията (първи брак). След смъртта й се жени втори път  - за Мария Милкова от Котел, с корени от с. Беброво, Еленско.

 

От първия брак семейството на Добри Чинтулов и Анастасия има единствен син Петър, който е починал на 22 години.

 

Болен, сломен и отчаян, Добри П. Чинтулов склопил очи на 27.ІІІ.1886 г. В спомен на писателя и сродник Константин Константинов е отбелязано:

 

„В буренясалите подивели градски гробища, зад казармите, има каменна плоча от 1886 г. с прост надпис: „Добри Петров Чинтулов – учител народен.” Той почива там при старите череши, в топлата гръд на Тракия и под сянката на Балкана. Почива в заслужения свой отдих и неговият сън сега негли е по-радостен. Че името му наистина става знаме и символ; че в това кошмарно време ние идваме да сгреем сърцата си с неговия спомен...”

 

Край

        

 

Послепис: Илеана Стоянова за себе си

 

Имам шест публикувани стихосбирки: "Милост е живота" (1990, самиздат), "Руини и небеса" (1992, Издат. “АРГЕС”), "Полонези" (1994, ИК “Евтимов-Илинда”), "На върха на зенита" (2008, ИК “Илинден-2000”) , "Любовна песен" (2009р ИК “Вега-Диа”) и “Десет хиляди мига” (2011, ИК “Пламък”). Готова е за отпечатване седмата стихосбирка “Острови от кобалт”.

 

А ето моето “програмно” стихотворение:

 

Как се пише добра поезия

 

писането на добра поезия

е изхвърляне на огромна

сексуална енергия

от мисълта и тялото.

то е като целуването

с език и зъби

до загуба на въздух до кръв

като пеене от мъка

като плачене от върховно щастие

 

и е като бясно куче което те захапва

по всяко време на денонощието

когато си сама и опиянена

сама и разгневена

сама и разнебитена

когато нямаш нищо друго

 

пристрастяване и замайване

нелечимо болестно състояние

транс в който се движиш по ръба

мъчително щастлива

 

то е соната за цигулка и чембало от Бах

под арката на лятното небе

когато два облака се сблъскват

и музиката свети и трещи

а в далечината – седем

погребални камбани

 

и не е писане на стихотворения

а живот –

нещо повече от думи рими и метафори

повече от сън любов секс и задоволяване

 

нежен любовник е

който никога не те изоставя

бавно полудяване от самота

от глад и жажда

стопроцентова обич към себе си

готовност да те отхвърлят

да те запратят в Ада

с непризнаване

и забрава

 

писането на добра поезия

е почти невъзможно

след Цветаева Рилке Кавафис Елиът

Йейтс Рембо и Буковски

но не е излишно да опиташ

да се метнеш върху листа

с цялата си страст

диво и яко

 

и докато хората в полунощ

вият стенат плачат между чаршафите

ти се разтапяш

без мъж

без надежда –

добра поезия се пише така

 

ако не можеш

да го направиш

няма да е голяма загуба.

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече