Семейна памет: Бунтарската фамилия Даскалови - олицетворение на страстите български

Автор: Елена Шопова (3 коментара)


Семейна памет: Бунтарската фамилия Даскалови - олицетворение на страстите български

Братът на Яворов, адвокатът Атанас Крачолов, успява да спаси бащата на Лиляна Даскалова - Петко Даскалов от затвор и смърт

Родена е в Чирпан в учителско семейство, по-голяма част от живота й преминава в София. Завършила фармация, но работила като химик. Днес Лиляна Даскалова е пенсионерка, радва се на децата си - дъщерята Искра, зетя Борислав и внуците Александър на 14 и Косара на 8 години. За пореден път идва в селището на своя голям род по бащина линия - село Братя Даскалови по случай празника на общината, което носи името на нейните родственици - братята Иван, Димитър и Никола, убити по време на Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г.

Винаги когато имам възможност, идвам за празника (понякога и с децата), когато официално се отдава почит към братята Даскалови, радвам се, че името на селището не е променено. Толкова се вълнувам през тези дни, че не мога спокойно да стоя дори на трибуната, докато мине официалната част, и винаги съм със сълзи в очите. Запозната съм с почти всичко, което е излязло в публичното пространство за моите родственици, събирам го, архивирам го с готовността да го предам на по-младите от мен.

За подвига на братята Даскалови, един от които е моят дядо Иван, е писано много и с подробности. Днес има издигнат паметник в селото в памет на тях. Според мен

малко се знае за участието на моя баща Петко Даскалов

в Септемврийското въстание. Баща му Иван е верен до смърт на БЗНС, чичовците му Димитър и Никола били запасни офицери, а моят баща е бил в десети клас, когато се разиграват тези кървави събития, изключен е от гимназията, арестуван е в Чирпан и пребит. Тогава за него се застъпва братът на поета Яворов, адвокатът Атанас Крачолов, който успява да представи фалшиво кръщелно с оглед да се намали възрастта му и закона да не може да го „стигне”. Станал свидетел на загробването на убитите си родственици. Интересен е животът и на моята прабаба Мария хаджи Георгиева, известна сред обществеността като баба хаджийка – майката на тримата убити братя. Тя имала по официални документи осем деца (а аз съм чувала и за повече!),


станала свидетелка на трагичната смърт на седем от децата си,

останала накрая само с един жив син… Вече казах за братята герои - тримата убити по време на септемврийското въстание, другите й четири деца умират от нелепа смърт - при падане от череша, задавяне с динена семка, двегодишно дете пада при подаване между близки хора през дувара на двора им и 20-годишен син, убит от ревнивата ръка на негов връстник. След убийството на тримата й сина цялото им имущество е разграбено, в това число и дюкяна на дядо ми Иван, от който се издържало семейството, а тя отдавна вече била вдовицата на Даскала Петко. Забранено било да се връщат в селото. Известно време заедно със съпругата на убития дядо Иван живее във Велико Търново при останалия единствен жив син Тодор. Във Велико Търново отива и моят баща.

Прабаба ми продава ниви, за да може той да се изучи,

явява се като частен ученик в първа мъжка гимназия в София, взема допълнителни изпити по латински и старобългарски език, за да добие документи за кандидатстване във висше учебно заведение, завършва философия. Започва работа като учител в селото на родителите си - село Борнусус - днешното Братя Даскалови, по-късно работи в Елхово и Драма. Идва в Чирпан и става директор на девическата гимназия. Пенсионира се в София като инспектор в Министерството на просветата.

Макар че вече сме на възраст с брат ми, в момента работим по възстановяване на паметната плоча на Братя Даскалови на родната им къща. Много и от различни страни сме упреквани, че сме продали къщата. Единствената причина да се случи това бе, че не се поддържаше като институция на музей...

Разбрах, че общинското ръководство кандидатства за проект, важен за развитието на туризма в региона. Има какво да се покаже от природата и историята в нашия край, за което се радвам и им желая успех, каза още Лиляна Даскалова..

 

 

По Агенция БЛИЦ / в-к Над 55


Коментари
2012-10-11 22:20:38 От: Чичо Мичо

Родоизследвания имаше вчера, има ги и днес. Ако се прехвърлят регистрите на черквите по места, и някои изследвания, намиращи се по читалищата, направени от местни краеведи, ще излязат много интересни сведения. Но това изисква организирана общност, а то е въпрос и на пари. Във Великобритания и Ирландия генеалогичните дружества са много популярни и там се знаят родовите кръстосвания в големите общности, чак до X век, от времето на Алфред Велики,най-прочутият англосаксонски крал.

2012-10-12 10:37:00 От: Симеон Радев

Кой ли ще се наеме да описва ? Може и да има ентусиасти, но, в голямата си част, ще се окажат хора недотам образовани в историческо отношение. Поради това историците, също немалко от тях, не вярват на мемоарите. Когато разказват пред анкетьора, разказвачите са склонни да преувеличават до голяма степен собственото си участие. Тъй че, и с тези родови анкети, може да се получи нещо такова. Но по-добре да ги има, отколкото без хич.

Аз съм част от това семейство и живея във Варна и повечето от роднините ми Даскалови са живи

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече