Самотният император от Сплит

Автор: Проф. Николай Овчаров

Дворецът на императора в Сплит, Хърватска Снимка: в-к Стандарт

През III в. могъщата Римска империя е разтърсвана от варварски нашествия и вътрешни междуособици. На престола се сменят десетки императори, които след няколко месеца управление са коварно убивани, за да издигнат легионерите на щитовете си друг претендент.

През 243 г. в населения главно с гърци град Салона край днешния Сплит в семейството на освободен роб се ражда момчето Диокъл. Амбициозният младеж прави шеметна кариера и от обикновен войник се издига до командващ преторианската гвардия. През 284 г. легионите го издигат за император под името Диоклециан. За дългото си управление той стабилизира държавата и извършва огромни строежи. Негативна страна в дейността му са жестоките гонения срещу християните. През 305 г. старият и болен император доброволно абдикира и се оттегля в прекрасната си резиденция край Сплит, където умира забравен в 311 г.

Именно натам съм тръгнал при пътешествието си в Хърватска Далмация през януари 2012 г. Сплит е на около 200 км северно от Дубровник, където съм отседнал. Движим по красивото Адриатическо крайбрежие. Шосето се вие през безкрайни планини, а долу е синьозеленото море, осеяно с десетки острови. При курорта Неум дори за малко попадам в територията на Босна и Херцеговина, придобита след прекрояването на границите във войната от 90-те години на ХХ в.

Сплит е административен и икономически център на Средна Далмация и втори по големина град в Хърватска. Още преди новата ера древните гърци основават на това място колония, която наричат Аспалатос на името на местен ароматнодъхав храст. По-късно римляните създават Салона, станала столица на провинция Илирия. Славата си тя придобива по времето на Диоклециан, поръчал да се построи тук един от най-великолепните паметници на римската архитектура.

Слизайки от автобуса, веднага виждам прекрасния дворец на императора. По удивителен и неповторим другаде начин неговите почти напълно запазени фасади са вградени сред по-късни средновековни и барокови сгради. Камъкът за строителството е доставен от адриатическия остров Брач, а гранитът и мраморът са карани чак от Близкия изток. Архитектурният стил като че ли отразява вижданията на императора войник. Той за пръв път съчетава плана на любимата на римските аристократи вила-рустика със суровия облик на укрепения четириъгълен лагер на легионерите. Деветкилометров акведукт е осигурявал жизненонеобходимата вода.

По примера на имперските крепости в мощните и подсилени с кули стени на двореца са отворени четири порти. Главна е Златната от север, Сребърната е от изток, Желязната - от запад, а от юг, към морето, е най-малката Медна порта. Вътрешността е разделена на северна и южна половина. В първата са гвардейските казарми и административните учреждения. Императорът и семейството му обитавали южната част. Днес там са най-запазените дялове от Диоклециановия дворец, към които се насочвам и аз, минавайки през Сребърната порта.

Вляво виждам монументална сграда, оградена с мраморна колонада. Това е катедралата "Св. Дуе", наречена на християнски епископ, мъчен и убит в Сплит при гоненията на Диоклециан. По приумица на съдбата осмоъгълната куполна постройка е създадена за мавзолей на самия владетел. През VII в. тя е превърната в църква, а след ХII в. към нея е пристроена красива камбанария в романски стил. Саркофагът с праха на императора е изхвърлен, а неговото място заемат мощите на жертвата му.

По непоклатимата традиция в римската архитектура пред храма се пресичат двете главни улици и се образува малък площад. Това е Перистилът, ограден с ефирни колони, завършващи с изящни капители. Римляните извършвали там тържествени церемонии, а сега се провежда ежегоден театрален фестивал. Южно от него е Вестибюлът - кръгла и увенчана с купол зала, водила към незапазените днес императорски покои. Малко по-нататък е украсеният с прекрасни релефи храм на върховния бог Юпитер - най-запазената езическа сграда в Сплит. Подобно на Мавзолея на Диоклециан през VI в. той е превърнат в параклис, където се съхраняват мощите на епископ Йоан от Равена.

Някогашният дворец далеч не е само антична забележителност. Когато през 639 г. аварите превземат Салона, жителите се защитават зад стените на императорския дворец, откривайки неговите фортификационни възможности. Така той се превръща в средновековна крепост, преустройвана повече от хилядолетие. От нейния вътрешен замък е запазена една кула, намираща се край площада "Братя Радич". Околността на града се славянизира, а в управлението се сменят много господари. През 1420 г. той трайно влиза в границите на Венецианската република.

Тогава Сплит става любимо място за изграждане на резиденции на богати венецианци и местни първенци. С удивление търся и откривам аристократичните дворци от ХV-ХVI в., сгушени из потайностите на Диоклециановото творение. Ето го разкошно украсения готически портал на къщата на търговеца Де Аугубио, преустроена в началото на ХVI в. от притежаващия го тогава сплитски благородник Дмина Папалич. Както много други паметници в Сплит, първичният вид от средата на ХV в. е дело на прочутия архитект Юрай Далматинец. По-късно архитектурният облик на стария Диоклецианов палат се обогатява с ренесансови и барокови дворци като тези на семействата Циндро и Милеша.

Пътят до Дубровник се изминава за близо пет часа и аз трябва да тръгвам. Излизам на пристанището, откъдето се открива чудна гледка към императорския дворец. Някога морето стигало чак до стените и корабите направо акостирали на Медната порта. А южната фасада била раздвижена с тераси, откъдето старият император съзерцавал в уединението си изумруденото Адриатическо море.

По в-к Стандарт

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//samotniiat_imperator_ot_split-l-357.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот