Открива се XXVIII ОНС.

За председател е предложен Найчо Цанов (радикалдемократ), но той не приема поста и парламентът се ръководи от подпредседателя Недялко Атанасов (БЗНС).
Недялко Атанасов е политически и държавен деец. Роден е на 8 юли 1881 г. в с. Сломер, Великотърновско. Завършва гимназия в Шумен, след което в продължение на 14 години е учител. От 1908 г. е член на БЗНС. Избиран е за депутат в ХV (1911-1913 г.), ХVII (1914-1919 г.), ХVIII (1919-1920 г.), ХХ (1920-1923 г.) и ХХIV ОНС (1938-1939 г.). Атанасов е подпредседател на ХVIII и председател на ХIХ ОНС. В периода 21 февруари- 21 май 1920 г. е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Между 21 май 1920 г. и 24 юни 1921 г. и в периода 14 март - 9 юни 1923 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски и хвърлен в затвора. Макар че на 9 април 1924 г. получава оправдателна присъда, не е пуснат на свобода. В началото на август 1924 г. бяга от затвора и емигрира в Сърбохърватско-словенското кралство. В периода 1924- 1925 г. Атанасов става член на Задграничното представителство на БЗНС. През 1933 г. се завръща в България и продължава активната си политическа дейност. След 9 септември 1944 г. е в редовете на опозиционния БЗНС. В годините 1945-1946 г. Атанасов е народен представител в ХХVI ОНС. Интерниран е в Белене, откъдето е освободен през 1955 г. Недялко Атанасов умира на 12 февруари 1960 г.