20.12. Игнажден

Игнажден: обичаят полазване

Свщмчк Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово - Игнажден) e бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието в последствие и от другите християнски църкви.

Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъчници". Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна, да се посипват плодове и орехи около светилището на дома - огнището. На този ден не се дава нищо назаем, за не излязат плодородието и изобилието от къщата.

Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.