11.11.1875г. - Създава се Гюргевския революционен комитет - Българи

11.11.1875г. - Създава се Гюргевския революционен комитет

11- 12 ноември В Гюргево се създава Гюргевския революционен комитет (ГРК).

В работата на комитета участват 15-17 души, между които са Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски и др. Всички участници в ГРК са съгласни, че през пролетта на 1876 г. трябва да се организира ново въстание в българските земи, затова тяхното внимание изцяло се насочва към изработване на план за предварителна подготовка на бъдещото въстание.

Заседанията на комитета продължават до 25 декември 1875 г., след което определените за вътрешността на страната апостоли се прехвърлят нелегално в българските

земи. Територията на страната е разделена на 5 окръга (Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски). За всеки окръг са определени по един апостол и по двама помощник-апостоли. В хода на подготовката на въстанието обаче функционират само първите четири окръга.

Гюргевският революционен комитет е организация на българската революционна емиграция в Румъния, продължил дейността на Българския революционен централен комитет. Създаден е в Гюргево в края на 1875 г. от Н. Обретенов, Ст. Заимов и П. Волов. През втората половина на октомври и началото на ноември същата година в Гюргево започват да пристигат и да се присъединяват и други революционни дейци: Хр. Караминков (Бунито), Г. Апостолов, Г. Икономов, Н. Славков, Г. Измирлиев-Македончето, Иваница Данчов, Г. Бенковски и др., с които ядрото на комитета е увеличено. В средата на ноември от Букурещ пристигат Ст. Стамболов и Ил. Драгостинов.

За председател на събранията е определен Ст. Стамболов. От 15 ноември до 25 декември Гюргевският революционен комитет се занимава с въпроса за изработване плана на предстоящото въстание в България (Априлското въстание 1876 г.). След дълги спорове е взето решение за начална дата да се определи 1 май 1876 г. (Това решение на комитета не е одобрено от представителите на Врачанския край, които настояват въстанието да бъде обявено на 11 май, деня на равноапостолите св. св. Кирил и Методий).

Съгласно предварително изработения план членовете на Гюргевския революционен комитет приемат българските земи да бъдат разделени на 4 революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, и IV – Пловдивски. Революционните окръзи се ръководят от съответни главни организатори, наречени апостоли, като всеки от тях има и по 2-3 помощници. В плана се предвижда в случай на нужда апостолите да привличат за свои помощници и някои местни дейци.

Според възприетата тактика първоначално се налага изграждането на гъста мрежа от революционни комитети във всеки революционен окръг. Снабдяването на въстаниците с оръжие трябва да стане чрез обезоръжаването на турските гарнизони, разположени в големите градове. За центрове на въстанието се определят центровете на съответните революционни окръзи. Това предполага избухване на въстанието и в градовете, и в селата. Планирано е по време на въстанието да бъде прекъсната жп линия Одрин-Белово, за да се попречи на османското правителство да превозва по нея войскови части. Преценено е, че е наложително да бъдат прекъснати и телеграфните съобщения.

За масовизиране на въстанието е планирано да бъдат опожарени някои градове като Одрин, Пловдив, Пазарджик. На опожаряване подлежат и всички селища, които биха отказали да въстанат.

Така изготвеният план съдържа и някои недостатъци. Посочените 4 революционни окръга нямат точно определен обсег на действие. Някои от тях като Търновския и Врачанския се разпростират на прекалено обширни райони, а други като Сливенския и Пловдивския включват по-тесен териториален обсег. Макар че стремежът на Гюргевския революционен комитет е да се обхванат всички български земи, все пак Добруджа, Варненско, Шуменско, Русенско, Бургаско, Старозагорско, Чирпанско и др. не са включени в нито един от революционните окръзи. Не са разпределени правилно и военните инструктори. Дейността на апостолите и техните помощници се съсредоточавала в планинските и полупланинските селища и пр. Друга съществена слабост е липсата на координационен център, който да направлява подготовката на въстанието във всичките окръзи. Вместо това с подобна функция е натоварен Търновският революционен окръг, който впоследствие се оказва в невъзможност да я изпълни.

След прехвърлянето на апостолите и техните помощници в определените им революционни окръзи в Гюргево остават като представители на комитета Ив. Хаджидимитров, Д. Горов и Я. Ангелов. Този малък състав показва, че Гюргевският революционен комитет не е в състояние да изпълнява функциите на координационен център спрямо революционните окръзи.

Липсата на такъв център впоследствие дава своето отрицателно отражение върху подготовката и провеждането на Априлското въстание 1876 г. Независимо от тези слабости дейците на Гюргевския революционен комитет се заемат с подготовката на въстанието. Тяхната дейност намира одобрение и от Хр. Ботев, който след избухването на въстанието се прехвърля с чета в България.