С фланелени гащи срещу ЦРУ в Гранада – необявените войни на НРБ

Автор: Георги Ангелов (1 коментар)


С фланелени гащи срещу ЦРУ в Гранада – необявените войни на НРБ Другарите Морис Бишоп ( премиер на Гранада) и Фидел Кастро са благодарни на НРБ за братската и помощ в жива сила и техника, за да пребъде животворната българо-гранадска дружба !

Преинтересните архиви на Политбюро и ЦК на БКП видяха бял свят напоследък. Залежали съветски автомати „Шпагин” и немски картечници „MG” от Втората световна война пращаме зад граница на борещите се другари от „братски Салвадор” !

Втората световна е последната война, в която България е участвала, според официалната ни история. От разсекретените архиви на Политбюро – властващият аеропаг на ЦК на БКП, който реално управлява Народна република България през нейния 45-годишен живот, обаче става ясно, че сме взели страна във военни конфликти и граждански войни на няколко континента, което ни е струвало милиарди левове.

Най-често участието ни е било под формата на пари за опозиционни или управляващи комунистически партии. Помощите включват и автомати, картечници и пистолети, със съответните боеприпаси и тонове тротил. Офицери или войници от много държави пък са обучавани в наши поделения и вузове. Български военнослужещи  също са изпращани зад граница, за да „съветват” бойните си другари от братски партии. Политическите интереси на БКП се простират от Близкия изток и Африка, та чак до Централна и Южна Америка.

 

Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България още през 60-те години на миналия век. Страната ни е помогнала на комунистическата революция в Ангола с минимум 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП.

Най-старият документ, където е подробно отразена тази дейност, е от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола - MPLA, да бъдат дарени 100 “Шмайзер”-а, 100 пистолета, пушки “Манлихера”, гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество. Общата сума не е посочена в решението.

От доклада на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев става ясно, че БКП се надява с дарението да се направят връзки с MPLA и да се продава редовно оръжие на партизаните. По-голяма част от помощите е във вид на оръжие, муниции и тилово оборудване, следвани от санитарни материали и медикаменти. Изпращани са и платове за униформи, храни, цигари, обувки и дори учебни помагала. В един момент като суми за дарения в докладите се калкулират и разходите, които дава държавата за обучение на партизани. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените у нас бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите.

Над 12 млн. лв. са дадени безвъзмездно под формата на оръжие, интендантско оборудване и обучение на военни кадри и милиционери в Никарагуа. Там са изпращани и десетки военни лекари и други специалисти. Такова решение Политбюро взема на 18 април 1980 г., като помощта е за 1,572 млн. лв. Партията решава тогава да изпрати трима наши военни лекари за една година със задача да организират военната медицинска служба на никарагуанската армия. Девет техни военни лекари пък са преминали обучение в България, като четирима от тях са стояли у нас 3 години, а петима - 1.

Към онзи момент в Никарагуа от няколко месеца на власт е сандинистко  ляво правителство, формирано от обединената опозиция срещу фамилията Сомоса, която управлява страната от 1934 г. до 1979 г. Новата власт получава от НРБ и две полеви болници с по 200 легла, 1000 автомата “Калашников”, 3000 пистолета “ТТ”, патрони и полеви телефони с кабели. Голяма част от никарагуанската армия е изглеждала точно като БНА, защото за Америка са заминали и 10 000 чифта зелени летни униформи и толкова войнишки обувки.

Оръжията от България и СССР са свършили добра работа на другарите, става ясно от друг доклад, който е за награждаване на служители на МВР, МНО и БМФ с български и съветски ордени. С пет рейса на наши кораби от май 1984 г. до юни 1984 г. под маскировка и пълна секретност са превозени оръжия и тежки верижни машини, с които е предотвратено нахлуването на войски от съседен Хондурас. От благодарност за помощта един от най-опасните квартали в столицата Манагуа е наименуван  на Георги Димитров.

Пак на същото заседание на Политбюро от 18 април 1980 г. е взето решение да бъдат приети за военно обучение у нас общо 115 членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), по молба на лидера  Ясер Арафат. Централата на ООП през това време е в Ливан и организацията се смята за основен виновник за Ливанската гражданска война - конфликт, тлеещ и избухващ между 1975 г. и 1990 г. Във войната живота си губят 90 000 души, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци бягат в чужбина. Политбюро приема да изучи 6- има души с мотострелкови и 4-има с инженерен профил във военния университет във Велико Търново. Още 95 офицери и 10 сержанти преминават курсове у нас, с продължителност от 4 до 6 месеца.

През тези години България твърдо е на страната на палестинците и широкия фронт срещу Израел. На 20 май 1981 г. ЦК на БКП решава да помогне безвъзмездно с оръжие и боеприпаси и на комунистическата партия на Ливан за 297 000 лв. Държавната фирма “Кинтекс” транспортира със самолет 50 гранатомета РПГ-7 с 1500 гранати и патрони за “Калашников” и пистолети “Макаров”. Ливанските комунисти получават и 1000 противотанкови и 3000 противопехотни мини. РПГ-7 е от най-успешните и най-разпространеният в света гранатомет, наричан още “джобна артилерия”. Различните му разновидности снаряди пробиват лята броня с дебелина от 300 до 700 мм.

Две седмици по-късно - на 4 юни 1981 г.,българските комунисти решават да приемат за обучение 35 офицери и 15 сержанти от ООП. На същото заседание Политбюро на ЦК на БКП решава, че ще подпомогне въоръжените сили на Народна демократична република Йемен (НДРЙ), известна и като Южен Йемен, като приеме във висши учебни заведения до 190 младежи. 35 от тях е трябвало да учат във Висшето военностроително училище “Любен Каравелов” за инженери, 140 - за офицери, и 15 - за медици.

 

Нашият „по-голям брат” СССР е оказвал политическо и военно влияние и върху Северен Йемен, но двете държави се обединяват чак на 22 май 1990 г. в Йеменска арабска република.

Пак в годината на своята 1300-годишнина България приема да обучи и кадри на въоръжените сили на Социалистическа република Етиопия - 20 младежи във ВУЗ за офицери и пет в катедра “Физическа подготовка на БНА” във ВИФ “Георги Димитров”. Последният император на Етиопия Негус Негести (Крал на кралете) - Хайле Селасие, е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. Менгисту Хайле Мариам взема властта и Етиопия поема курс към социализъм. Менгисту е известен с жестокото си управление, срещу което избухват няколко бунта. В резултат на тях той е свален от власт през 1991 г.

На 6 май 1980 г. другарите у нас решават да помогнат и на Социалистическа република Виетнам с военна помощ на стойност 2,312 млн. лв. Половин милион лева струва само превозът на боеприпасите и медицинското имущество по море. Министър-председателят на Виетнам Фам Ван Донг обаче е поискал доста повече - помощ на стойност 8 млн. лв.


1980 г. явно е била преломна за световната революция, защото на 31 юли Политбюро решава да даде рамо с оръжие и на току-що обединилите се революционни организации в Салвадор.

Страната е в състояние на гражданска война от няколко месеца. Този път оръжията са за скромните 234 500 лв. България подпомага революцията в Салвадор с превързочни пакети, 1000 автомата “Шпагин”, 25 картечници “МГ”, плюс съответните боеприпаси. И двете оръжия са още от Втората световна война, като картечницата е била на въоръжение в силите на Райха, а СССР сваля от въоръжения “Шпагин”-а през 1951 г. Докладът за помощта на салвадорската революция е подписан от секретаря на ЦК на БКП, отговарящ за международните връзки на партията Димитър Станишев, баща на бившия премиер Сергей Станишев.

На 11 юни същата година помощта на БКП във вид на чаршафи и фланелени гащи стига чак до островната държава Гренада, чийто суверен е британската кралица. Министърът на вътрешните работи и член на ЦК на БКП ген. Димитър Стоянов обяснява в доклада си, че помощта е по искане на премиера на Гренада Морис Бишоп, с посредничеството на кубинските другари, и че целта  е да укрепи МВР и Държавната сигурност срещу “враждебната дейност на САЩ, Венецуела и Барбадос”.

Освен спалното бельо за островите заминават прожекционни апарати, пишещи машини “Марица”, каси, противогази, бинокли и 28 пистолета - унгарски “ТТ” и “Парабелум”. Сумата на дарението е 100 000 лв. Въпреки помощта Бишоп не успява да овладее властта, която е взел с преврат през 1979 г., и на 19 октомври 1983 г. е екзекутиран при неясни обстоятелства.

 

 

По в-к Труд

 

Коментари
2012-11-05 13:41:34 От: Tashunko

На световната революция е помагано кой с каквото може. Например в Никарагуа армията се обучаваше на място от кубинци, народната им милиция се организираше от ГДР (че кой друг може по-добре от германците, макар и социалистически!), а от наша страна се създаваше Комсомол и за всичко плащаше СССР. Ама и ние - Комсомол да правим, май само това са ни доверили съветските другари. Между другото идеологическата бригада, командирована за 1 година в Никарагуа, се предвождаше от бащата на политолога Иван Кръстев. От тук пък се наблюдаваше от екип, в който влизаше бащата на сегашния министър Сергей Игнатов. Такива ми ти работи...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече