Румъния - мишена на критики след интриги

Автор: Редакционен коментар


Румъния - мишена на критики след интриги Траян Бъсеску води борба за политическото си озеляване. Снимка: АФП

Абе, комшии сме ний с румънците, ама не съвсем. Понеже сме в една лодка, може и България да го отнесе

Всичко това става седмици преди 5-годишния доклад на ЕК по Механизма за проверка и контрол по правосъдието и вътрешните работи, на който Румъния подлежи заедно с България. И не е ясно дали няма да се отрази в текста за София.

 

Лавина с критики от Европа и САЩ се изсипа върху левоцентристкото правителство на Румъния заради отстраняването на консервативния президент Траян Бъсеску и рушенето на авторитета на Конституционния съд.

 

Сериозно безпокойство изрази Еврокомисията (ЕК), отделни страни членки - Германия, Франция, дори и САЩ. Всички те видяха нарушаване на баланса между властите, отслабване на независими институции като съдилищата и заплаха за върховенството на закона.

 

Германия вече предупреди още преди вота на парламента в петък за отстраняване на Бъсеску, че може да оттегли подкрепата си за румънското членство в Шенген, което ще се обсъжда отново през септември. Тъй като се придвижваме в пакет към пространството без граници, това означава заплаха за отлагане и на българското присъединяване. "Сериозни нарушения на правилата и духа на фундаменталните ценностите на европейската общност биха повдигнали въпроси доколко Румъния е подготвена да осъществи последните стъпки за пълната си интеграция в ЕС", продължи с предупрежденията германският външен министър Гидо Вестервеле вчера.

 

Премиерът Виктор Понта ще трябва да дава обяснение в Брюксел за ходовете си в четвъртък. Той увери, че Румъния "ще остане стабилна страна, в която правовата държава се зачита". И че ще защити това становище не само в Брюксел, но и в други европейски столици, които планира да посети, включително Париж и Берлин. Понта се надява "да сложи край на тази безотговорна и подла кампания за очерняне на страната".

 

Но нападките срещу Румъния не спират. Генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд изрази безпокойство във връзка със събитията в Румъния, по-специално от отстраняването на Бъсеску, и поиска Венецианската комисия да анализира дали тези действия са съвместими с правовата държава и демокрация.

 

Днес пък се очаква Конституционен съд да се произнесе за промените в правилата за референдума, които биха могли да имат ключов ефект върху съдбата на Бъсеску. Правителството поиска промяна, чрез която президентът ще може да бъде отстранен с вота на половината плюс един от гласувалите. Досегашният вариант изискваше одобрение на половината плюс един от имащите право на глас граждани.

 

Но дори отхвърляне на промяната може да не спаси Бъсеску, който през 2007 г. запази поста си след референдум, когато парламентът пак го отстрани от поста. Анкета на института ИМАС, направена в периода 5-7 юли, сочи, че на допитване биха излезли 80% от румънците, като 64,3% от тях биха гласували за свалянето на президента. "Както стоят нещата, Бъсеску най-вероятно ще бъде отстранен, макар че международните критики може да накарат повече румънци да гласуват в негова полза", казва политическият коментатор Мирча Мариан.

 

Мнозина румънци смятат, че Бъсеску е преял с власт. Той в момента кара втори мандат като президент, като първият му започна през 2004 г. Анализатори смятат, че това е една от причините подкрепяната от него коалиция да загуби мнозинството си в парламента през май. Тогава на власт дойде левоцентристкият Социал-либерален съюз, воден от Понта.

 

Но Бъсеску имаше инструменти за противодействие. Понта бе обвинен в плагиатство и кабинетът трябваше да разпуска комисията, която потвърждава това. Конституционният съд, в който Бъсеску имаше достатъчно време да прокара свои хора, отхвърли новия избирателен закон на левите. А в спора между него и Понта за това кой да отиде на срещата на върха в Брюксел, застана зад държавния глава.

 

Всичко това преля чашата на търпението на Понта и левоцентристите. Те почнаха с ограничаване на правата на Конституционния съд и стигнаха до отстраняването на Бъсеску. Някои наблюдатели твърдят, че Понта тръгнал към импийчмънта, за да отклони вниманието от обвиненията в плагиатство. Според други - причината е по-дълбока. Овладяване на правосъдната система, която е доминирана от техни противници. Именно те успяха да пратят бившия премиер социалдемократ Адриан Нъстасе в затвора за корупция. Нещо, за което Румъния спечели поздравления.

 

Бързането на Понта прилича на действията на слон в стъкларски магазин. "Отстраняването на първите трима души в държавата - председателите на двете камари на парламента и на президента на страната, само в рамките на четири дни чрез нарушаване на регламентите на парламента и на конституцията, може да бъде смятано за държавен преврат", заяви лидерът на групата на консервативната Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол. А шефът на ЕНП Вилфрид Мартенс определи ставащото като "безскрупулна политическа атака, целяща галопиращо налагане на авторитаризъм".

 

Свалянето от власт на Бъсеску би означавало, че през есента Румъния ще трябва да избере нов президент, както и да проведе парламентарни избори, което може да застраши предпазното споразумението с МВФ в размер на 5 млрд. евро, което е важно за запазването на доверието на инвеститорите. Въпреки че ролята на президента е отчасти церемониална, Бъсеску успяваше да влияе върху политиката на икономии на предишните правителства благодарение на тесните си връзки с управляващата тогава десноцентристка Демократично-либерална партия.

 

 

По в-к Труд

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот