Професор Никола Георгиев: Извечната същност на деспотите

 (3 коментара)


Професор Никола Георгиев: Извечната същност на деспотите

За сатирата на Стоян Михайловски – огромно достояние на българската култура, която, уви, свети с мрачен блясък

В нашата литература вече има една „Книга за българския народ“. Издадена е през 1897 година и колкото и да не ни се вярва, е едно от най-мощните явления в европейската литературна сатира по онова време. В посвещението към нея авторът, Стоян Михайловски, казва: „На всички страдалци, на всички унижени, онеправдани и угнетени посвещавам тази сатирическа сбирка, в която им показвам какви средства употребяват деспотите, за да увековечат властта си.“

 

И той имаше право да го каже, защото неговата „Книга за българския народ“ изпълнява задачата си с мрачния блясък, на който е способна сатирата. „Книгата“ на Михайловски е издавана у нас в 1897, 1931, 1938, 1946, 1960 година. След това с нея се случва нещо, което мрачният й автор едва ли е допускал и в най-мрачните си помисли за бъдещето на България: че официалното мълчание около творбата му и неиздаването й ще стане едно от средствата, които „употребяват деспотите, за да увековечат властта си“. Десетилетия без преиздаване.

 

В сатирата на Стоян Михайловски главно действащо лице е деспотът, а хората около него, близки и далечни, в двореца или в колибата, са безлична и презряна биомаса, от която той майсторски моделира с перфидно тънките си или, както често се налага, със смазващо тежките си ръце единственото творение, заради което живее – Властта. Така е в литературната сатира. Тя стеснява площта на удара си и увеличава силата му тъй многократно и многозначно, че той разтърсва и най-отдалечените кътове на грешния човешки свят и душа.

 

Не е така в реалното битие и с реалните деспоти. От сценично гледище деспотът и там може да изглежда главно действащо лице, но едва ли главната движеща сила на това, което става. Там деспотията е не само монодрама, но и масова сцена.

 

Откакто свят светува деспотът е пословично самотен човек – но само в частния си живот. Инак като социална личност той има толкова много съмишленици, поддръжници и помагачи, че биха му завидяли и най-обичаните популистки вождове (доколкото това не са едни и същи неща). Не е дума само за министрите му, кметовете, доносниците, придворните поети и джелатите, а за онези безброй хора, които искрено вярват, че нямат нищо общо с това, което става, и които още по-искрено биха се възмутили, ако се намери някой наивник да им каже, че и те в някаква степен съдействат и съучастничат и че са не само жертва на деспота, но и негови създатели.

 

Тихата съпротива и дейната борба срещу съществуващия ред, слава богу, никога не секва, но носителите й никога не могат да си дадат сметка доколко средствата, целите и резултатите от борбата им зависят от това, срещу което се борят. В „Книгата“ на Михайловски старият властник съветва приемника си:

 

„За да господаруваш – развращавай!“

 

Ако трябваше да съветва „всички унижени, онеправдани и угнетени – а не го прави, защото те, презираните, и това не заслужават – вероятно би им казал:

 

„За да робуваш леко – разврати се!“

 

И да не им го каже, те пак ще го направят, а и да не го направят, ще бъдат вече такива – нали възпитанието на човека започва още от люлката.

 

Но да оставим литературната условност и се върнем на социалната, към взаимната зависимост, проникване и обратимост между действие, съучастие и противодействие. Тая зависимост особено ясно и мъчително се проявява във времената на по-осезателни социални преходи. Едно от тях е времето, в което сега живеем и което наричаме епоха на посттоталитаризма в Източна Европа. Стана ясно, мъчително ясно, че „предишната книга“ е била широко съавторско творение, на което деспотът е бил повече художествен оформител или редактор, отколкото автор. Стана ясно, заплашително ясно и колко голяма е опасността от ново преиздание.

 

Това продължение на историята, тази устойчивост на авторството, съавторството и преизданията пък е тъжното заглавие „Нова книга за българския народ“.( б.р. неин автор е проф. Никола Георгиев )  Много е тъжното. Тъжно до смях. Добре, че самоанализът, тъгата и смехът не само подкопават волята на хората, но ги и подтикват към действие.

 

 

По сайта „Ценности и общност”, Господин Тонев

 

Коментари

.........................................................И НАД СВЕТОВНО НИВО .ТОЙ Е ВЕЛИК И ДОСТОЕН ЗА НОБЕЛ МЪДРЕЦ.ДАЛИ ГО ОЦЕНЯВАМЕ ВЯРНО А ..?

2013-10-15 16:11:48 От: Генади Савов

Прав е бил Ст.Михайловски деспотизма на един владетел е развращавал народа.Луи Четиринадесети-Краля-слънце.Много любовници е имал,гонил е хугенотите.Дано сее покаял преди смърта си пред Господ.

...............не може да чака господ да му помогне.Господ помага на тези които търсят ,а като не си знаеш търсенето кво да ти помогне.Столипин беше казал народ който не се самоосъзнава и ДЕЙСТВА казвам аз ,като народ е гюбре върху което растат други народи.Върху българският народ израснаха сърби руснаци поляцихървати,турци,словени словациукраинци но не и белоруси и чехи-наследници на вандалите,които не са били в българска власт/за белорусите не съм сигурен/

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече