Призраци бдят над храма на Иван Асен II

Автор: Христо Павлов (4 коментара)


Призраци бдят над храма на Иван Асен II

Под Царевец владетелят сам се явявал в „Свети Четиридесет мъченици“ – легендата не е нова, но днес и уредниците вече я разпространяват с нови догадки !

Призраци пазят църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Векове наред нетленните създания са главни герои в митове и легенди. Появата им будела както страх, така и възхищение. Духовете се появявали тогава, когато българската идентичност и християнството у нас били поставени под заплаха. Възпети от Иван Вазов в баладата „Сборът на духовете“, сенките от миналото напомниха за себе си, запечатани от видеокамера в храма.

 

Първи ги виждат местните екскурзоводи Петко Петкански и Наталия Ангелова. Те забелязват странни сферични топки да летят свободно между олтара и гробовете на някогашните ни владетели. Рационалното обяснение е, че сферите са оптична илюзия. Ирационално е обаче поведението им - те изчезвали на мига, щом някой се насочвал към храма. И се връщали отново, когато гостите вече са далече.

 

„Сигурни сме, че в храма имаше нещо. Наблюдавахме го, взехме лопати и се престрашихме да влезем. Още преди да се доближим до вратата, колегите на монитора казаха, че духът се изпарил. Каква оптическа измама, ако е така, няма да се появява тогава, когато решим да го навестим“, разказват въодушевени, но и леко уплашени служителите в храма.

 

Иван Асен II и джамията

 

Вярванията разказват, че над храма „Свети Четиридесет мъченици“ бдял неговият строител - самият цар Иван Асен II. Владетелят, превърнал България в държава на три морета, съградил духовната обител на мястото на съществуваща от времето на първите Асеневци църква. Векове по-късно, когато царството му било под османско владичество, Иван Асен II се върнал от мъртвите. И влязъл в битка с местен шейх, който упорито искал да превърне църквата му в джамия и дори вдигнал минаре.

 

Една нощ минарето на джамията обаче паднало. Смутен, шейхът наел дюлгери и те го построили отново. Земята обаче се разтреперила, а вибрациите били толкова големи, че малко оставало царските гробове да се отворят. Минарето пак паднало, а от бреговете на Янтра се чували тържествени маршове.

Ядосан, шейхът наредил да бъдат изровени костите на българските царе и да бъдат изхвърлени. Минарето на джамията било възстановено за пореден път. В същата нощ Иван Асен II се явил на кон и с копието си пак го бутнал. Турският управник вече се уплашил, но въпреки това не се отказал. Скоро бил намерен мъртъв, а легендата говори, че самият цар го пронизал смъртоносно с меча си. Оттогава досега царят бди над църквата. Увековечен и от Иван Вазов с думите „Пристъпва Иван Асен цял в лучезарност: с очи вдъхновени той храма си гледа, де някога богу въздал благодарност за своята сяйна победа.“

 

Русата българка

 

Друга легенда разказва за призрачно красиво момиче, което отмъщавало за поробеното Второ българско царство. Известна като „бялата сянка“, девойката толкова уплашила турците, че те рядко припарвали до святото място. Тъжна, че „Свети Четиридесет мъченици“ е превърната в джамия, хубавицата се явявала по залез-слънце. Облечена в бели одежди и с разпилени коси, девойката излизала от стария олтар и дълго стояла пред него със скръстени за молитва ръце. След това със свещник в ръка момичето обхождало вътрешността на тогавашната джамия, спирало се пред гробовете на българските владетели и на колене отправяло призив към душите им.

 

Щом паднел мрак, „бялата сянка” тръгвала към стария изход на храма, зазидан от турците. Плочите сами се размествали, щом ги доближела, а Янтра яростно се удряла в зидовете на величествената църква. Щом девойката пристъпела в двора, реката се успокоявала. До изгрев-слънце тя се молела с кандило в ръка пред всеки известен или неизвестен гроб на българи. След това се изкъпвала в Янтра и прелитала обратно към олтара.

 

С първите слънчеви лъчи привидението изчезвало. Ако я видел турчин, веднага се разболявал или получавал недъг. Съща била съдбата и на тези българи, предали родината и вярата си.

 

Музеен шеф: „Няма призрак“

 

Директорът на Регионалния исторически музей Иван Църов не вярва, че призраци са се настанили в храма „Свети Четиридесет мъченици“. Опитният археолог все пак решил да провери какво става в църквата. „Огледах навсякъде, но не видях нищо. За мен лично това е някакъв ефект от снимачните устройства”, обясни Църов.

 

Екскурзоводът Петко Петкански е автор на рационалното обяснение. И за него причината са камерите. „Те снимат в ниска резолюция, а когато е по-тъмно, излъчват малка светлина. Тя се смесва с излъчването от лампите и така се получава бялата сфера”, обяснява Петкански. Движението на привидението из вътрешността на църквата обаче остава загадка за него. 

 

 

По в-к Преса

 

 

Коментари
2013-11-03 15:21:55 От: Пенчо Кубадински

То, в Шотландия, няма замък без призрак, та и ние - барабар Петко с мъжете!Но легендите са за това-да се връща туриста, и пак, и пак...

2013-11-03 19:37:57 От: Tashunko

Кирил Христов пише, че в Дания имало гроб на Хамлет. Даже много известната в началото на миналия век актриса Сара Бернар сложила цветя там. Всъщностбило погребано кучето със същото име на съдържателя на близкия хотел - търговска реклама в началото на миналия век.

2013-11-03 19:39:58 От: Дедовия ви

На дедо Божо димитров вампирите - се същото

легенди за призраци борещи се срещу турците и вие сте ги чували многократно.Каква Шутландия какви пет лева!?просто трябва да си ги спомним.Ако не друго това е вечният стремеж на българина за свобода изявен във време когато нямаме армия и нормални политици ...е както сега.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече