Политическата рекламна визия през юни и юли 2009 г. (1)
Първите се провеждат на територията на целия Европейски Съюз (ЕС). За тях е характерна ниската избирателна активност, достигала 16% в нови страни членки, при приемането им. В България, на първите такива, тя остана под 25%. Отдалечеността на институцията Европейския Парламент (ЕП ) и неясните й, за болшинството гласоподаватели, функции водят до слаба мотивация за участие. Ето защо, с оглед повишаване на активността, основен елемент в кампанията следваше да бъдат разясненията около ролята на ЕП и важността на този вот. В замяна, повечето партии разчитаха именно на липсата на такава информация у електората, за постигането на резултат, основан на политически пристрастия. С други думи изборът във вота за Европейски Парламент трябваше да се основава на платформата на партията, за участие в глобалната европейска политика и на кандидатските листи, а не на симпатиите към дадена партия или личност.
Изглежда обаче, участието на партиите в националния Парламент бе по-важно, тъй като агитацията обърна гръб на европейската тематика с послания целящи универсален градеж на имидж. Навлизайки в кампанията за НС се активизира „черният Пи Ар” и подтиквайки хората да гласуват „против”.
Що се отнася до рекламните носители, най-експлоатирани количествено бяха националните ежедневници и телевизии.
За европейските избори се наблюдаваше занижен интерес, към външната реклама и по-специално плакатната. Количествено-ситуационният отчет на ангажираните в кампанията билбордове в София показва, че политическите рекламодатели са се стремели да заемат позиции в централната част. Покритието, дори на големите булеварди извън нея, бе оскъдно. Политическата реклама, бе количествено доминирана от комерсиалната. Тя не успяваше да привлече вниманието и да остави трайна следа у аудиторията. За да има ефект рекламата, трябва да упражни количествен натиск.
Това бе постигнато за следващата кампания, когато броят на политическите билбордове се увеличи чувствително, а обичайната плакатна война, между партиите, се разрази с пълна сила.
Причините за тази употребата на рекламните носители са преди всичко финансови. Продължителният агитационен период налага пестеливо планиране на методите за агитация, с оглед цялостното му покритие. Предпочитанието към електронните медии в първата кампания се дължи на високата им ефикасност. Ако се постигне ефект още от начало, от него ще се ползва и агитацията за следващите избори, която може да се води и с по-малко ефикасни и съответно по-евтини средства.
Важен елемент на политическата външна реклама са масовите мероприятия – митинги, концерти, срещи с електората. Синята коалиция организира митинг-концерт на площад „Александър Невски” и фотоизложба наречена „Синята идея”, на знаковия „Мост на въздишките”. БСП обърна специално внимание на този метод. „България – Презареждане” бе забележително модерна и позитивна кампания – турне на младите партийни функционери в 40 града на страната, през целия изборен период.
Най-отчетливо присъствие във външната реклама в София отбелязаха Ред Законност Справедливост (РЗС), Коалиция за България (КБ), НДСВ, Лидер с Новото Време, Синята Коалиция (СК). За Евроизборите се забеляза също коалиция „Напред”, а за националните се включиха АТАКА и БНС. Те раздвижиха плакатната агитация, заедно с ГЕРБ, Лидер с Новото Време и ДПС.
Посланието в рекламната визия се придвижва от три елемента: изображение, текст и звук, които трябва да се отчитат за целите на анализа. Спецификата на носителя предопределя наличието им в различни пропорции. В печатната и външната реклама има място само за визуални елементи – изображение и текст, докато видеото съдържа и звук, който пък е изключителен приоритет на радиото. Що се отнася до масовите мероприятия – те съдържат всички елементи, като ефектът им върху аудиторията е най-съществен, поради реализма на композираното и отправено послание. Трябва да се отбележи, че всяка политическа реклама, тази година, съдържаше анонс (под формата на текст или звук) „КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ” – задължение наложено от законодателя. Направи впечатление, че всички партии спазиха правилото графичната визия да се пренася през различните носители. Ето защо анализът на външната реклама отразява цялостната агитационна стратегия на партията. Задължителни обекти, със стриктно информативна функция са емблемата на партията и номерът на бюлетината, което позволява споменаването им да бъде спестено.
РЗС, ДПС, Лидер, НДСВ, ГЕРБ, изградиха визуалната част на рекламата си върху лица от партията. За РЗС това бе лидерът й Яне Янев. Авторитетът на Ахмед Доган, сред електората на ДПС, е безспорен. Лидер с Новото Време заложи на Емил Кошлуков, като водач на листа. Важна роля в тази му задача изиграха медийните му изяви по Нова телевизия – в благотворителното издание на „ВИП брадър” и в специалните концерти „За Децата на България”. ГЕРБ разчиташе изцяло на имиджа на лидера си – Бойко Борисов.
В София, една от най-активните кампании се водеше от Ред, Законност, Справедливост. Визията за Европейските избори бе едър план върху Яне Янев с изпъната напред длан, с разперени пръсти. Пред нея – разположен текст в оранжево „Спри корупцията!”. Отдолу бе публикуван „Безплатен телефон за сигнали за корупция”, с емблемата на РЗС. Посланието е изградено изцяло около жеста с разтворена длан – символизираща опит за възпиране на нещо наближаващо. Текстовият елемент пояснява, че жестът е насочен към корупцията. Удивителният знак може да се чете, както в заповеден изказ, което би било твърде агресивно спрямо електората, така и като поставяне на удивителна върху проблема с корупцията. Волята за борба с нея се потвърждава от анонса на безплатен телефон за целта. Емблемата на партията, на същия ред подсказва, че той е специално открит за нейна сметка. Основен елемент остава образът на депутата, придобил медийна популярност покрай разобличаването на корупционни афери.
Цялостното послание се оформя в покана към наблюдаващия да спре корупцията, като подчертава, че депутатът Яне Янев е демонстрирал, воля за това. Адресат са всички граждани, желаещи прекратяване на корупционните практики в държавата. Колкото и ефикасно това послание се излъчва в период, когато агитацията би следвало да набляга на позициите на РЗС относно европейската интеграция, или да представя кандидатите й за членове на ЕП. Пълното отсъствие на подобни елементи подсказва, че основната битка на партията е за изборите за Народно Събрание.
Агитацията за двата вота изглежда умишлено обединена, сякаш следвайки максимата „Прицели се в Слънцето, за да уцелиш Луната”. Реномето на партията се гради единствено на действията на Яне Янев. Ако основното предизвикателство са силни позиции в Народното Събрание, може да успее благодарение на продължителна и настойчива агитация в полза на борбата с корупцията, в която се е инвестирал депутата. След неуспеха на РЗС в изборите за ЕП, изглежда тактиката бе преразгледана. Политическото профилиране минава задължително през набелязване на враг. Тъй като корупцията в посланието е абстрактно понятие, за втората кампания тя бе идентифицирана с Ахмед Доган. Тук графичната конструкция се повтаря – Яне Янев в американски портрет, а до него подредени черно бели портрети на лидерите на Тройната коалиция и бизнесменът Христо Ковачки – задраскани с кръстосани черти. Текст призовава „Спри Доганизацията”. Тази визия може да бъде окачествена като манипулативна и спекулираща с тиражирана в общественото пространство информация.
Рекламата поставя всички опоненти на РЗС под общия знаменател на един образ, чието присъствие в управлението на страната провокира недоволството на широки обществени кръгове. Тук е поставен дори Христо Ковачки, обвързан с Лидер – прекият политически конкурент на РЗС. И двете партии се борят за одобрението на кадри от средния ешелон, на средна възраст, с либерални убеждения. Въпреки събраните пред тялото ръце на Янев Янев от билборда, посочването на врага постигна ефект и РЗС спечели места в НС.
(Следва)