Петър Междуречки: Плевнелиев да прочете Борис III и Тодор Живков

Автор: Таня Джоева


Петър Междуречки: Плевнелиев да прочете Борис III и Тодор Живков Портрет: в-к Преса

Мъчно ми е за България, която толкова обичам, особено като потомък на български род, прокуден от Егейска Македония, жестоко изстрадал българщината!

Петър Междуречки е роден на 2 май 1934 г. в Неврокоп (Гоце Делчев). Корените му са от Междурек, Кукушко. Завършва международни отношения в Москва. Между 1974 и 1978 г. е посланик на България във ФРГ след установяване на дипломатически отношения с Бон. Осем години е столичен градоначалник (1978-1986). До 1991-ва е наш посланик в ГДР - така се оказва последният български посланик в източната част преди обединението на Германия.

- Г-н Междуречки, наскоро стана ясно и с данни, че колите в София са два пъти повече от паркоместата. Казвам „с данни“, тъй като и с просто око автомобилното превъзходство личи. Ще бъде ли оправдано налагането на солени глоби за неправилно паркиране?


- Въпросът за паркирането в София е от най-болните проблеми на града. Два фактора съдействат за неговата острота - обективен и субективен. Обективният е липсата на достатъчно паркоместа, на подземни и надземни гаражи. Явно е, че столичните управляващи не са отделили внимание на този проблем в инвестиционните програми на града. Субективният е поведението на гражданите на столицата. Столица без граждани с поведение на столичани не може да има. Накратко казано: столица без столичани не става!


Има шофьори, които безгрижно се отнасят към създаденото в този град като зелени площи, тротоари и нищо не може да ги трогне, даже и санкциите, които им се налагат, а те в повечето случаи не ги плащат. Човек понякога се чуди столичани ли живеят тук, или варвари.

- Какво да се направи тогава?


- За промяна на възмутителното положение е необходимо възпитание още от детските години. Разбира се, трябва да се приложат и строги санкции. Но преди санкциите трябва да се създават условия да не се вършат нарушения. Само със санкции няма да се реши проблемът.

- Вие като кмет сблъскахте ли се с този проблем?


- Да. Групата от специалисти, която създадохме по този въпрос, изчисли, че ако в централната градска част се махнат паркиралите коли, проходимостта на улиците в София ще се увеличи до 50 на сто. Изготви се схема за построяване на подземни паркинги и гаражи. Започна проучването на чуждестранния опит и бяха набелязани места, където нямаше сгради или имаше сгради, които бяха силно амортизирани и подлежаха на разрушение. Нарекохме тези места пломбите на София. За съжаление с идването на демокрацията, която посрещнахме възторжено, под натиска на финикийските знаци и на жаждата за бързи печалби всичко отиде по дяволите.

- Какво предвиждахте всъщност?


- Планирахме и бяха извършени проучвателни действия за подземни паркинги под големите площади като „9 септември“, сега „Батенберг“,„Александър Невски“, „Народно събрание“, пространството пред ЦУМ, пред стадион „Васил Левски“, в комплексите „Люлин“, „Младост“и други жилищни райони, буферни паркинги на крайните станции на метрото. По примера на големи европейски градове, например Париж, бяхме проучили и под кои булеварди може да се изградят подземни паркинги.


По булевард „Витоша“ това трябваше да стане със строителството на метрото по така наречения открит способ - като се изкопаят дълбоки траншеи с шлицови страни с хоризонтални обтегачи, за да се запазят сградите. Трябваше да се изградят две нива - долно за метрото, а над него гаражи. Така живеещите на бул. „Витоша“ можеха да паркират близо до домовете си, а гостите и гражданите на столицата да паркират в подземния паркинг, да се разходят, да направят шопинг, да седнат в някое кафене или ресторант.

- Вие бяхте последният наш посланик в ГДР. Помните, че и там, както и в България, жилищните блокове не се строяха с подземни паркинги. Но след обединението ги направиха. Защо в София е трудно да се направи дори обществен подземен паркинг? Липса на пари?


- За редица столични управляващи въпросът с паркирането е стоял в периферията на вниманието им. Ръководството на града трябва да преодолее най-после една стара слабост на софийските градостроители – да не обръща необходимото внимание на използването на подземните пространства на София. Проблемът няма да се реши с „ура“ и кампанийно. На базата на подробните устройствени планове на районите трябва да се подготви схема на подземните паркинги и гаражи върху територията на цяла София, да се изчисли колко и какви средства са необходими и да се определят източниците на тези средства и особено публично-частното финансиране. Тези намерения да бъдат включени в едногодишните строителни планове на общината. С предимство! Всичко това би трябвало да стане при пълна прозрачност и с участието на столичани, които да почувстват този проект като свой и като своя грижа за града, в който живеят.

- Сегашните и предишните управляващи наследиха проблема с панелките. Компромис ли бяха те от ваша страна и кога ви се е налагало да правите компромиси? Като кмет? Като посланик?


- Човек трябва да има железни принципи, които дават неговия облик и би трябвало да бъдат ръководство в живота му. Но животът е сложен и поставя пред всеки сложни ситуации и без които, за съжаление, човек не може да не прави компромиси, ако иска да стигне до решението. Важното е те да не нарушават принципите, а да водят до диалог и до положително решаване на проблемите, без да се показват мускули.

- Например?


- Имаше например едно решение на Министерския съвет във връзка с алкохола, което не се прие добре от хората. И на заседание на МС Тодор Живков каза така: „Другари, аз смятам, че трябва да го отменим. Ако човек или държава нямат заден ход, това води до катастрофи.“


Компромиси са необходими и в дипломацията, и във всекидневния живот на държавник и политик.


Компромисът, който се е запечатал в съзнанието ми, наистина е за така наречените панелни жилища. Когато ставах кмет на София, Живков ми каза, че неговата врата е винаги отворена да споделям с него мисли, предложения. И аз го правех, защото получавах реална помощ, изразена често пъти и в парични стойности за реализация на скъпоструващи проекти. Веднъж отидох отново, но както често се случва, влизаш при началника с твоето мнение и си излизаш с неговото. Влязох и се опитах да му кажа, че не възприемам технологията на панелното строителство. Че съм участвал на симпозиум в Хамбург, където е бил поставен въпросът коя технология е по-добра - конвенционалното строителство, тоест строителството с тухли, или панелното, което беше западна, а не руска технология, както се твърди сега. Тя беше френска, купена от Москва, и руснаците ни я дадоха безплатно. И понеже жилищното строителство в София беше най-тежкият проблем тогава, софийското ръководство беше възприело панелната технология като спасителна за неговото решаване. Аз казах на Живков, че на форума в Хамбург специалистите са се изказали в полза на конвенционалното строителство, като са изтъкнали четири слабости на панелното: топло- и звукоизолациите, рисовете по фугите, които се появяват с годините на местата, където панелите се съединяват, и най-важното: когато един панелен завод изпълни своите функции в даден район, той би трябвало да се демонтира и да се монтира в друга част на страната. Това е скъпоструващо мероприятие. Живков се възпламени, даже каза: „Стига сте ми мътили главата. Един като тебе, само че професор, ми предложи да внесем една строителна технология от Щвеция и ние платихме два милиарда и половина, за да градим жилища бързо и евтино. Аз го послушах и се оказа пълен провал. Затова, момче, действай с това, което имаш. Хората чакат жилища, а не нови идеи.“

- Вие как реагирахте?


- Поизпотен и сериозно смутен, накрая си отидох с неговото мнение и трябваше да направя компромис с моето желание да строим по изпитаните стари методи.


- Наскоро в интервю за „Преса“ арх. Георги Стоилов, също бивш кмет на София, заяви, че превръщането на бул. „Витоша“ в пешеходна зона е било грешка. Съгласен ли сте с мнението му?


- Напълно споделям отрицателното му отношение и аргументите му. За това говори и международната практика. Например блестящият булевард „Шанз-Елизе“ в Париж или Курфюрстендам в Берлин.


Когато бях кмет, ние също затворихме булевард „Витоша“, но експериментално. След известно време експертите се произнесоха, че това не е удачно за града и ние възстановихме движението. Тогава се роди идеята, и специалистите я възприеха като по-интересна, да превърнем булеварда в зона за разходка, за шопинг и прочее и същевременно да остане транспортна артерия. Това щеше да стане с изграждането на метрото и подземния паркинг над него. Трамвайните релси се махаха, а върху разширените тротоари се предвиждаха красиви места, покрити със стъкло - кафенета, ресторанти.

- Затова пък софиянци днес имат метро. Това е много добре за града.


- Идеята за метрото обаче не е на Бойко Борисов. Много години преди него бе взето решението след дълго обсъждане и анализ. С международно участие бе изработена трилъчова система. По време на моето кметуване софийските строители изградиха строителната база на метрото в „Обеля“ и някои метроучастъци като например от „Патриарх Евтимий“ под НДК чак до хотел „Хемус“. По времето на кмета Софиянски обаче метросхемата бе променена - трасето от първия участък от „Люлин“ към „Младост“ не мина под „Цариградско шосе“, а отиде на юг и влезе в готовия тунел на „Драган Цанков“. По този начин бяха ликвидирани две великолепни идеи за града. Първо, чрез построяването на метрото под „Цариградско шосе“ рязко да се намали трафикът по този булевард, като се премахне общественият транспорт по него. Второ, тунелът под „Драган Цанков“ не беше направен за метро, а се предвиждаше в него да влезе трамваят, идващ от Студентския град, и да мине по „Граф Игнатиев“ и „Леге“ до площад „Македония“ като подпаважен трамвай. Това създаваше възможност „Граф Игнатиев“ да се превърне в прекрасна пешеходна зона.

- Каква бе съдбата на тази идея?


- За съжаление след изменение функцията на тунела под „Драган Цанков“ и тази идея беше захвърлена.

- Споделяли сте, че като кмет поради ремонт сте затворили за два месеца пътя към Перник през Владая и перничани са ви търсили да ви бият, казано на шега. Сега поне имат и автомагистрала „Люлин“.


- Да, но аз съм неин противник.


- Защо?


- Още навремето бяха предложени други идеи за трасето София-Перник, което не разсичаше планината Люлин с автомагистрала. Пътят минаваше пак през Владайското дефиле, но по друго трасе, което бе по-ефективно от автомагистрала, разсичаща Люлин. Но очевидно комисионите от европейските пари за автомагистрала „Люлин“ бяха вече раздадени и „кървавото писмо“, което написахме с проф. Стоилов и изпратихме до МС и до някои други институции, остана без последствия. В него посочвахме, че е по-рационално трасето София-Перник да мине по нов път, но през Владайското дефиле. А автомагистрала „Люлин“ да мине западно покрай планината Люлин и чрез тунел през Стара планина да стигне до Лом и река Дунав. Като посланик във ФРГ бях получил предложение от гръцко-немски консорциум, който при изключително изгодни условия беше готов да изгради шосейна и жп връзка Солун-Дунав с модернизация на пристанище Лом. Идеята беше чрез системата ро-ро товарите, идващи на солунското пристанище, да бъдат превозвани до Лом и оттам по Дунав да се стигне до Западна Европа. Една прекрасна идея, която проиграхме в типичен нашенски стил на новоизлюпени демократи!

- Наскоро от публикация в „Преса“ стана ясно, че зад Паметника на Съветската армия, на мястото на старата зоологическа градина, е трябвало да бъде построена нова сграда на Националния исторически музей. Но проектът е спрян заради натиск от страна на съветското посолство, което се е опасявало, че музеят ще засенчи паметника. Така ли беше? Кой се поддаде на натиск?


- Истината е различна. Когато започнах работа като кмет, ми беше казано, че в града има за решаване много проблеми, но на първо място трябва да бъдат социалните въпроси и преди всичко комплексното изграждане на жилища. Градът за кратко време беше нараснал от 500 000 до 1 200 000. Старият жилищен фонд беше в тежко състояние, пък и вредите от бомбардировките не бяха малки. Бяхме задължени всяка година да строим по 15 000 жилища, четири училища, четири детски заведения, поликлиники, болници, търговски обекти, научни институти, вузове, зелени площи, спортни съоръжения и така нататък. Беше поставена и задачата за 1300-годишнината на българската държава да бъде изграден Националният дворец на културата и Галерията за чуждестранно изкуство.


По същото време бяха изградени и булевардите „България“ и „Владимир Вазов“, модернизирани бяха всички входни и изходни магистрали на града. Освен това ни беше възложено да намерим място и да построим нова зоологическа градина, като теренът на старата бъде предоставен за Национален исторически музей. Градското ръководство по това време се задъхваше от многобройните строителни задачи, които не можехме да покрием с наличния ни строителен ресурс. Получихме сериозна помощ дори от Строителни войски и от армията. Липсата на строителен ресурс беше истинската причина за отлагането на строителството на НИМ, но не за отричане на самата идея за нова сграда. Сега, вероятно под влияние на някои наши нови чуждестранни приятели, се подгрява клеветническа кампания срещу Русия, включително с подхвърлянето на мисълта, че сграда на НИМ не е била построена поради натиска на руското посолство.


Ако това е така, защо цели 25 години тъй наречените демократи, които сега се кланят на нов Голям брат, не построиха сградата на НИМ, след като нямаха съпротивата на руската страна, тяхното посолство в момента е безгласно. Защо поне не беше построен многоетажният подземен паркинг, който трябваше да обслужва НИМ под част от старата зоологическа градина?

- Как изглеждаше проектът?


- Старият проект и сега съществува. Сградата беше под формата на подкова, която вграждаше съветския паметник и се получаваше чудесен ансамбъл. Точно това не искат потомците на онези, които обявиха война на САЩ и Англия през Втората световна война и които величаеха хитлерофашизма. Това са фактите, всичко останало са инсинуации и търсения на индулгенции за пред новия велик брат.

- София изнемогва от проблеми. Защо паметниците сякаш повече дразнят някои столичани от нерешените казуси, които ни затормозяват всеки ден?


- Заради пещерен антикомунизъм и жестока русофобия. Построена беше стената на позора пред НДК, където върху възпоменателната плоча за жертвите на комунизма личат имената на знакови военнопрестъпници и убийци. Подобно нещо няма никъде в света! Ако там наистина има имена на пострадали от времето след 9 септември 1944 г., то се мъдрят и имената на премиера фашист, антикомунист, русофоб и антисемит Богдан Филов, който вкара България в оста Берлин-Рим-Токио. И който само благодарение на грузинеца с мустаците (Сталин- б.р.), колкото и да го проклинаме за неговите кървави разправи, спаси България от раздаване на важни парчета от нея след Втората световна война на нашите съседи. Исторически факт е също, че Чърчил е искал да изравни София със земята. Наложило се е Георги Димитров да помоли Сталин да се обърне към Чърчил да спре бомбардировките над София. Сталин наистина се обажда на Чърчил. И бомбите спират. Това са историческите факти, които се премълчават.


На тази паметна плоча се мъдрят имената и на убиеца на ястребинчетата поручик Кирил Йорданов, на главореза Иван Вълков, на знаковия фашист Христо Луков. Питам се кой сложи мемориална плоча на партизанския главорез, известен като Черния капитан, на стената срещу Министерството на земеделието?


- Вие как си обяснявате този реваншизъм?


- Аз бих казал, че това е дело на хора, които искат да утвърждават себе си чрез омраза към другия. Това е израз на тежко комплексарство за вродена непълноценност. Потомците на тези, които вкараха България в оста, искат да върнат цялата политическа атмосфера от онова време.


За друго говори испанският опит. При срещата ми крал Хуан Карлос го попитах на какво се дължат успехите на Испания. Той се усмихна и каза: „На разума, който проявиха десните и левите сили, които водиха три години кървава война. Събрах ги в двореца Монклоа и попитах: „Господа, искате ли да продължите войната, или искаме всички ние да си подадем ръката и в името на майка Испания да изработим национална доктрина за възстановяването на Испания.“ Те се съгласиха с моето предложение и подписаха декларация за национално съгласие.“


Ние говорим за национално съгласие, а постоянна има хора, които всяват омраза в българското общество, за да бъде то разединено. Като че някой отвън им плаща, за да ни поставят на ръба на войната. Някой, който мрази България.


След 10 ноември 1989 г. имахме възможността да водим външна политика, която да се покрива с тази на Финландия например. Но не го направихме. Как американците и англичаните казват спокойно, че поради историческото развитие между САЩ и Англия имат специални отношения. Добре, ние защо не можем да кажем, че имаме исторически отношения с Русия? Защо изтриваме историческите факти? Защо да нямаме добри отношения със САЩ, Европа и Русия?

- Имаше ли толкова оживена дискусия в Германия за съдбата на паметниците на Съветската армия след обединението?


- Не и никога не е имало. В Берлин се отнасят с необходимото уважение към паметниците на Съветската армия - единият е в парка Трептов, другият - близо до Бундестага. Немците ги пазят и почитат. Това са важни знаци за немската нация, че никога повече не бива да правят грешката, която допуснаха през 30-те години на ХХ век - фашизмът да ги обладае и да нанесе огромни щети на цялото човечество.

- А защо в България всеки чете миналото, както му харесва?


- Защото няма други аргументи и друго съдържание като интелект. Най-лесно и да всяваш вражда, най-лесно и да използваш исторически факти избирателно. Трудното е да бъдеш градивен. Нас ни съсипват простащината и омразата.

- Какво са споделяли с вас немски политици по повод историята на Втората световна война?


- Те отчитаха факта, че този високоинтелигентен немски народ през 30-те години е бил излъган от идеите на Хитлер и че, за съжаление, европейските народи, и най-вече руските мужици, са платили с милиони жертви, за да коригират грешката на високоинтелигентния немски народ. За немските политици това е източник на поука.

- Анжел Вагенщайн написа отворено писмо до Ангела Меркел по повод отказа й да присъства на Парада на победата на 9 май в Москва. Вие какво бихте й казали?


- Първо бих се обърнал уважително към г-жа Меркел. След това, тъй като светът и Европа стоят на политически кръстопът в своето развитие, бих я посъветвал да се обърне към размислите на някои велики държавници и политици. Да прочете внимателно още веднъж Бисмарк и неговите ясни постановки за отношенията на Германия с Русия. Малко преди смъртта си Железния канцлер казва пред Вилхелм II следното: „Ваше величество, ако наистина милеете за благото на нашето отечество, съветвам ви да не допускате в никакъв случай влошаване на отношенията и военна конфронтация с Русия. Това може да има катастрофални последици за нашата страна.“ Тази мисъл на княз Бисмарк е гръбначният стълб на всички съвременни, нормално мислещи и добри патриоти немци.


Бих посъветвал г-жа Меркел също още веднъж да се обърне към източната политика на Вили Бранд, която направи възможно обединението на Германия. Към Хелмут Шмид, Хелмут Кол, Герхард Шрьодер, които са бивши канцлери, ръководители на партии, а един от тях й даде път към голямата политика. Те са още живи за разлика от Бисмарк и Вили Бранд. Нито един от тях не защитава позициите на конфронтация, а апелират за диалог и са против санкциите, които считат, че са груба грешка на Запада. Нека г-жа Меркел обърне внимание и на отвореното писмо на група немски интелектуалци, политици и икономисти, които се обявяват срещу помислите за война в Русия, разпространявани в Европа под влияние на САЩ. Писмото, публикувано в края на миналата година, е озаглавено „Отново война в Европа - не от наше име.“ Разкошно писмо, апелиращо към диалог, а не към размахване на оръжие.


Г-жа Меркел би трябвало отлично да знае, че само благодарение на Москва се извърши обединението на Германия. Даже французите и англичаните ги беше страх от обединена Германия. Както казват франзуците: „Толкова обичаме германците, че колкото повече германски държави има, толкова по-добре.“

- Може би бихте се обърнали и към българския президент Росен Плевнелиев?

 

- Да, отново първо уважително - не защото уважавам неговите виждания, особено външнополитическите, които според мен са абсурдни, а затова, че оглавява институция, която българската конституция поставя на първо място.


Бих му казал после, че ще бъде добре да си сложи един голям надпис в президентския кабинет с цитата на Борис III: „Винаги с Германия, никога против Русия.“ Която днес звучи така: „Винаги с Европа, никога против Русия.“ Второ, бих му предложил да прочете българската история и особено събитията за освобождението ни от турско робство. Трето, да си припомни и българската география, за да не бърка нашите планини с американските. Може би много му се иска това, но то не отговаря на истината. Четвърто, да прочете политиците, които препоръчвам и на г-жа Меркел.


И накрая бих го посъветвал да намери написаното за посещението на Тодор Живков в Бон през 1975 г. Засягайки въпрос за външната политика на България и отношението на София към Москва, Живков каза: „В нашите външнополитически възгледи думата „против“ не съществува. Ето защо ние сме приели като ясен и категоричен принцип думата „със“ - балансирани отношения с Изтока и със Запада. Българинът спи спокойно, когато знае, че отношенията между Русия и Германия са добри.“ Хелмут Шмит стана и го поздрави! Г-н Плевнелиев може да сложи на стената си и цитата на Живков.

- Препоръчахте на г-жа Меркел и на г-н Плевнелиев политиката на канцлера Вили Бранд. Защо?


- Бранд провеждаше така наречената „нова източна политика“ под наслов: „Да постигнем изменение чрез доближаване“. През 1990 г. бях посланик в Берлин и като преводач участвах в разговора на д-р Петър Дертлиев - приятел на баща ми и гост на конгреса на социалдемократите - с Вили Бранд. Това за мен беше исторически разговор. Тогава Вили Бранд каза: „С Москва не бива да се преговаря със заплахи и от позицията на силата.“ И разви принципите на своята източна политика, почиваща на правилото „изменение чрез доближаване“. А д-р Дертлиев реагира така: „Знаете ли, господин Бранд, ние, българите, имаме една стара поговорка - с какъвто се събереш, такъв ставаш.“ Бранд се засмя: „Ах, че умна поговорка.“ И продължи: „Не можем да постигнем изменение в Москва, ако не намерим начин да живеем добросъседски. Ако постоянно го заплашваме, руският народ ще живее със страха, че искаме да го унищожим. Така промени в него няма да се получат.“

- Как си обяснявате, че съвременни немски политици загърбиха дългогодишни принципи на външната си политика?


- САЩ след войната сериозно проникнаха в Европа и особено в Германия освен със своите капитали, но създадоха и свои агенти за влияние във всички възлови места на страната - във финансовите, индустриалните и политическите среди. ЦРУ възприе маниера да помага за развитието на политици, за които има добре събрани компрометиращи личността материали.

- Дали да ви питам и за българските политици…


- Не е по-различно. В Берлин д-р Петър Дертлиев сподели с мен нещо, което ми обяснява много от нашето съвремие. Първо, че Андрей Луканов го е изиграл за президент, защото е имал по-силни козове пред американците. Луканов, казваше той, беше интелигентен и умен и знаеше кой е новият командващ в България, а и в Европа.


Второ, каза Дертлиев, което е най-важното, досега бяхме васали на руснаците, които бяха проникнали във всички ръководни места - министерства, институти и институции. „След 1989 г. те си подвиха опашката и се изнесоха. На тяхно място дойдоха американците и тяхна агентура. И от вашата партия има техни хора - предупреди ме Дертлиев. - .Отсега нататък САЩ ще командват събитията в България. Това го запомни добре, адаш.“

- При посещението си в ГФР през 1975 г. Тодор Живков ви е казал на четири очи, че германците са сто години пред нас. След промяната през 1989 г. доближихме ли се до развитите държави, или се отдалечихме?


- Отдалечихме се. Впуснахме се в междупартийни и вътрешнопартийни битки. Не подписахме декларация за национално съгласие. Не потърсихме умните и интелигентните българи. Трябваше да имаме национална доктрина, която да стане библия за нашите политици. Българската нация има интелект, който не се използва. Държавността ни се разкапва. Защо? Изчезваме като нация. Демографският проблем е №1 за страната ни. Мъчно ми е за България, която толкова обичам...

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот