Един от най-спорните и дълго разисквани епизоди в нашата история е убийството на Христо Ботев. Колкото повече време минава от онова зловещо деяние, извършено в късните часове на 
20 май (1 юни) 1876 г. , толкова по-произволни и тривиални стават интерпретациите на случилото се.
 

Какво всъщност се е случило в онази безмерно героична, но и безжалостно трагична майска вечер?

Уморени от целодневните сражения с превъзхождащата ги по численост и военно оборудване  турска армия, четниците се отправят към близкия извор, находящ се в подножието на връх Вола. Малко по-назад остават Ботев, Перо, Апостолов, Димитър Димитров-Димитрото, Сава Пенев и Никола Обретенов. 

„Ботйов се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата и в това време от към изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и Ботйов политна да падне на гърба си”, свидетелства Никола Обретенов в спомените си.

След Освобождението някои автори утвърждават мнението, че тогава Ботев е станал жертва на заговор, последващ от неговото физическо ликвидиране. В случая обаче по-скоро говорим не за неволев и афектиран акт, а за преднамерено и грижливо обмисляно деяние. Деяние, което недвусмислено крие своята предистория.

Разработването на методи и правила за събиране на информация за дадено престъпление и за неговото идентифициране, заема централно място в методологията на криминалистическата наука. Без нужната и възможно най-подробна информация разкриването на престъпление е фактически невъзможно.

В случая запазените четнически спомени, както и писмени материали, подготвяни и анализирани в 
годините след Освобождението, се явяват своеобразни доказателствени средства, на база на които изграждаме своите версии за убийството на Ботев.

Ето кратък преглед на техните интерпретации, изградени с анахронична далновидност от една страна, както и детерменирани от обективните условия, предшестващи осъществяването на престъпния акт, от друга.
 

1. Обичайният фактор – парите

„Когато нещо не ти е ясно, виж къде са парите”, гласи древна мъдрост. Още Исус Христос е предаден и разпнат за 30 сребърника. Каква е ролята на парите в организацията и структурирането на Ботевата чета?

Ясно е, че средства са събирани от много източници. С тази задача се нагърбват основно Ботев и Обретенов. При втория, бидейки член на Гюргевски революционен комитет, нещата не изглеждат изгладени. Всъщност такъв комитет реално не е съществувал!

Формално е действало обикновено събрание на революционери, което по никакъв начин не подобява блестящо  организираните останали комитети. Въпреки това Гюргевските апостоли успяват да се облагодетелстват в значителен мащаб. Размерът на злоупотребените средства е надхвърлял многократно установените от историографията 18 хиляди франка.

В книжнината за Ботевата чета се говори за присвоени близо 55 хиляди франка. По тази причина врачани не са имали достъп до оръжие, което обрича делото на неуспех. На Милин камък Ботев пламенно обвинява Заимов и съратниците му в измяна на Святото дело. Знаем какво е казал Левски за такива хора.

Щеше ли Ботев да търси разплата ако беше останал жив? Историята забранява частицата „ако”, определя я за абстрактна и недостоверна. Ние обаче знаем отговора.
 

2. Конфликт

Из героичните въжделения и спартански сражения на Ботевата чета се откроява един възлов конфликт. При това не между обикновени четници, а между основните фигури, водачът и военният стратег на четата – Ботев и Войновски.

Накъде да продължи четата след битката при Милин камък? Обезверен от меркантилността и робската психика на врачани, Ботев решава да поведе четата към Сърбия. Военният командир Войновски обаче е против. Той неистово и авантюристично вярва, че въстанието не е потушено и настоява да се предвижат към Средногорието.

Военният тактик и стратег неминуема приема разпрата с Ботев като лична обида, тъй като е школувал в елитното Николаевко военно училище, а и именно брилянтната му военна подготовка е първопричината за успешните сражения на 18 и 20 май. 
 

3. Отчаяние

Дори и да звучи налудничаво и не в съзвучие с всичко, което знаем за Ботевата психика и светоглед, отчаянието се явява онази вечна версия за редица събития, случили се по време на война.

Може да приемем, че Ботев дотолкова се е отчаял от липсата на помощ, че го обзема своеобразно безразличие и по тази причина решава да изтегли четата към Сърбия.

Чувството на фрустрация от потушеното въстание притъпява революционната му енергия и го подтиква към временна абдикация. Останалите четници от щаба и от близкото му обкръжение продължават да вярват в успеха на априлци и настояват за моментално продължение на сраженията в отечеството си.

При такива обстоятелства несъмнено е нужен нов водач, който да структурира, обедини и поведе четата към въстанието. Начинът е само един.

4. Завист

Малцина са личностите, ползвали се с безусловно доверие от обкръжението си. Бидейки безкористна в своето дело личност, Ботев е бил чужд на всякаква парвенющина и кариеризъм.

Тъкмо тия му качества го правят обект на завист от прекомерно амбициозните, но не достатъчно способни апостоли. Дори един кратък поглед в следосвобожденската ни история показва, че немалка част от строителите на съвременна България не са имали нужда от идеологически подготвения и силно моралния Ботев.

Той не би простил липсата на социална справедливост, чувството за поданик, а не гражданин на държавата, безкрайният кариеризъм и алчност на управниците. Случайно ли е, че тъкмо колосите на националната ни революция са били предадени? 
 

5. Небрежност във водачеството

Трудните сражения и липсата на помощ от Враца обезверяват не само Ботев, но и останалите четници. Не е изключена версията, че в състояние на афект най-близките му съмишленици биха могли да обвинят тъкмо войводата на четата.

Няколко са причините:

1) неправилен избор на маршрут – въстанието е избухнало в Средногорието, докато Ботев насочва четата си към Враца, където робството тече с пълна сила.

2) липса на „експертни” лица – както с право отбелязва Захари Стоянов, Ботевата чета е била събрана „от кол и въже”. Ботев не е имал време да подбере членовете на четата, не е събрал лица с военна подготовка, досущ като въстаналите месец по-рано априлци.

За нас това е оправдано, дава нова доза романтизъм в делото. Дали обаче по същия начин са мислили заобикалящите го четници?

Бел. ред. - Както се казва в такива случаи: Краят остава за вас. Статията-размисъл на Стефан Станев е изпратена от автора специално за "Българи"