Пламен Димитров е роден в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е журналист и винопроизводител. Един от основателите на международния фестивал „Културата на виното”.

От 2000 г. Пламен Димитров се занимава професионално с винопроизводство. Повече от 10 години води в БНР първото предаване у нас за вино и култура „Култура на виното”.

Съучредител е на Българската асоциация на сомелиерите и Българската асоциация на независимите винари и лозари.

- Г-н Димитров, как да си подберем виното за празничната трапеза, умеем ли да избираме вино?

- Българинът, даже да умее, трудно си намира вино поради няколко причини. Първо, виждаме колко безбройни магазини вече се появиха в София и в страната - специализирани магазини, винарни, магазин и нещо като дегустационна, много ресторанти, много етикети. И малки възможности от страна на потребителя.

Да избираш вино е сложна работа и винаги е било така. На година излизат по 10-12 хиляди вина по целия свят, даже професионалните дегустатори не могат да дегустират повече от 400-500 вина годишно.

Затова и по света има организации, които гарантират на совите потребители в национален мащаб вина, които са селектирани от независими комисии и са насочени към ресторанти и съответно към магазини за вино.

В Испания, Франция и Италия ги има тези неща, в други страни също. Това до голяма степен гарантира, че потребителят ще се ограничи в по-малък брой вина, може да си избере и такива, които не са препоръчани, но това е препоръчано за него в съответствие с неговите интереси и възможности. И по този начин се намалява вътрешното колебание и вместо да избира от 500 вина, избира от 30, което е по-просто и лесно.

- При нас такава услуга има ли?

- При нас за съжаление това още не се развива. От една страна, звучи много патриотично, че в България започва да има много разбирачи на вино, но не е така. И второ, самите хора, които смятат, че разбират, започват да създават места, където препоръчват вино, без да са подготвени достатъчно за това. Това доста обърква нещата.

В една такава комисия в национален мащаб трябва да има потребител, за да отразява потребителския вкус, нивото на посветеност, и да има някакъв глас. Но у нас за един специалист е обидно да бъде наричан потребител.

Какво например се случва около зимните празници – времето застудя, а това се отразява на качествените характеристика на вината. Червеното вино е добре да се съхранява при 15-18 градуса, което е стандартната температура, характерна навремето за средновековните домове и хората тогава са казали, че това е температурата. Това е мерило, което трябва да се спазва.

Сега има повишен интерес и купуване, разпространителите взимат и го закарват някъде. Минавайки през улиците на София, то изстива и като отидат там, където са се събрали хора, които искат да дегустират, те опитват от студеното вино и установяват, че липсва аромат, че има много силни киселини, а това е заради температурата. И става изравняване на вината от два лева, които не бива да пазарува никой уважаващ себе си и здравето си човек, и вината от четири лева.

Като тук говорим за наливни вина, защото наливното вино в момента е тенденция. Много от тези, които се отнасяха презрително към наливните вина, в момента ги продават под различни форми. Хубавото вино винаги си личи, но хора, които се представят за разбирачи, не оценяват фактора температура.

- Каква е цената на доброто вино?

- Ценовите категории всеки си ги определя сам, но хубави вина трудно падат под 15 лева, стигат и до 30-40 лв. Но това в повечето случаи е непостижимо за обикновения потребител, за хората, които са по-посветени от другите, но може би са „средна ръка”. Човек обикновено може да си позволи една бутилка от 15-20 лв., но не е сигурно.

Полезната граница според мен за български вина, които са на рафта в магазина, е между 8 и 12 лева, това е златната среда. На тази цена човек би трябвало да намери прилични червени, бели вина и розета. Има хубави вина и в по-ниска ценова категория, но това е случайност.

А тенденцията за наливно вино е на пръв поглед компромис, а всъщност съществува по цял свят. Хората в ресторантите пият евтини трапезни вина, защото така са свикнали и го правят всекидневно.

В Испания например преди две години се опитаха да забранят пиенето на вино по обед и стана такъв скандал и продължава да е някаква травма върху навиците на испанските чиновници. За тях това е немислимо, както в Италия или Франция, на обед човек да не пийне една-две чаши вино. Това е традиция, може да го направиш и вкъщи, но там го няма общуването.

Така че, колкото и да ни е олекнал джобът, да не залитаме по евтините вина, ако уважаваме себе си и здравето си. В крайна сметка човек като е издържал цяла година в атмосферата, в която живеем, си заслужава в края на годината да изпие едно хубаво, скъпо вино, да се поглези, да го сподели с близките си хора.

- Българите повече по празници ли пием вино, като че ли иначе нямаме такава традиция?

- Да, може би около празници като Коледа, Нова година и съответно прилежащите празници като Никулден, Ивановден, Йордановден, има една концентрация на дни, в които се пие вино по традиция. Може би хората, които пият вино, са повече в момента и много хора като че ли разбраха, че особено през зимата е по-добре човек да пие 2-3 чаши червено или бяло вино, отколкото да се налива с ракия и след това да пада под масата.

Може би има някакво увеличение, но няма такава масова тенденция. Не знам дали забелязвате, но посещенията в ресторантите намаляха, самите ресторанти също намаляха. Ходят като че ли повече млади хора, завършили университет, които вече са създали семейство, работят във фирми и взимат сравнително добри пари и по стар обичай отиват в петък и събота на ресторант.

Това като че ли е другата тенденция, която е любопитна. Тези хора също пият вино, без да се задълбочават в качествата, просто защото им харесва или пък заради модата.

- А знаем ли си мярката, къде е границата между полезното и приятното и кога прекаляваме? 

- Всеки трябва да си знае мярката, това мога да кажа категорично. Иначе ние, българите, обичаме да сме юнаци, трябва да се пие, за да се покаже мъжество. Това е напълно излишно. Виното не е питие, което пиеш, за да утоляваш жаждата си, то е, за да ти достави удоволствие. И ако е придружено с добра храна и приятни хора на твоето ниво, вечерта става много приятна. Може би 3-4 чаши, знам ли, всеки си има своята граница.

- Започнахме ли вече да се ориентираме повече към български вина и ако видим две вина на една и съща цена – едното българско, другото например френско, към кое да посегнем?

- Това е сложен въпрос, вкусът играе много съществена роля. А също и „облъчването”, рекламата. Ясно е, че френските вина са на ниво. Не всички, които влизат в България обаче, са такива. Те са средна категория, аз го наричам базовата категория на френските вина.

Има някъде около 7-8 хиляди малки изби във Франция, които съставляват базата, и всяка една от тях се бори за своите клиенти. Понякога по различни начини случайни вина достигат до българския пазар, произведени обикновено във веригите, където се търсят по-ниски цени, и могат да създадат погрешно впечатление.

От друга страна, истинските френски вина, които са със запазен географски район, са скъпи и човек трудно може да си ги позволи. Чувам, че вече внасят и наливни френски вина на цена от 7-8 лв. на литър, което е доста сериозна разлика в сравнение с българските. В този сегмент може да има някаква конкурентност и повече потребители предпочитат да пият български вина.

Ако им се удаде обаче възможност да пият хубаво френско или италианско вино, ще го направят, защото виното е любопитство. Тенденциите се менят много бързо, хората гледат да уловят мига. Радостта от мига е това, което ни остава.

- Обикновено българите на Нова година гърмят шампанско, на други места по света обаче имат традиция да пият шампанско или пенливо вино, защо при нас не е така?

- Защото имат хубави шампански вина и традиции в тяхното пиене. Шампанското променя манталитета на хората. Но тук няма такава традиция. Дори хора, които обичат вино, имат някакво предубеждение.

Може би, защото в България се е произвеждало шампанско само за бившия Съветския съюз, защото там е имало нужда от нискокачествени шампански, които всъщност са пенливи вина. Иначе, както знаем, шампанското е запазена марка на областта Шампан.

Пиенето на шампанско на Нова година у нас има повече звуков ефект – излита тапата, гърми се, всички се радват в 12-ия час и не обръщат много внимание на вкусовите качества.

- Тома Аквински е казал, че тъга се лекува с дълъг сън, гореща баня и чаша хубаво вино, това така ли е?

- Тъгата може да се лекува по хиляди начини, но най-вече с радост. То е нещо като това, което Айнщайн казва - тъмнина няма, това е дума, създадена от човека, има липса на светлина. Тъгата е липса на светлина и човек трябва да си създаде сам източник на светлина, за да излезе от тъжните си настроения, независимо от ситуацията, в която се намира.

Човек трябва да минава през света като Швейк - колкото и идиот да изглежда, той е най-нормалният, защото гледа нормално на света.

По в. "Новинар"