Патриарх Неофит: Колкото безнадеждно да ни се струва, Бог няма да ни изостави
Снимка: Антон Станков, в-к Преса
Светското име на Негово светейшество Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15 октомври 1945 г. в София. Завършва Духовната семинария в столицата и Духовната академия „Св. Климент Охридски“. На 3 август 1975 г. в Троянския манастир патриарх Максим го постригва в монашество с името Неофит. Назначен е за главен секретар на Светия синод през 1992 г., а две годни по-късно е избран за Доростолски и Червенски митрополит.
През 2001 г. епархията е разделена на Русенска и Доростолска и той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски престол. Патриарх Неофит е доктор хонорис кауза на Софийския университет. Носител на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие. На 24 февруари 2013 г. Патриаршеският избирателен църковен събор в София го избра за Български патриарх и Софийски митрополит.
- Ваше светейшество, моля ви да направите равносметка. Каква беше за вас отминаващата 2014 година?
- Обръщайки поглед назад, бих казал, че това беше една богата на събития година, в която имахме и поводи за много радост, и поводи за горест. Не може да не ни радват добрите и взаимнополезни взаимоотношения между нашата църква и гражданската власт на всички нива. Болезнени рани в нашите души предизвикаха бедствените наводнения, трагичният инцидент при Горни Лом, които взеха човешки жертви и нанесоха сериозни материални щети. Но тези трагедии бяха и призив към нашата човечност и повод да преосмислим ценностите си, какво е важно и какво преходно в нашия живот и аз със задоволство констатирах, че солидарността, милосърдието, братолюбието са живи в душите на нашите сънародници.
- Оптимист ли сте за благоденствието на българския народ след големите наводнения през тази година и политическите кризи, фалита на КТБ, които сполетяха държавата? Как бихте окуражили хората в беда? Знаете, през миналата, а и през тази година имаше няколко случая на зрелищни самозапалвания?
- Държим ли се у Бога, имаме ли вярата, надеждата и любовта, които извират от Него, никакви изпитания няма да ни сломят и доведат до отчаяние и униние, а ще излизаме от тях по-силни, по-единни, по-добри и по-успешни. С Бога, с Божията помощ и подкрепа всичко е по-леко и ни е за добро. Нашите предци са преминавали и през далеч по-тежки изпитания: робство, войни, тежки епидемии, бедствия… но са имали православната вяра в душите си и тя ги е укрепявала в тежки дни. Тя ни учи, че колкото и безнадеждно да ни се струва положението, Бог няма да ни остави, ако Го призовем в молитва, и ще ни преведе през бурите на живота в този свят до спокойни води.
- Успяхте ли да опазите църквата от скандали, как мислите? Днес някои хора обвързват институцията единствено със скандали? Кой е виновен за това?
- Има един евангелски разказ за една жена, хваната в прелюбодейство - грях, който според еврейското законодателство се наказвал чрез убиване с камъни. Когато запитали Господ Иисус Христос как да постъпят с тази прегрешила жена, Той отговорил: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък срещу нея. Естествено е хората да натоварват християните и особено духовенството с по-големи очаквания за нравствена чистота, безкористност, идеал и обществеността да реагира бурно, когато ние, членовете на църквата, не сме на висотата на тези очаквания. Но не бива с лека ръка да поставяме етикети като „скандал“, „скандално“ и още по-малко с настървение и нетърпимост да се отнасяме към всяка проява на човешка немощ, а повече да се вглеждаме у себе си, като помним, че никой не е застрахован от падения и всеки ще отговаря пред Бога за своите дела.
- Колко дълбоко е вкоренена православната вяра у българския народ? Отчитате ли трайни изменения в ценностната система на съвременните българи?
- Не само в България, а и в световен план се забелязва едно девалвиране на ценностите, които векове наред са считани за безспорни, т.нар. традиционни нравствени ценности като семейството, родолюбието, честността… Те се подменят от лъжовни ценности. В резултат от това нашите съвременници се чувстват все по-несигурни, дезориентирани , объркани, самотни и нещастни. Това няма как да не ни тревожи.
- До 1956 година Българската православна църква (БПЦ) е осъществявала активна социална дейност. Имала е сиропиталища, старопиталища, детски лагери, болници, социални кухни. Имате ли амбицията отново да възобновите тези начинания въпреки липсата на достатъчно средства?
- В годината, която цитирате, на БПЦ са й отнети всички сгради и финансови възможности да осъществява тези дейности, те са възложени като грижа на социалното министерство, а на БПЦ със закон й е забранено да извършва своето служение извън стените на храма. При днешните условия ние бихме могли да обединим усилията си с министерството за социални грижи и да сме си взаимно полезни в облекчаването страданията на хората в нужда. Такива разговори и инициативи бяха осъществени и ние се надяваме при сегашното правителство това сътрудничество да бъде продължено.
- След като църквата получи акт за собственост върху патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, може ли да се твърди за ново начало в отношенията между църква и държава? Сега как ще ремонтирате храма?
- Ние от години се радваме на добри отношения с държавата и този акт бе по-скоро знак, потвърждение на тези взаимоотношения и на доверието и уважението, което държавните власти имат към Българската православна църква. Що се отнася до ремонта, църковното настоятелство при храма не би могло със свои сили да се справи с тази задача, но ще търсим възможности.
Надяваме се както на помощ от страна на държавата, каквато готовност беше заявена, така и на братска помощ от Руската православна църква и на европейски средства. Разбира се, ще разчитаме и на всеки човек с добра воля.
- Има ли още жестове, които държавата може да направи за църквата?
- Доколкото все още има православни храмове и манастири с неуреден статут - да.
- От 2013 година започна едно обновление на Светия синод, в състава му влязоха млади митрополити. Как работите с тях?
- Това са достойни архиереи, които вляха в редиците ни млади сили, идеи, желание за работа. Хора, които са от ново поколение, разбират нуждите на съвремието и същевременно са носители на непреходните истини на християнската вяра и следовници на достойните си предци на митрополитските катедри, които заеха.
- Какво е вашето новогодишно пожелание към читателите на вестник „Преса“?
- Топли благопожелания за бодрост на духа, неоскъдяваща вяра и неугасваща надежда, за здраве, благоденствие и успех във всяко добро дело и начинание! Благодатта и мирът на Родилия се Богомладенец да бъдат с всички нас! Честито Рождество Христово! Мирна и богата на утешения и радости 2015 година!
По в-к Преса
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
