Отношението на възрожденските българи към евреите (1)

Автор: Олга Тодорова (1 коментар)


Отношението на възрожденските българи към евреите (1) Прогонвания на евреите в Европа (12 - 16 век).

Евреите са първата, а вероятно и единствената немюсюлманска общност, поставила се доброволно под османско поданство...

 

Православният балкански антисемитизъм се изразява в едни сравнително омекотени форми. Той в никакъв случай не може да се съизмерва с развихрилата се на Запад по време на кръстоносните походи и продължила с неотслабващо темпо в епохата на Реформацията и Контрареформацията антисемитска истерия.

 

Забележително е, впрочем, че именно от кръстоносната епоха датира имиграцията на сравнително големи групи немски евреи („ашкенази“), които, търсейки спасение от кървавите погроми, устроени им от католическа Европа, хвърлят котва на Балканите и се присъединяват към старите еврейски колонисти – грецизираните „романьоти“.

 

Завладяването на Балканите от османците открива нова страница не само в живота на християнските народи от европейския Югоизток, но и в историята на еврейството. В края на ХV в. подгонените от католическата реконкиста на Пиринейския полуостров испански евреи („сефаради“) биват радушно приети във владенията на султана и се разселват из всички по-големи имперски центрове, включително из градовете на територията на днешна България.

 

„Сделката“ е взаимно изгодна – срещу предоставеното на бегълците убежище османската държава получава едни изключително лоялни поданици. И това не е единствената й печалба.

 

С присъщия си практицизъм имперската власт не пропуска да оцени по достойнство, пък и да се възползва и от други респектиращи качества и умения на евреите: техническите им познания (включително и на огнестрелното оръжие), лечителското майсторство, богатия търговски опит, широките делови контакти с Европа и не на последно място – внушителните парични капитали на имигрантите, които вливат живителна струя в османската икономика.

 

В замяна на еврейството щедро са отпуснати някои права и привилегии, които по принцип „не се полагат“ на немюсюлманите в една ислямска държава. Евреите издължават данъците си към фиска не лично, а чрез посредничеството на своите общини; те са избавени от кошмарния „кръвен данък“, който стряска съня на поколения християнски, в това число и български, родители; на строителството на еврейските синагоги се гледа през пръсти, докато строежът на нови християнски храмове се преследва с цялата строгост на шериатския закон.  

 

Като допълним и това, че ислямизационният натиск върху изповядващите юдаизма е сравнително слаб и че в същото време османската власт се старае да защитава поданиците си с юдейско изповедание от християнския фанатизъм, в частност – от т. нар. „кръвна клевета“ (т.е. от приписваните на евреите ритуални убийства на християни) , става напълно разбираемо защо Османската империя се превръща във втора „обетована земя“ за евреите и защо примерът на сефарадите се оказва заразителен.

 

Обстоятелството, че евреите са първата, а вероятно и единствената немюсюлманска общност, поставила се доброволно под османско поданство, сам по себе си е достатъчен, за да настрои зле към пришелците християнската рая, която и без друго е възпитавана от своята религия във враждебност и подозрителност спрямо „юдействащите“.

 

По-облагодетелстваният статут, на който се радват османските поданици-евреи, само подсилва християнската неприязън. Фрапиращите прилики между исляма и юдаизма – строгият монотеизъм, който кара и юдеи, и мюсюлмани да се отнасят с насмешка към триипостасния християнски Бог; отхвърлянето на изображенията и от юдейската, и от мюсюлманската култови практики; обрязването; табуирането на свинското месо и пр. – още повече укрепват християнското убеждение за сърдечна близост между евреи и мюсюлмани.

 

Цялата тази палитра от верски, социални и политически антагонизми обяснява защо в българския фолклор образът на евреина е оцветен в плътни черни краски. В основата на този образ безспорно лежи евангелският архетип за христоненавистния, подъл и сребролюбив евреин – архетип, разработен и в средновековната ни религиозна книжнина.

 

Чисто прагматичната мотивация на образа обаче понякога е съвсем прозрачна. Очевидно е, например, че българинът, който традиционно се препитава от изнурителен и по правило нискодоходен земеделски труд, гледа на заможните си съседи-евреи през кривото огледало на завистта. Той не може да прости на „еврее тежки сарафе“ и на „чифутчетата базиргянчета“ (от тур.-търговчета), че притежават непостижимото за него умение да трупат пари без много пот на челото.

 

Спасителното за гордостта на бедняка обяснение е, че евреите са богати най-вече благодарение на своето безчестие и на склонността си към измамничество.  

 

Специфичен отзвук във фолклора намира и крайно болезненият за християнското самочувствие реален исторически факт, че по време на османското владичество редица църковни средища и отделни православни духовници, притиснати от тежките данъци, наложени им от държавата, изпадат в мрежите на евреи-лихвари. На тези богати евреи народният певец приписва пъклени помисли.

 

В някои песни от Крали Марковия цикъл например се пее как юнакът спасява „чиста Света гора“ от попълзновенията на „жълта еврещуга“ („желта базиргяна“), която, според един вариант на песента, искала да изкупи „белите манастири и черните калугери“, а според друг вариант – възнамерявала да изгори „сички вангелия“ и да обърне християнските храмове на „хаври“ (т.е. – на синагоги).

 

В последна сметка българският безименен творец без колебание причислява евреите към „лагера на врага“. За него турци и евреи стоят „от едната страна на барикадата“. Съществуват немалко песни с паралелни сюжети, в които мястото на турци и евреи е взаимнозаменяемо, и други, в които турци и евреи действат „рамо до рамо“. По подобие на „турската“, например, еврейската вяра в нашия фолклор се квалифицира като „мръсна“ и зловонна.

 

Приравняването на евреи към мюсюлмани добре проличава от онези народни песни, в които е разработена темата за брак с друговерец. Момите, насилени да се омъжат за евреин, реагират точно както и посестримите им, които са принудени да отидат в харема на някой турчин – прилагат всички възможни хитрини, за да осуетят нежелания брак или в краен случай се самоубиват.

 

В известен смисъл по своята уродливост образът на евреите в нашия фолклор дори засенчва този на мюсюлманските господари. Докато турците се явяват просто олицетворение на грубата сила, чиято бруталност обаче поне е откровена и открита, то на евреите се гледа като на един също толкова хищен, но подъл и потаен, и затова може би още по-опасен враг.

 

Показателни са да речем песните, в които на „чуфутчетата“ е отредена ролята на издайници на юначните български хайдути пред турските паши. Показателни са и песните, в които е вплетен мотивът за обредните еврейски убийства на християни. Народният певец е убеден, че на еврейските сватби се поднасят гостби от „дребни дечица“ и че от кръвта на тези невинни християнски жертви евреите си правят „чифутски комки“.

 

Веднага трябва да се каже, че в българската писмена култура от ХIХ в. основните характеристики на току-що очертания крайно непривлекателен еврейски образ продължават да се репродуцират. В края на краищата сред множеството „други“, с които българинът живеел в рамките на Османската империя (турци, гърци, арменци, цигани и пр.), евреите били единствените, чийто образ бил „закрепен“ – уви, по един злощастен за тях начин – в християнското Свещено писание.

 

Наличието на осветен от религията иконографски модел обаче съвсем не е единственият ключ към доста консервативното представяне на евреите във възрожденската ни книжнина. Точно толкова, ако не и много по-важни, се оказват политическите и социално-икономическите причини.

 

През ХIХ в. волята и енергията на българина е подчинена на една нова „свръхзадача“ – пълната национална еманципация. В същото време евреите остават коректни османски поданици и се отнасят по-скоро равнодушно, отколкото съчувствено към българските тежнения.

 

Ако към тази колаборационистка позиция прибавим и специфичния за евреите социално-икономически профил (лихвари и търговци, откупчици на данъци и на държавни монополи, притежатели на модерно оборудвани манифактури, чиято конкуренция заплашва с разорение дребните български производители) , става ясно защо „имиджът“ на евреина се изчиства така трудно и бавно.

 

Следва

 

 

Коментари
2012-12-07 21:04:02 От:

Сега цялата Държава е овладяна от "българи" родени от еврейски майки.Депутати министри политически партии банки и т. н. всичко.. И всички не обръщаме внимание на 100%- вото еврейско управление на държавата което е основната причина за ликвидацията на българщината, а говорим за мними размити опасности. на .

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече