Особен поглед: Първа частна отбрана
Призори ме вдигна по тревога старшината от резерва Къркалов, известен на поколения набори като Жална ви майка.
- Бегом при мен! Врагът не признава почивен ден, жална ви майка!
Тутакси отърчах до вилната зона на N-ския градец. През лозя и градини, край засади и мини - изкатерих се някак, че и читав до командния пункт на "Първа частна отбрана".
- Отбраната ви е неотразима - рекох за похвала и оправдание.
- Къде е врагът, туй е въпросът, жална ви майка! - разгневи се Жална ви майка и ме вкара в бункера.
От походната каса измъкна дебел свитък, подшит с канап и подпечатан с червен восък. Най-отгоре с криви удебелени букви бе издълбал собственоръчно "Стратегически Преглед На Отбраната От Стършина Къркалов". След време това ще е историята на "Първа частна отбрана", положил съм клетва да я напиша.
Докато ми прави разбор на международното положение, да ви запозная докъде сме я докарали във вилната зона на N-ския градец.
"Първа частна отбрана" възникна като скромна охранителна фирма - за отпор и превенция на ромската махала. По моя идея заработихме с европейски програми и работата потръгна.
В Десетилетието на ромското включване участвахме с арест и тухларна. Цялата ромска махала и досега минава през обекта вкупом и по единично - за групови посещения правим отстъпки от нормата, че не смогваме с пласмента. Напоследък и непроявени криминално жители на N-ския градец правят-струват да попаднат в ареста. Предлагаме работа и храним редовно. Строим и бдим, жална ви майка!
Отбраната ни е непробиваема. Едвам преминавам с шифровани координати и опознавателна парола. Веднъж само успя да се намъкне самозван правозащитник, да проверявал как се пази някаква конвенция. Е, провери я, отработи я и сега съди България в Страсбург, дано не ни попада втори път.
Когато Соломон Паси орева Брюксел, че ни приемат в НАТО, вече бяхме акционерно дружество. Влизане като в ТКЗС - с имот и инвентар. "И наториален акт, жална ви майка!", винаги уточнява старшината. Щом сме в НАТО, и документът за собственост трябва да е наториален, какъв друг.
Обаче врагът все ни убягва. По едно време рекоха, ако помните, че въобще нямаме враг, ще ни пази международното положение. Тука понечиха да ни закрият, обаче ние преминахме към хибридна отбрана. Официално произвеждаме зеленчуци, тухли и пчелен мед, успоредно и паралелно изграждаме многоцелеви полигон. Лятос може да видите Жална ви майка мирно да напоява, привидно девоенизиран до едни три четвърти сини гащи от американ.
Аз съм пиар и реклама. "Умри, но свръзка дай!", закле ме. През ден вися във военното министерство. Опитвам да разбера къде е врагът и каква е националната стратегия по въпроса. Успех никакъв, провал пълен.
Последният военен министър имал усещане за слухове. "Уставно изостанал, жална ви майка!", на мига го диагностицира старшината и заповяда пряк контакт с премиера. Президента и главнокомандващ подмина, той отдавна е диагностициран.
Ще ви издам една тайна, за което и аз може да мина през ареста и тухларната. Идеята ни е да прихванем командния пункт на НАТО за България. Но първо трябва премиерът да ни открие. По него идат телевизии, германската канцлерка, държавният секретар на САЩ, някоя магистрала и каквото още се сетите.
Но достъпът труден. И неговата отбрана неотразима. Винаги заобиколен от репортерки. Една го милно в очите гледа, друга му въпрос удобен задава, а трета се просто кикоти на това, което е казал следобед обратно на онова, което е казал заранта.
- Или си тъп, или си служил при мене, жална ви майка! - приключи разбора старшината, заключи свитъка и ме подкара из района на поделението. Инспекция на място и оперативно планиране!
Изтокът аленее, на върха знамена се веят, в подножието N-ския градец се събужда за труд и отбрана. Разбрахте ли сега каква е стратегията на старшината от резерва Къркалов? Отбраната на отечеството започва от отбраната на N-ски градец. Такава е и темата на моята дисертация - "Отбраната като предмет на публично-частно партньорство".
Обиколката завърши в спалното помещение, където червен килим между два реда легла води до самотно такова в дъното, турнато напреки и оградено с ширит на месингови стойки. На стената табела "Легло на героя", над нея портрет, а на портрета - кой?
Който си мислите - премиерът на републиката в униформа на генерал-лейтенант, с фуражка като ритуална погача. Който ни трябва да открие обекта. "Пост номер едно, жална ви майка!", тържествено обяви старшината Къркалов и козирува. Сетне ми посочи портрета, после вратата и командва:
- Бегом по следата, докладвай резултата!
Пред портала на "Първа частна отбрана" чинно чакаха прием наскоро съкратени полковници от българската армия. Жална ви майка! - поздравих тичешком и се изгубих към целта.
От списание "КЛУБ Z", бр. 3, 2015 г.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
