ООН спря връщането на бежанци у нас, защо?
Комитетът по правата на човека на ООН на практика е спрял връщането на бежанци от Западна Европа в България "заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отнасяне". Това става ясно от официално съобщение на Българския хелзинкски комитет (БХК), цитирано с коментар от в. "Сега".
Неправителствената организация разказва и за конкретния случай от Дания, в решението по който ООН е спряла връщането на бежанци у нас. Делото на сирийските бежанци Р.A.A. и З.M. е от 15 декември 2016 г., а решението по него е обявено преди дни.
Двамата е трябвало да бъдат депортирани от Дания обратно в България, където първо са подали молба за закрила в съответствие с Дъблинския регламент. Било е решено обаче, че тяхната депортация би представлявала нарушение на член 7 от Международния пакт за гражданските и политическите права поради непоносимите условия на живот, съобщават от БХК.
Според информацията през юни 2014 г. сирийските граждани Р. А. А. и З. М. (мъж и жена) влизат на територията на България, търсейки закрила. Още с пристигането си те били задържани от българските власти, които "подлагат мъжа на побой с юмруци и полицейски палки", а "жената дърпали за косата и също били с палки, след което я обискирали на голо". Вещите им били отнети и така и не им били върнати, след което двамата сирийци били изпратени в приемателен център, където условията били изключително лоши.
Според техните разкази храната била под всякаква критика, поради което рядко се хранели. Заради лошите условия жената развила инфекция. При опит да получи медицинска помощ от лекаря в центъра й е отказано с аргумента, че системата ще се срине, ако всички бежанци получат лечение, твърди БХК.
Мъжът имал сърдечно заболяване, но и на него не му било обръщано внимание. Един ден той бил бит на връщане към приемателния център. Сириецът твърди, че му е отказан достъп до полицейското управление, поради което не е могъл да съобщи за престъплението. Жалбоподателите споделяли, че в продължение на три дни приемателният център е бил затворен поради присъствието на ксенофобски групи, които нападат хората, търсещи закрила.
През септември 2014 г. двамата сирийци получават бежански статут в България. С това те са информирани, че трябва да напуснат приемателния център, финансовата помощ от около 60 лв. месечно им е спряна, нямало и програма за интеграция, която да им помогне с намирането на жилище или работа.
Отделно те нямали и достъп до здравни услуги и образование. Затова прекарали три дни на улицата, където по техни думи било опасно и можело да станат "жертви на някое от множеството ксенофобски нападения, които в България остават ненаказани". Тайно те били настанени пак в центъра при техни приятели. След два месеца заминали за Дания "със средства, изпратени им от роднини в Сирия".
В Дания те прекарали цялата следваща година в обжалване на решението на местните власти да ги върнат в България. В края на 2015 г. се ражда и детето им, което ги поставя в още по-уязвима позиция. Предвид тази ситуация Комитетът приема, че депортирането им обратно в България според Дъблинския регламент би ги изложило на риск от непоправима вреда.
Досега е имало подобни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Настоящото решение обаче е първото, което идва от Комитета за правата на човека на ООН. Всички други западноевропейски държави са подписали и ратифицирали Международния пакт за граждански и политически права и Комитетът може да намери нарушение срещу тях, в случай че предприемат действия по връщане на бежанци и кандидати за убежище по подобие на Дания, добавя БХК.
Само преди няколко седмици и Съдебният съвет за чужденците в Белгия обяви, че условията за прием на мигранти в България са незадоволителни. Той прави това по няколко дела на непълнолетни непридружени афганистанци. Решението тогава бе цитирано от местни медии с обяснението, че подобно становище създава прецедент в неизпълнението на политиката на ЕС в областта на убежището. В решенията на делата белгийските власти постановяваха, че младите афганистанци "в никакъв случай" не бива да бъдат връщани в България.
ОТЧЕТ
ЕК отчете вчера резултатите от прилагането на квотното разпределение на бежанците, пристигнали в Гърция и Италия. Според данните в деветия доклад за напредъка по схемите на ЕС за спешно преместване и презаселване става ясно, че общо в страните членки са разселени 11 966 кандидати за убежище (8766 от Гърция и 3200 от Италия) от есента на 2015 г. насам.
До 7 февруари т.г. България е приела 29 мигранти от Гърция по този механизъм. Страната пое ангажимент да приеме 831 души. 260 мигранти от Гърция са подали молби да бъдат заселени в България.
От Италия у нас е договорено да пристигнат 471 души. От пристигналите в Италия мигранти 140 са пожелали да дойдат в нашата страна. Досега не е осъществено нито едно преместване оттам. Данните за страната ни бяха същите и в осмия доклад на ЕК, който беше разпространен в началото на декември миналата година.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Първият българин шериф в САЩ 
Дамян Обрешков активен и на 90 години 
На Рожен се развя националното знаме на площ 7000 кв. м. 
България в „Кратка история на Европа“ 
Българка е най-добър млад икономист във Франция 
