Обречената любов на Борис Христов и Пенка Касабова

Автор: Виолета Цветкова


Обречената любов на Борис Христов и Пенка Касабова

Историята циркулира из софийските интелектуални кръгове отдавна, но е чудесно, че завещаният ръкопис на Пенка Касабова видя бял свят

Всеки е чувал за Борис Христов, но малцина знаят коя е голямата любов на прочутия бас. И защо не тя - Пенка Касабова, а италианката Франка споделя живота на оперния певец и успехите му по световните сцени. Цялата истина сега е в книгата "Любов и талант", представена в четвъртък в Музикалния център "Борис Хирстов" в столицата.

 

Публикувайки завещания ръкопис, поетесата Леда Милева изпълнява завета на своята леля Всепоглъщаща, но обречена е любовта на сестрата на Гео Милев с 13 години по-младия от нея Борко (така приятелите наричат Борис Христов). През 1937 г. Пенка Касабова вече е част от интелектуалния елит в София. Наследила видната американска педагожка Елисавета Кларк, тя е първата българка с висше образование по предучилищна педагогика (бакалавър от колежа "Еванстън", Чикаго, САЩ) и ръководи Института за детски учителки. А той - студент по право и певец в хор "Гусла".

 

Когато на 30 септември един приятел (Любен Живков) я кани на имен ден, тя дори не подозира, че там я чака човекът, когото ще обикне с цялото си сърце. "Още отвън се чуваше хубаво мъжко пеене с акомпанимент на акордеон. Любен ме представи, а на мен каза: "Всички сме от хор "Гусла". Погледът ми се прикова в един висок, хубав млад мъж с цигара в ръка. И досега не мога да си обясня как и защо толкова силно ме привлече той, та дори си казах: "Ако този мъж ме поиска, веднага бих се омъжила за него." Сякаш пръст Божи ми го посочи - започва съкровената си изповед Пенка Касабова. Върху близо 300 страници тя разказва за емоционалната си връзка с бъдещия велик бас, който на младини трудно устоява на алкохола и цигарите, за годежния пръстен с тюркоаз и диамантчета, за войната, за Държавна сигурност и раздялата им...

 

Голямата крачка към световната оперна сцена на българския Шаляпин е на... един молебен за Богоявление през 1942 г. Когато ритуалът свършва, цар Борис III кани в двореца всички, участвали в него, включително певците от хора на храм "Св. Александър Невски". Сред тях е и Борис Христов.

 

След почерпката монархът моли някой сам да му изпее песен. "Невероятно звучи, но Борко изпял песента за цар Никифор. Срамежливият, стеснителният, несамоувереният Борис запял! Запял пред царя!", пише любимата му Пенка.

 

Няма как да не е изумена от смелостта му - та нали преди това тя дълго го увещава да отиде на прослушване при проф. Мара Цибулка в Консерваторията. А сега той отвръща: "Ангел, Ангел ме накара. Горе главата, Боре, дошъл е твоят час да попееш пред царя."


"Ангелът" се оказва диригентът Ангел Попконстантинов, а Борко - страх не страх, запява. Царят отива до него и му казва: "Не мислите ли, че сте сбъркали професията си (тогава Христов вече работи в Софийския съд - б.а.). С този глас можете да станете много щастлив и да ощастливите България."

 

Когато разказва всичко на Пенка, тя възкликва: "Трябва да се решиш. Зарязваш правото и се отдаваш на музиката." Дали е щяла да каже точно това, ако е знаела, че с възхода на Борис Христов идва началото на края на любовта им? Именно така решава съдбата и царят поръчва Министерството на просветата да отпусне стипендия на талантливия младеж за следване в Италия. Той се страхува Пенка да не го зареже, но тя го уверява: "Не, Борко, не! Ще ти пиша и от разстояние пак ще сме заедно."

 

През май 1943 г. Борис заминава за Рим. Преди да тръгне, Пенка му подарява златно кръстче с думите: "Да ти напомня за моята вяра в твоя успех." (Басът не го сваля до края на дните си през юни 1993 г.) Писмата летят от Италия и България, но между двамата влюбени застава първо войната, а после и Държавна сигурност, която обещава да пусне Пенка при Борис, ако... стане доносник! Не, казва тя, и сякаш го подарява на италианката Франка през 1949 г.

 

Срещат се отново след 22 години, той я поглежда с познатия нежен поглед и казва: "Пенка, искам да падна пред теб на колене и да поискам прошка... Ти имаш специално място в сърцето ми - там никой никога не може да влезе!" Тя умира през септември 2001 г. с уверението: "Всичко, което написах за Борис, е достоверно."

 

 

По в-к Труд

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече