Новата история на България в творбите на полски художници (1)

Автор: Калин Николов

„Баташкото клане“ на полския художник Антони Пьотровски

В края на ХIX век България изживява икономически подем. Той обхваща всички стопански области, но най-видимо е изразен в индустрията, където придобива характер на закъсняла (в сравнение със западноевропейските държави) промишлена революция.

В общия устрем на времето се зараждат изкуства, представящи необхванати дотогава у нас тенденции. Разгръщат възможностите си творци с академична подготовка и ново визионерство – чужденци или българи, завършили в чужбина.

Значението на взаимоотношенията между полското и българското изкуство надхвърля рамките на традиционното разбиране за връзките между две култури. Показателно е, че сходството между тях е очевидно, особено през важните, съдбоносни исторически моменти, дори много преди 1878 – годината на нашето Освобождение. Творческият обмен има пряко отношение към основните, определящи етапи от общото историческо и културно развитие.

Такъв пример в междукултурните ни контакти са творбите, чрез които двама майстори на полската класическа живопис, Антони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич, допринасят за изграждането и утвърждаването на европейското начало в българското изобразително изкуство от края на ХIX и началото на ХХ век. Тяхното творчество пресъздава поредица епизоди, отразяващи едни от най-бурните и най-плодотворни периоди в българската история.

Художникът Антони Пиотровски е роден през 1853 година в село Нетулиско, Куновска епархия, в семейство на ковач. През 1869 година младежът започва да учи живопис  при проф. Войчех Герсон във Варшава, а между 1875 и 1877 година е в курса на     проф. Вилхелм фон Линденшмид в Мюнхен. От 1877 до 1879 година е студент на великия полски живописец Ян Матейко в Краковската художествена академия, след което се отправя към самия център на световното изкуство – Париж, чиято артистична атмосфера го приближава към търсените идеали.

От този момент нататък сведения за Антони Пиотровски срещаме на различни и неочаквани места. Художникът е сред организаторите на колективното студио във варшавския хотел „Европа“, създадено на чисто естетическа основа, с намерението да повлияе върху актуалната полска култура по пътя ѝ към съизмеримост с най-високите достижения на световното изкуство. Младите хора осъзнават необходимостта от преосмисляне на изкуството от втората половина на XIX век, от ориентация към водещите насоки в европейския културен процес, в крак с високите образци на актуалната художествена практика.

Сред тази група се очертава фигурата на Станислав Виткевич, чието творчество се е превърнало в символ на модерната полска духовност. Можем да изброим личности и таланти като Леон Вичулковски, Юзеф Хелмонски, Александър и Максимилян Геримски, Хенрих Сиемирадски, Юлиус Косак, Яцек Малшевски, писателите Адолф Дигасински и Александър Светлоховски, прочутата актриса Хелена Моджейевска… Особено близък колега и приятел на Антони Пиотровски е Юзеф Хелмонски – именно двамата поддържат споменатото вече студио. Днес той е познат като свети Алберт.

Този художник, създал дълбока и сложна живопис, полага монашески обет и основава конгрегацията на „Братята на свети Франциск“, чиито последователи след неговата кончина приемат с чест неговото име, заради което ги наричаме до днес „албертинци“. Ю. Хелмонски е канонизиран  на 12 ноември 1989 година от папа Йоан Павел II! Пиотровски, комуто се отдават интересните сравнения, ще сподели, че неговият мъдър приятел „говорел френски като Флобер“.

Антони Пиотровски е частен учител на забележителната Олга Бознанска (след което художничката не се записва в никакви други академии и поема самостоятелно пътя си…), изявен представител на импресионизма, която през 1912 година съвместно с Клод Моне и Огюст Реноар е избрана да представя Франция в експозицията на изложението в Питсбърг… Собственото му творческо наследство разкрива подробности от диалог с редица измежду най-интересните посоки в художествения живот на Европа от края на XIX век.

Несъмнено и над всичко е следването на примера за рисунка и колорит на творци като живописеца Йозеф Бранд, идеал на младите полски творци търсещи европейско признание. Под негово влияние самият  Хенрих Сенкевич, носител на Нобелова награда за литература, ще напише трилогията „С огън и меч“ (1884), „Потоп“(1886) и „Пан Володиовски“ (1888). Между Антони Пиотровски и Сенкевич също има дълбоко познанство. В непубликуваните му, но запазени мемоари на Пиотровски са описани срещи с още стотици творци и личности, а сведенията му за тях съдържат невъзстановими вече – по какъвто и да е друг начин – свидетелски и човешки нюанси от взаимните им контакти.

Художникът не е имал никаква представа какво му предстои, когато през 1885 година придружава своя приятел, ориенталиста и слависта Ян Гжегожевски (същият, който през 1914 година държи реч на погребението на Яворов) в България. Смята се, че двамата пристигат с параход по Дунава в Русе, след което се озовават в Пловдив. Там тревожните очаквания за предстояща война (отначало се е предполагало, че войната ще се води с Турция) ги правят съпричастни на случващото се.

Очевидно напрежението и възможностите му да отрази това, което вижда, приобщават Антони Пиотровски към българската действителност. Той се отправя към София и се регистрира като военен кореспондент (художник от фронта) и същевременно изпраща молба до списанията „Графис“ и „Илюстрасион“, за да ги представлява като такъв. Чрез изпращаните до тях рисунки светът наблюдава събитията и вече над век ползва нарисуваното като визуална документация за тях.

Пиотровски рисува цялата война от началото до самия край – събирането на доброволците, заминаването на военните подразделения, първите конфликти, различни те родове войски на бойното поле и извън него, Сливнишкото сражение, атаката над Цариброд и влизането на българските войски в Пирот. Пиотровски публикува графики от войната в различни западноевропейски илюстровани издания.

От края на 1889 година работи за списанието „Дейли Графис“ на териториите на Румъния, Гърция, България и Сърбия. След Сръбско-българската война посещава България, където името му станава широко популярно, тъй като, влизайки веднъж в един български ресторант, гостите го посрещнали с овации, а местният полицейски началник държал емоционална реч в негова чест и дори му целунал ръка. Оркестърът изсвирил полския химн… Накрая собственикът на заведението поканил художника и придружаващите го да си изберат от менюто безплатно каквото искат.

За българската история картините и рисунките на Антони Пиотровски са образна хроника на редица важни за нас събития от 1885 – 1886 година. Те са и сред първите образци на историческия жанр, представен пред нашата публика: става дума за композицията му „Баташкото клане“, показана на първото Пловдивско изложение през 1892 година, където композицията е отличена с награда.

Гравюрите по неговите рисунки от Сръбско-българската война са въвели представата за едни от първите стъпки на българската държавност и са конструирали пред света образа на някои от най-драматичните събития, случили се у нас. Светът е видял България, научил е имената на Сливница, Драгоман, Цариброд…

Художникът рисува и портрети на българските князе Александър Батенберг и Фердинанд, както и на редица други български политически личности.

В 1900 година се връща в Полша и се установява във Варшава. Работи активно живопис и илюстрации. През 1905 година изпълнява задачата на военен кореспондент в Манджурия. Умира през 1924 година във Варшава.

Баталната тематика очевидно му се отдава, независимо от сложността на бойните действия. В същност тъкмо там се открояват качествата му на умел рисувач. При това, Антони Пиотровски следва принципа да бъде верен на обективността, но и мечтае да бъде не толкова автор на исторически картини, колкото художник на историята. Пиететът към живописта на Ян Матейко, пропита с романтична приповдигнатост, е трябвало да отстъпи пред едно ново третиране на военната тематика.

Художниците от поколението на Пиотровски изключват идеализацията за сметка на автентичността. Фанатизмът, дори вземането на страна, характерен белег при всяко мащабно политическо събитие, е чуждо на Пиотровски. Подобни, а и редица други качества ще проследим най-общо в завършения цикъл композиции от Сръбско-българската война, чиито сюжети, както вече отбелязахме, той е осъществил и в богата серия рисунки. Те ни въздействат с общото си многостранно осмисляне на драматичните ситуации и с умението да показват събитията правдиво и в тяхната последователност. Тук документалността не пренебрегва чувствителността на човека изобщо.

Няма съмнение, че обективността на Пиотровски е докосната и от патриотичната струна на полската му душевност. В рисунките има споделена и изстрадана надежда за свобода и независимост – обща мисия и за двата народа, преживяващи при сходни обстоятелства волята на великите сили да разделят и владеят... Макар че можем да предположим доколко подобен род изкуство е свързано с изкушението да се демонстрира кауза, към която Антони Пиотровски очевидно се присъединява още при стъпването си на българския бряг в Русе, в рисунките му доминира истинността на непосредственото наблюдение.

Той е верен единствено на видяното – проследява войната като хроникьор, чиито наблюдения достоверно се допълват от останалите кореспонденции и анализи...

Следва

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://bolgari.org//novata_istoriia_na_bylgariia_v_tvorbite_na_polski_xudozhnici__1_-h-957.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот