









Никола Груевски, Макиавели от Скопие
За първи път от години Македония отново е в центъра на световните медии с тежката си политическа криза. Опозицията бойкотира парламента, скандали с подслушване и протести тресат Скопие, а неотдавна полицаи и терористи се стреляха в Куманово. Всичко това насочи погледите към Скопие.
Македония, която безуспешно кандидатства за ЕС и НАТО, от години е ръководена от шуробаджанашки дует - премиера Никола Груевски и неговия първи братовчед Сашо Миялков, шеф на влиятелните тайни служби. Преди няколко дни Миялков хвърли оставка след кръвопролитията в Куманово. Груевски обаче не бърза да се оттегля въпреки натиска от страна на САЩ и големите европейски държави.
За враговете си Никола Груевски, премиер от 2006 г., е корумпиран популист, безскрупулен макиавелист и враг на свободните медии. Следва съветите на флорентинския държавник Николо Макиавели (1469-1527) и по негов пример е стиснал властта в силна хватка с помощта на двуличие, хитрост и изнудвания.
„Това изобщо не е вярно - контрират привържениците му. - Чист е като сълза, умерен, бич за укриващите данъци олигарси и привърженик на семейните ценности.“
Доминираща фигура в македонската политика повече от десетилетие, Груевски е роден на 31 август 1970 г. в Скопие. Родът на баща му Тало e от Крушоради, днес в Гърция, дядо му Никола Груев дори е служил в гръцката армия през Втората световна война. Бабата на Груевски и баща му Тало напускат Гърция по време на гражданската война(1946-1949 г.) и се установяват в Скопие. Тало Груевски става доктор на науките в Белградския университет, дългогодишен преподавател в Лесотехническия факултет на Скопския университет.
Майката на премиера - Надежда, е от Щип. Тя е сестра на първия министър на вътрешните работи на независима Македония Йордан Миялков, a неговият син Сашо по-късно става шеф на службите. Оттук идва и „братовчедската връзка“, която по-късно ще яхне властта.
Родителите на Никола се развеждат, докато той е малък. Отгледан е от майка си. Тя е медицинска сестра и когато синът й е на 4 години, двамата заминават за Либия, където Надежда работи заедно с хиляди други югославски граждани.
Основно и средно образование Груевски завършва в Скопие. Дипломира се в Икономическия факултет в Прилеп на Битолския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Казва, че тогава изобщо не му е хрумвало да се занимава с политика. Мечтаел да стане лекар, футболист или космонавт.
Боксьорски амбиции
След университета се пробва в аматьорския бокс, но без особени успехи. Въпреки това по-късно основава и оглавява Боксьорската асоциация на Македония. По същото време специализира в Лондонското училище за ценни книжа, това поприще се оказва възлово в кариерата му.
Започва работа в скопската Балканска банка, собственост на българската компания „Мултигруп“, под ръководството на благоевградчанина Кирил Пендев. Първоначално е брокер, след което се издига до директор на дирекция. От 1999 г. Груевски е министър на финансите, тогава се въвежда ДДС от 18%. Сключва брак със Сузана Арбутина, но след няколко години се развеждат. Нямат деца.
Днес Арбутина, асистент в Медицинския факултет на Скопския университет, е сред критиците на премиера заради реформите в образованието, изкарали на улиците хиляди студенти. Недоволството избухна заради план за нови държавни изпити, в които властите стоят над учебните заведения.
Партиен лидер
На парламентарните избори през 2002 г. партията на Груевски ВМРО-ДПМНЕ губи народното доверие и след вътрешни борби младият финансист поема лидерското място от бившия премиер Любчо Георгиевски.
Груевски е правилният човек за своята популистка политическа сила. Образован, говори английски, дава нова енергия на ВМРО-ДПМНЕ. Четири години по-късно печели изборите в съюз с Демократическата партия на албанците. Жени се за юристката Боркица Манчева, имат две дъщери Анастасия (р. 2007) и София (р. 2010).
В началото на първия му мандат като премиер Груевски съсредоточава силите си върху икономическите проблеми и Македония се радва на растеж. След това обаче идва срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., когато Гърция казва твърдо „не“ на членството на Скопие в алианса. „Бях шокиран“, признава Груевски. И рязко сменя тона. Залага на националистическата реторика, а това в държава с 2 млн. души население, от които мнозина се чувстват българи, а една трета са албанци и мюсюлмани, понякога е ходене по ръба на бръснача.
„Да, проектът „Скопие 2014“ беше моя идея“, хвали се той по повод кичозния облик на столицата. В момент на тежка икономическа криза милиони евро са налети в копия на френската Триумфална арка, огромни статуи на Александър Македонски и баща му Филип, както и на много набързо присвоени български национални герои.
Иначе в семейството на Груевски няма политици с изключение на един - вуйчото Йордан Миялков. По времето на Югославия той се занимавал с външна търговия, а след обявяването на независимостта на Македония през 1991 г. става вътрешен министър. Скоро след това загива при подозрителни обстоятелства в Сърбия.
Допреди дни синът му Сашо Миялков ръководеше тайните служби и беше сочен като един от най-богатите хора в Македония. Именно той и първият му братовчед Никола ръководят малката клика, която управлява страната, смятат повечето македонци. Корупция, възпрепятстване на правосъдието, злоупотреби, запушване на устата на опозиционни медии, пречки пред бленуваната евроинтеграция - това са само малка част от приписваните на управляващия елит провинения.
Заради напрежението след кървавата спецакция в Куманово Миялков подаде оставка като ръководител на Управлението за сигурност и контрол. Но скопски медии веднага заподозряха в тази стъпка стратегически ход, с който да бъде спасен братовчедът премиер.
Натиск от Запада
Днес на фона на протестите и на тежките обвинения, към които отскоро се включи и опозицията с нейните „бомби“, постът на Груевски виси на косъм. Още повече че посланиците на ЕС и САЩ в Скопие твърдо настояха лично пред него да се придържа към демократичните ценности, в които той поне на думи се кълне.
Не на последно място върху плещите на Груевски е и крехкият етнически мир с албанците, които само преди 14 години бяха допуснати във властта. Въпрос на дни е да се разбере дали ще се поддаде на натиска на Запада и опозицията и ще хвърли оставка, или ще затвърди повече позициите си.
Опозиционерът Зоран Заев е най-върлият му враг
Лидер на опозиционния Социалдемократичен съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев е най-върлият враг на Никола Груевски. От месеци Заев (44 г.) замерва кабинета с т.нар. от него бомби - незаконни записи, които уличават политици и министри от управляващата ВМРО-ДПМНЕ в корупция, злоупотреби, прикриване на убийства.
Правителството отрича всички обвинения и посочва, че записите са дело на чуждестранни спецслужби, а освен това са манипулирани и фалшифицирани. Именно едно от тези „разкрития“ - за предполагаемо прикриване на обстоятелствата около смъртта на младеж, убит от полицията, подпали наскоро масовите протести в Скопие.
Лидерът на СДСМ, чиито депутати бойкотират парламента и повече от година не участват в работата му, се изявява като спасител на нацията. И се заканва, че няма да спре с „бомбите“, докато не катурне Груевски от поста.
Критици на Заев от редиците на управляващите твърдят, че той е марионетка в ръцете на САЩ и най-вече на архитекта на „цветните революции“ Джордж Сорос. А за дестабилизирането на страната се грижели кръгове, които не искали да допуснат преминаването на руския газопровод „Турски поток“ през Македония. А ако „бомбите“ не успеят да попречат на плана на „Газпром“, албански въоръжени групировки лесно могат да свършат тази работа, твърдят близки до управляващата партия медии.
Заев ли ще събори Груевски, или ще стане обратното - това ще се види след двата големи митинга в Скопие в неделя и понеделник.
Отношенията с България са в застой
Външната политика на Груевски не блести с особени успехи - няма никакъв напредък нито в евроинтеграцията, нито в разрешаване на спора за името с Гърция. Отношенията с България от години са в задънена улица.
София първа признава независимостта на Македония през 1991 г. и днес позицията й е, че трябва да бъде подписан дългоочакваният Договор за добросъседство. Документът трябва да регламентира принципите на сътрудничество и да потвърди отказа на двете страни от намеса във вътрешните работи и от евентуални териториални претенции. Подписът е и условие България да подкрепи членството на Македония в Европейския съюз. Скопие обаче необяснимо бави подписването на договора под претекст, че „той не трябва да е самоцел“.
„Не е нужно и поставянето на краен срок, защото той ще ни отвлече от същината на проблемите. Необходимо е най-напред изграждането на взаимно доверие“ е неясната позиция на македонския външен министър Никола Попоски.
Икономическите отношения също са в застой, а плановете за изграждане на големи инфраструктурни проекти като жп линията София-Скопие вече хванаха прах. Единственото, което се развива бурно, е предоставянето на български паспорти на онези македонски граждани, които могат да докажат българските си корени.
Засега близо 60 000 граждани на Македония са се сдобили с ценния за тях документ.
По в-к Преса












