Нешка Робева на 69 г.: Оттеглям се, не съм нито багер, нито влекач!

Автор: Елена Коцева


Нешка Робева на 69 г.: Оттеглям се, не съм нито багер, нито влекач!

Смятам за първи път в живота си да не гласувам. Не, не ме интересува. Пак ме предлагат за кмет, но знам какво ще стане...

Нешка Робева е родена на 26 май 1946 г. в Русе. През 1966 г. завършва държавното хореографско училище със специалност „Български фолклор”. От 1966 до 1973 г. е национален състезател по художествена гимнастика – световен вицешампион, носител на 4 сребърни и 4 бронзови медала През 1974 г. завършва Националната спортна академия.

От 1974 до 1999 г. е треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика, същевременно от 1976 г. е треньор и в спортен клуб „Левски-Спартак”. Тези 25 години, в които Нешка Робева води националния отбор, ще се запомнят като „Златния век” на българската школа, а нейните европейски и световни шампионки – като „златните момичета на България”.

Медалите, спечелени до този период от жени и девойки, са 294 - 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови. През 1988 г. Нешка Робева е хореограф-постановчик на танците в игралния филм „Акатамус” на режисьора Георги Дюлгеров. През 2004 г. участва като сценарист и хореограф във филма на БНТ „Нито дъх”.



От юни 2000 г. се връща към първата си професия, като се посвещава изцяло на популяризирането на българския и балканския фолклор, търсейки нови форми за тяхното сценично представяне. Нешка Робева е режисьор, сценарист, хореограф и продуцент на музикално-танцовите спектакли: „Два свята”, „Орисия”, „Готови ли сте”, „Триптих”, „Арамии”, „Бежанци” и на последния заедно с Влади Въргала “Разбъркай го – да се оправи".

- Нека да поговорим за най-новата ти изява в НДК - спектакълът “Разбъркай го – да се оправи”, чиято премиера беше преди дни?

 

- Отдавна замислям комедиен спектакъл, тъй като нашите спектакли досега носят и малко тъга. Водещи в сюжета са двата контрастни образа на Крилатият и Рогатият, които слизат на Земята заради един облог. Идеята дойде от “Женско царство” – и ние с Влади Въргала решихме да сменим ролите, като покажем, че когато човек добие власт и пари, се променя на 99 на сто. И това вече се отнася и за мъже, и за жени. И когато сменяме ролите и жените взимат силата на мъжете, стават като тях и това тук е комичният елемент. А словото, което написа и изпълнява Влади, носи послание, а именно, че доброто и злото в нашия живот вървят ръка за ръка. Спектакълът е изпъстрен с много динамични танци, с много смешни ситуации. Трябва да кажа, че най-голямото усилие, което съм положила, е да убедя момчетата от моя състав, че те са артисти, които трябва да изпълнят ролята на жени, а не че искам да ги превърна в женчовци, както те се опасяваха. Казваха ми: “Госпожо, ще ни се смеят, ще ни подиграват”, а аз им отговарях, че те просто са в роля. И наистина са безумно смешни. Което се оцени и от зрителите. Освен в НДК направихме и няколко представления извън столицата – в Русе, Каварна, Кюстендил. И аз вече знам реакцията на публиката. Тя е неподправена и положителна.

- Дочувам, че разходите ви са огромни, така ли е?

 

- Треперя дали ще ги покрием. Разходите за участието ни в НДК и за това, че искам да се заснеме спектакълът, за да го подарим на БНТ, както правим с всичките досега - все сме ги подарявали, ще ни струва 15 хиляди лв. Ако съберем тия пари, ще кажа, че сме успели. Но нашата трупа се издържа сама. Поне да ни дадат някакви облекчения от наема. Ето, може ли наемът за залата в операта в Стара Загора да ни струва 4 хиляди?! Колко места има там, бе джанъм, и на каква цена трябва да продаваме билетите. А и нали трябва да бъдат достъпни. Хората нямат пари. Нека да е ясно - ние съществуваме благодарение на това, което изкараме от продажбата на билети и на откупки, които се правят. Трупата ни беше 40 човека, сега в момента е от 25. Моята работа не е да прося и да треперя всеки месец дали ще мога да платя на хората си. И все пак аз не съм им забавила заплатите и с 1 ден, но това изсмуква силите ми докрай. Тежи много. Не съм доволна от това, което правя, неудовлетворена съм. Когато сме били първи сред първите, да бъдеш днес пръв на село за мен не е комплимент. България днес се превърна в една махала на еснафството.

- А каква е самата подготовка на твоите танцьори, защото преди време се оплака, че тъкмо ги научиш, и те напускат? Затова ли вече се появи новината, че ще правиш школа?

 

- Това е другият голям проблем. Училищата по изкуствата започнаха да бълват все по-неподготвени хора. Ще създам школа за талантливи деца. Когато едно дете има дарба, нещо, дадено му от Бога безплатно, то трябва да се развива. Една много талантлива нация като нашата е обречена на духовна смърт, ако заравя дарованията си в земята, както се случва.

- А златния скункс, който получи от “Господари на ефира”, къде го държиш и как го приемаш?

 

- Държа го на лично място в кафенето на „Герена”. Всички му се радват. Още не съм го занесла у дома, но и това ще стане. Ако аз съм го заслужила, то всички тези, които припяваха на този или онзи политик, също го заслужават. Според мен „случаят Бареков” е друга история. Ние живеем в демократичен свят. Аз не съм била така пресирана по времето на Тодор Живков, както сега заради участието си с Бареков. Пак ще кажа, че Бареков, след като беше избран, доказа, че не е заслужавал. За първи път видях какво значи истинско лицемерие и некоректност, всичките тези хора аз ги слушах какво говорят, но той беше техният влекач. Той ги вкара. Затова трябва да имат някакъв свян. А мен лично ме е срам, че се подведох. Мислех, че хората на Бареков няма да крадат и да ламтят, защото са се доказали, имат бизнес, имат качества.

- Идват нови местни избори, няма ли пак да те видим сред кандидатите за кмет?

 

- Смятам за първи път в живота си да не гласувам. Не, не ме интересува. Пак ме предлагат за кмет, но аз си знам какво ще стане...

- Какво мислиш за днешния ни спорт?

 

- Болно ми е. Системата е разбита. Най-общо. Говоря с треньори и се оказва, че те са доволни от постиженията си, доволни са, че примерно са в десетката. От какво сте доволни бе, та вие стъпвате на плещите на шампиони, за които светът е говорил и се е покланял. А те били доволни и ми обясняват каква била конкуренцията, ами как без нея, само посредственият не иска конкуренция.

- Още говорят за твоите диети и тежки натоварвания в залата?

 

- Какви диети бе, какви зверски натоварвания?! Аз налагах строг режим, защото моите „златни момичета” имаха ятаци. И не гладуваха. Само като дръпна пердето в тяхната стая, и оттам се изсипваха какви ли не лакомства. Гладни били стояли? А да броим ли шоколадите! Аз самата и до днес си налагам ограничения. Гладувам в сряда и петък и ще увелича дните, в които ще се ограничавам. И всички ще видят, че няма да умра, поне не от това.

- Кажи накрая за твоята градина в Трудовец? Райското място?

 

- Имам наистина райска градина. Хората, които ми гостуват, казват, че е бетер разсадник. Искам всичко да има в моята градина, в момента представлява едно божествено цветно платно. Страхотно съчетание на цветове, няма нищо, което да бие другото. Имам жив плет от трендафил, а розите ми са безкрайно много. Ухание в мрака. Освен това още на 9 май вече имах узрели череши. Много съм горда с това. Обрахме ги и насадих доматите. Виж, чушките нещо не стават, ама много влага имаше тази пролет, не губя надежда.

- А вярно ли е, че Ванга ти е казала:  „накрая ще напишеш и книга”?

 

- Леля Ванга ми каза, че „ще пишеш книга” - това е точното. Все още не мога така да свикна с тази мисъл, но вероятно като му дойде времето, и това ще стане. Думите на Ванга винаги се сбъдват.

По сайта на в-к „Над 55”



 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот