Накъде с училище, където бият учителите
Сетих се за този виц покрай кампанията на просветния министър, целяща да инкриминира насилието срещу учители, включително и словесното. Преди време и други министри подемаха подобни акции, видяхме същите опити да бъдат обособени специални текстове в НК и за насилието срещу медици.
Ако е вярно твърдението, че по забраните в една държава ще познаеш какво най-често се прави в нея, то ние живеем на едно доста тъжно място. Място, което не просто не припознава авторитети - то вече се утвърждава чрез насилието върху авторитетите.
Медиците и учителите се превърнаха в двете най-уязвими прослойки в държавата, където години след епохата на мутрите продължават да властват мутренски правила. Където родители буквално си купуват безнаказаността на децата си чрез "дарения" за училището или чрез обикновени заплахи. Където в определени махали учителите не смеят да върнат малолетните "булки" обратно в клас, защото това ще им спечели вендетата на квартала. И където, ако насилието се окаже слаба превенция срещу ниски оценки и изключване на ученици, делегираният бюджет ще свърши останалото.
Достатъчно е да надникнем в което и да било произволно взето училище, за да видим, че у хората, призвани да правят децата ни "окати", отдавна вече се е настанил страхът. Страх от наследниците на онези, чийто манталитет постепенно се е просмукал в обществото ни и маргинализира всеки, чието поведение не се ръководи от позиция на силата и парите. А уплашени хора няма как да възпитават свободни граждани.
Говоря дори не за гетото, а за съвсем обикновени квартални училища, в които двойка или просто забележка е повод да се разправим с даскала, където да напсуваш учителя или просто да не се подчиниш е единица мярка за героизъм. И където, по-страшното, такъв ученик дори не смеят да го изключат, защото е ходеща "касичка", от чиято субсидия се формира заплатата на същия този учител. Има редица действителни случаи, в които директори крият или омаловажават подобни актове на насилие, за да не се стигне до преместване на детето в други училище. Или с месеци изкуствено завишават оценките на ученици, заслужаващи откровени двойки само и само да не избягат другаде. Защото педагогът може да е ценен, но делегираният бюджет е още по-ценен.
И това ще продължава, докато практиката "парите следват ученика" е основен начин за финансиране на българското училище. Тя до голяма степен връзва ръцете на директори и учители да налагат санкции дори при наличие на откровен терор върху учители и деца.
Причините за агресията в училище са много и разнообразни - като започнем от липсата на възможности децата да отреагират емоциите си, минем през екрана и компютърните игри и стигнем до модела на мислене, който те усвояват у дома. Но ако училището иска да й противостои с нещо по-ефективно от "кръгли маси", на които да разтяга локуми за насилието, то трябва да бъде с развързани ръце да наказва подобни прояви. Иначе е безсмислено да искаме дописване на Наказателния кодекс със специални санкции за насилието срещу учители и медици, след като в него така или иначе има предвидени наказания за агресивно поведение.
Проблемът е, че тези санкции просто не се прилагат. Хората, осъдени за насилие над лекар, се броят на пръстите на едната ръка, а за агресия срещу учител не зная дори дали има дело, достигнало до съд. Въвеждането на специални мерки няма да промени ситуацията, след като няма кой да прилага дори и тези, които съществуват в момента. А демонстрираното включително и от държавата отношение към учителите създава предпоставки всички да се упражняват на техен гръб - било с ругатни и заплахи, било с откровена разправа. Било просто с купуването им на килограм срещу жълти стотинки.
По в-к Стандарт
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
