Нацията като етническо наслагване (2)
"Бой за Шипка" - Димитър Гюдженов
Култът към земята обвързва новата мобилна средна класа от градовете с по-големи територии.
Целта е териториалното обединяване на всички членове на нацията, освобождаването на земята от чуждо управление и отърваването ѝ от чужденци, които чрез присъствието си омърсяват чистота на нейната култура.
Народна култура
Ако историците осигуряват карта на националната идентичност, то творците са тези, които имат изключителната мисия да възстановят древното единение, загубено му в модерния свят при разделението на труда, като върнат хората към техния национален архетип и по този начин да пресъздадат общностния живот.
Колар за словаците, Мицкевич за поляците, Йейтс за ирландците, Бялик за евреите, Вагнер за германците – имат статус на икони в рамките на своите национални движения. Като творци те не могат просто да пресъздадат миналото: трябва да открият нови жанрове и институции, подходящи за тяхното променящо се общество, което е все по-грамотно, но също и все по-разнообразно.
Жанр с голямо влияние е драмата. Йейтс твърди, че чрез обединяването на индивидите в общност и чрез потапянето им в националните легенди, театърът може да представлява за писмената епоха еквивалент на древните епоси, чиито колективни рецитации спояват по-старите устни общества.
Вагнер, подобно на Йейтс, се надява, че от легендите от Песен за нибелунгите може да създаде единна колективна, национална личност. Във Финландия епосът Калевала, след своето „откриване” в Карелия през 1832 г., става пътеводната звезда, около която е създадена единна, но също така и разнообразна национална идентичност.
Всички дейности трябва да изразяват националната идея въз основата на народните традиции. Възникват дружества за популяризиране на народните традиции. Успоредно с духовното укрепване се развива физическото - като подготовка за служба на нацията.
Политически общества на саможертвата
Възродителите говорят за завръщане към народа и ценят тези, които смятат за пазители на националния континуитет, обикновено селячеството. В действителност техните политики са прагматични и ориентирани към образованите, независимо от коя социална група. Техните основни поддръжници са млади мъже от средната класа, които стават политически кадри на националистките организации.
Както имената на тези организации предполагат (Млада Италия, Млада Полша, Млада Ирландия), национализмът е идеология на образованите млади.
Стремежът към национално възраждане създава нова символика, нова съвкупност от ритуали и всеобхватна мрежа от културни и социални съдружия (литературни общества, музикални хорове, спортни асоциации) като част от една цялостна конструкция, която трябва да подготви тялото и ума за саможертва пред олтара на нацията.
Подобни движения имат пламенен религиозен характер, те възхваляват духовния блясък, физическите красоти, героичните качества на родната история, език, литература и обичаи, противопоставени на инферналната поквареност на другите култури.
Всичко това обаче са прояви на ентусиазма на едно малцинство от интелектуалци, зависими от образованата си среда. Как можем да обясним способността на подобни движения да станат доминиращи?
Отговорът се намира в конструирането на общество на саможертвата с негови характерни митове.
Морално обновление и национална саможертва
Като цяло движението за възраждане насърчава мирното проникване в обществото, то създава опозиционна култура на млади активисти, вдъхновени от религиозно чувство за мисия към нацията и презрение към деградиралото общество.
През 20-те и 30-те години на XIX век и през 1848 г. Европа е залата от вълни на въстания, както национални, така и социални. Въпреки че повечето се провалят, в страни като Ирландия, Полша и Италия възниква революционната традиция на „мъчениците”, която въплъщава готовността на всяко поколение да се пожертва за нацията.
Апокалиптичните световни войни на ХХ век водят до вълни на национални революции в Централна и Източна Европа, последвани от колапса на Османската империя, на Хабсбургите и на Романови през 1918-1919, и в Азия и Африка след 1945 г., следва поражението на европейските империалистически сили.
Заради чувството им за историческа съдба, борците за национално възраждане закоравяват към злополучията и започват да виждат в мащабните кризи знак за предстоящо прераждане на нацията.
В такива времена, като алтернатива на разпадащите се системи кризите излъчват лидери, неопетнени от миналото, които зареждат с нова енергия деморализираното население, като предлагат положителни алтернативни социални решения. Когато се стигне до революционно надигане или война за независимост, този колективен опит става основа за създаване на нова съвкупност от национални легенди, които могат да легитимират формирането на национален социален и политически ред.
Изследването на Антъни Смит е насочено към важните културни измерения на национализма. Той е критичен към тези, които разглеждат държавата като изобретение или като статична конструкция. По-добре е да се говори за възродителите като за морални и културни новатори, които се стремят да проектират промяната по-скоро чрез „регенериране”, отколкото чрез откъсване от колективните традиции (етнически и други).
Дори когато те успяват да завладеят държавата и да приложат програмите си, процесът на формиране на нацията е сложен и би трябвало да се разглежда по-скоро като наслагване, отколкото като изобретяване.
Nations and Nationalism 10 (1/2), 2004, 109-123.
От сайта Балкански идентичности, със съкращения. Целият текст може да прочетете в balkansbg.eu
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Как ще делим историята със Скопие?! Като на Женския пазар? - пълен текст 
Българи бранят бащин край, майкопродавци ги хулят 
„Ню Йорк таймс“: България трябва да намери баланс между Тръмп и Путин 
Процесът на изграждане на нациите в Европа (1) 
Процесът на изграждане на нациите в Европа (2) 
