Между няколко правителства (и без тях) България вече се реиндустриализира
ПРЕЗ есента на 2012 г., когато заетостта в България беше достигнала минимума си след 3 години съкращения заради кризата, "Индъстри уоч" изгради няколко сценария в доклада "Бъдещи полета на икономически растеж в България: Фокус върху създаването на работни места".
Там прогнозирахме, че дори в песимистичния сценарий все пак някои браншове ще растат и ще наемат хора. За всички беше очевидно например, че разработването на софтуер, ИТ услугите и като цяло - аутсорсингът на бизнес процеси - са динамични и разширяващи се дейности.
Но освен тях обърнахме внимание и на други отрасли. Единият беше т. нар. грижа за човека - лечебни заведения, хосписи, центрове за грижа, и всичко свързано със здравни и социални услуги. Последните данни към края на 2014 г. показват, че за година там се създават допълнителни 15 хил. работни места. Вторият беше преработващата индустрия, и то определени типове производства - движение от чужди инвеститори и/или насочени за износ, често представляващи брънка от дълга и сложна
верига на
добавена стойност
на големи
международни
корпорации
Там за година бяха добавени 23 500 работни места - с най-голям принос към увеличаване на заетостта за годината.
Това показва, че независимо от политическото заиграване с термини като "реиндустриализация", такава вече се случва. Автоиндустрията - да, има такава в България, сигурно за учудване на мнозина - отчита ръст от над 33% за 2014 г., или общо 60% за две години. Производството на химически изделия, пластмаси, други машини и оборудване, платове, метални изделия расте с около 10% . Факторите са няколко. Като начало членството в ЕС дава дългосрочни резултати - година след година потенциални инвеститори и предприемачи ще "откриват" България и ще пробват да правят нещо тук. От своя страна местните производители се "учат" как да продават на европейския (и глобалния пазар). Индустрията в ЕС и най-вече в Германия като че ли отново се задвижи през втората половина на миналата година. А през Германия произведени машинни компоненти достигат и до Китай (например).
България и някои региони по-специално (по оста София-Пловдив-Ямбол) предлагат и конкретни предимства. Извън работната ръка има
магистрала, три международни летища, пристанища
(Бургас и Солун). Същевременно лесен достъп до индустриалните предприятия в европейската част на Турция, позволяващи интеграция на производствените процеси. А развитието на няколко индустриални зони, предлагащи комплексни услуги и бърз старт на бизнеса - например тези около Пловдив, позволяват предвидимо и улеснено започване на промишлено производство. По-ниските цени на горивата пък намаляват транспортните разходи, което разкрива още потенциал за "преместване" на определни процеси в България, без това да оскъпява вече толкова много достигането до пазарите в Западна Европа.
Това е позитивна тенденция. Работните места са подходящи за хора с по-ниско образование (висшистите, както сочи статистиката, като цяло нямат проблем с намирането на работа). От друга страна, индустриалното производство разширява профила на търсените специалисти, което дългосрочно задържа и мотивира повече млади хора да живеят в България. И накрая, най-важното - за нас глобалният пазар е на практика безграничен и следователно ръстът на промишленото производство, насочено за износ може да расте с още много за дълги години.
По в-к 24 часа
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
