Политическа и климатична жега тресе месец юли на 1990 г. В градината на бащината си къща в с. Грозден Мария Желева, отскоро известна като съпруга на дисидента и първи лидер на СДС д-р Желю Желев, окопава картофите.

В двора връхлита силно развълнувана съседка и вика:
- Марушооо, твоя Желю го избраха за президент на България, ма!
- А! То това, ако беше нещо хубаво, нямаше да се падне на нас - отговаря Мария, която от 1 август вече официално е първа дама на България. Третата в историята ни след д-р Мара Малеева- Живкова и Галя Младенова.

Студентката по история Мария и аспирантът по философия Желю се запознават в университетската библиотека. Как? "Ами четем там - обяснява Желев, - гледаме се, излизаме навън да отпочинат очите ни и от лаф на лаф... (Смее се.). Моя беше инициативата да се запознаем..."

След години пред приятелката си Юлия Гурковска, която беше началник на кабинета на президента Желев, Мария ще признае, че още тогава нещо трепнало в сърцето й и то е трептяло през целия им живот.

Желю Желев ми казва, че май се запознавали три пъти. Защо?
"Заради работата - тя четеше едно, аз друго, разминавахме се... Тя страдаше от един такъв локален патриотизъм и при всеки удобен повод хукваше към Грозден. Който патриотизъм народната мъдрост определя така: "Където се е окучило, там се е научило!".
 

Двамата се женят през 1965 г. Той вече гони трийсетака, тя е на 23. Вдигат три сватби - в София, Грозден и неговото родно село Веселиново.

В столицата събират приятели и колеги в известния навремето ресторант "Червено знаме" на "Витошка". По едно време

част от гостите
се сбиват
заради Македония

Когато яденето и пиенето привършват, младоженците - той с костюм, тя с бяла булчинска премяна, се качват в тролей и така пътуват до квартирата на Мария близо до американската резиденция. Собствениците на дома, приятели на баща й, били на дипломатическа работа в Лондон.

В края на същата тази 1965 г. Желю Желев е изключен от БКП и му е забранен достъпът до преподавателската и студентската читалня на университетската библиотека. На въпроса защо, директорът на библиотеката отговаря: "Не съм длъжен да ти давам обяснения..."
Младият аспирант разгневява партийната и академичната власт с дисертацията си "Философското определение на материята и съвременното естествознание". В нея той критикува Лениновото определение за материята. Нещо повече - отрича го и казва, че то няма нищо общо с науката.

Желев се обявява за "пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения".

Понеже никъде не искат да публикуват дисертацията му или откъси от нея, той я отпечатва на циклостил в 200 екземпляра. Скрива ги в квартирата на Мария на ул. "Георги Георгиу-Деж" №22. Разпространява дисертацията си сред приятели и познати от научната и художествената интелигенция.

Изпраща по един екземпляр и на Тодор Живков, на секретаря на ЦК на БКП по идеологията Митко Григоров, на акад. Тодор Павлов, върл сталинист и гуру на философската мисъл тогава, на ректора на СУ акад. Димитър Косев и др.

През пролетта на 1966
г. Желев е изгонен
по "етапен ред"

от столицата заради липса на софийско жителство. Придружен от милиционер с автомат, той заедно с други "грешници" е натоварен във влака и "доставен" в Шумен. Затварят го в ареста в петък и стои до понеделник, защото в почивните дни няма кой да го освободи.

В понеделник го засилват към Веселиново, като в последния момент началникът на районното управление се смилява на молбата на Желю да не бъде придружаван от милиционер до родното си село. Може би заради това унижение първият указ, който д-р Желев подписа като президент беше за отмяната на жителството.

Младото семейство заживява в къщата на тъст му Иван Маринов в с. Грозден. Там Мария става учителка по история. Къщата им е съвсем близо до училището и много често през голямото междучасие тя идва с колежки, за да хапнат от приготвената от майка й закуска.
Според признанията на Мария приживе в Грозден преминават най-хубавите им години. Там раждат трите си деца. Първото е момче и Желю го кръщава Митко - на баща си Мито. Бебето умира на два месеца и половина от тежка вродена сърдечна недостатъчност. После се раждат Станка и Йорданка.

Тъстът Иван Маринов, председател на местната кооперация, вижда, че зет му не е случаен човек, оценява научните му възможности и го оставя да се занимава с книгите си. Но след раждането на Йорданка през 1971 г. Маринов, угрижен, че вече шеста година държат зетя му на село и не му дават никаква работа,

решава да отиде
лично при академик
Тодор Павлов

Иван Маринов е герой на социалистическия труд и се ползва с голям авторитет дори в София. Желев му обяснява, че няма да има никаква полза от това. Той самият вече е ходил при академика и той му е поставил условие да си направи пълна самокритика заради дисертацията, да си посипе главата с пепел и едва тогава може да бъде назначен на работа.
Тъстът обаче отива, приет е радушно от акад. Тодор Павлов и издейства нова среща на философа с непокорния си зет.

На срещата акад. Павлов иска от Желев "пълна и безусловна самокритика заради Ленин". Той щял да уреди самокритичната статия да бъде публикувана във в. "Работническо дело" и в списанията "Ново време" и "Философска мисъл".

Желев отказва и това разгневява академика: "На какво прилича това? Извадили сте си пишките и пикаете наляво и надясно върху Маркс и Ленин... Не може така!"

През 1974 г. Желю защитава дисертацията си "Възможност, действителност, необходимост" и става кандидат на науките. От следващата 1975 г. започва работа в Института по култура. 1977 до 1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Като философ работи в областта на онтологията. През 1988 г. става доктор на науките.

Но докато живеят
в Грозден, Желев
написва книгата си
"Фашизмът",

която предизвиква истинска буря сред читателите и много ярост сред управляващите. След отпечатването й има много наказани и дори уволнени от работа.

Мария Желева също има известна заслуга за публикуването на тази книга. Един ден през зимата на 1978 г. проф. Иван Славов среща Мария на трамвайната спирка пред Софийския университет. Става дума и за ръкописа на съпруга й, за който толкова много слушал да се говори. Казва, че може евентуално да го издаде в библиотека "Мавър" към издателството на Комсомола, където той и проф. Кирил Нешев са истинските титуляри.

Мария се отнася доста скептично към това предложение, защото много добре знае митарствата на съпруга си, предлагал ръкописа на "Фашизмът" в няколко издателства. Той е отхвърлян отвсякъде. Все пак му обещава един екземпляр. После д-р Желев и проф. Славов се срещат и след време "Фашизмът" излиза.

През 1980 г. Мария постъпва в Студията за документални филми "Време", където работи като асистент-режисьор. В онези години студията е гнездо на свободомислещи интелектуалци като Юлий Стоянов, Невена Тошева, Адела Пеева, Атанас Киряков, Джеки Стоев, Никола Ковачев и др.

Колегите й са впечатлени от нейната феноменална памет. Освен това като историк има отлични знания за събития, имена и факти и знае къде и как да ги търси. Тя можела да обърне земята, но да намери това, което е необходимо за филма.

"Маруша наистина имаше страхотна памет - казва и д-р Желев. - Каквото запомни, няма забравяне. Събития, факти, дати - всичко. Запомняше кой с какви обувки е бил примерно на някаква среща, коя с какъв гердан, с каква шапка, прическа, връхна дреха."

В студия "Екран" Мария Желева най-често работи в тандем с Юлий Стоянов. Той е син на писателя Людмил Стоянов и е смятан за един от най-добрите български кинодокументалисти. Някои биха казали и че е най-добрият.

Той и Мария правят филмите "Разкрасяване на градската среда" (1989), "Дъщерята на посланика Дод" (1985), "По начин най-благословен" (1985), "Към биографията на Димитров" (1982) и др. Тя е сценарист на филмите "Грозден", "Пристанища на свободата" и съсценарист на "Площадът".

"Дъщерята на посланика Дод" по сценарий на Димитър Дерелиев-Дарзи печели награда на Московския кинофестивал през 1985 г. "Мария беше сдържан човек, но винаги в добро настроение. Обичаше да се шегува и самата имаше добро чувство за хумор" - така я е запомнил Дерелиев.

Това чувство за хуморМария не губи дори и в напечени ситуации Домът им на ул. "Чавдар войвода" 7 е като хан и спирка за много хора. Всички знаят, че кухнята, където най-често се "бистри политиката", се подслушва и преди да заговорничат, пускат чешмата да шурти. След 10 ноември 1989 г. разбират, че "бръмбарите" били поставени в единия крак на масата, около която сядат.

Не са редки обиските и внезапните посещения на ченгета от службите. При един такъв обиск двама младоци толкова старателно тършуват, че повдигат и капака на тенджерата. "Търсете, търсете! То и аз търся, ама няма - тенджерата е празна!", кодоши се Мария.

"Тя не обичаше да я наричат първа дама, дори много пъти съм я критикувал за това", казва д-р Желев. Но и признава, че тя на практика изпълнява съвестно тази роля.
 

Изпълнява я дискретно и ненатрапчиво. Не обича "светлините на прожекторите", коктейли и светски събития, както и празни разговори за кучета и котки. Не направи фондация. Най-критична е към съпруга си, макар да признава, че той за нея е мярката за честност и отговорност.

Винаги е с него, когато държавният протокол го изисква - на тържествени мероприятия, официални срещи, посещения в чужбина. Няма официална шивачка, купува дрхите си от популярната навремето фирма "Агресия". Облича се стилно според собствените се разбирания, няма моден консултант.

"Когато я наричахме "първа дама", тя отмяташе глава и се смееше до сълзи. Заради нейната непретенциозност мнозина я засипваха с подигравки", казва Велислава Дърева. Наскоро в разговор помежду ни нарече Мария "Странджата в женски дрехи".

Според Дърева Маруша и Желю били голяма любов, патриархална дори, в дома им царял възрожденски дух, който изключвал всякакво "състезание" кой е по-по-най. Тя била най-строгият критик на д-р Желев и той винаги се вслушвал в критиките й.

Мария не даваше интервюта с аргумента, че е достатъчно един човек в къщата да говори пред медиите. Но обичаше да казва, че след като става държавен глава, съпругът й е по-организиран и по-въздържан в оценките и реакциите си.

Отначало се дразни, когато вестниците пишат (често и небивалици) за д-р Желев, за нея и за дъщерите им. Но той философски оценява нещата: "И това е демокрация, госпожо!"

След посещението на д-р Желю Желев в Япония по повод интронизацията на император Акихито тръгна слух, че на една от официалните вечери, когато сервитьорът понечил да сипе питие в чашата на българския президент, Мария по българските обичаи слага ръката си върху чашата. "И да е направила това, какво има толкова?! Може да се е опасявала, че ще се напия и ще стане смешно. Аз чашката съм си обичал, но никога не съм прекалявал", весело и философски обяснява д-р Желю Желев

Пак след това посещение в Япония и друг слух облетя родината.

Желев се спъва и се
търкаля по стълбата
на самолета

чак до земята, като спира в краката на очакващите го високопоставени домакини. А Мария Желева пищяла от ужас на изхода на самолета.

"Това беше пълна измислица, която през 1990 г. БСП се опита да използва срещу мен преди президентските избори. Един вид - вижте какъв непохватен човек е президентът, само ни излага пред света", коментира д-р Желев. "На токийското летище човек и да иска, не може да падне по стълбите на самолета, защото тук, както на всички големи и модерни летища, има ръкави, а не стълби. И пътниците "слизат" от самолета по тези ръкави", обясни още д-р Желев.

Мария Желева е със съпруга си и по време на посещението му в Монголия. На пищната официална вечеря с монголския президент на масата слагат огромно прасе. Двама души го внасят на специална тарга.

Домакинът подава на д-р Желев сабя и казва, че според техния обичай гостът разрязва прасето и дава на другите парчета. "Аз не обичам тлъстините - разказва д-р Желев - и на себе си отрязах една ремъчка месо. Монголският ми колега скочи: "А, така не може!" И ми отряза огромен къс. Също такова голямо парче сложи и в чинията на Мария..."

Двамата са заедно и при посещението на д-р Желев в Лондон. Мария не показва никакви притеснения при общуването с кралицата на Англия. А между българския президент и престолонаследника принц Чарлз се провежда следният интересен разговор:

"Вие ловувате ли, обичате ли този спорт?", пита принцът. "Не ходя на лов, не обичам да убивам животни", отговаря българският президент. "Жалко. А у вас има ли ловци?" "Има. Както и интересен дивеч." "Непременно ще дойда във вашата страна да половувам...", заканва се Чарлз.

През ноември 1998 г. принцът на Уелс посети България по покана на президента Петър Стоянов. През март 2003 г. Чарлз пак беше гост на държавата ни, вече поканен от президента Георги Първанов. И при двете му визити нямаше официални съобщения да е ходил на лов.

Като първа дама Мария Желева има шанса да се срещне и разговаря с Маргарет Тачър, Наина Елцина, кралицата на Испания София Гръцка, съпругите на Джон Мейджър, Вацлав Хавел, Франсоа Митеран, кмета на Париж Жак Ширак, президентите на Германия и Португалия Рихард фон Вайцзекер и Мариу Соариш...

Веднъж обаче Мария ми призна, че времето, в което съпругът й е президент на България, не е от най-щастливите в съвместния им живот. Преживява с него всички драми и колизии на прехода: подпалването на Партийния дом, гладната стачка на Едвин Сугарев, "Боянските ливади", оставката на Блага Димитрова като вицепрезидент... През този период губят и по-малката си дъщеря Йорданка. И чува клетви от "седесари", които горят книгите на съпруга й:

"Да ти умре
и другото дете!"

Когато тихо и кротко се пенсионира от студия "Време", Мария продължава да работи за съпруга си, който създава фондация на свое име. Сутрин купува и прочита всички вестници, които някога са получавани в президентството, и след това го информира. Прави справки от архивите, които са му необходими за поредната негова книга или доклад.

Никой не обвини Мария и Желю Желеви в корупция и незаконно забогатяване. Нямаше и как да стане. Д-р Желев даваше една трета от заплатата си във фондация "Сирак". Влязоха във властта като безсребърници и излязоха с един апартамент в кв. "Младост", изпълнен с много картини на дъщеря им Станка, която завърши висшето си образование в Париж. Там се запознава със съпруга си, колумбиеца Адриан Вела. Имат две дъщери и сега живеят в София в апартамента на родителите.

У тях д-р Желев намира утеха и опора в живота си без Маруша, с която са били заедно цели 48 години...

По в-к 24 часа