Людмила или ледът, който се мислеше за огън

Автор: Проф. д-р Никола Георгиев (12 коментара)


Людмила или ледът, който се мислеше за огън Група от около 40 души протестира в петък срещу провеждането на научна конференция за Людмила Живкова в СУ "Св. Климент Охридски". Дъщерята Евгения Живкова (вляво) дори се снима с една от протестиращите. Снимка: Борислав Николов

Вестник „Гласове” публикува откъс от есето на проф. д-р Никола Георгиев „Семейството: начин на употреба”, писано през 1988-1990 г. В него се твърди, че режимът на Тодор Живков не е бил едноличен през цялото време...

 

Когато тя се появи, светът смаян видя колко противоположни могат да бъдат две инак твърде много приличащи си, физически и духовно личности, бащата и дъщерята.

 

Ако бащата бе нервен в движенията си, с постоянно променлив израз и поглед, насмешлив, подозрителен, сърдит и по-често празен, дъщерята застиваше в истуканна и извън земна неподвижност.

 

Ако бащата говореше откъм гърлото със странно насилена непринуденост, с груби до патологичност грешки на едно смешно смешение между правешки диалект и официозни клишета и никой не можеше да предвиди какви ще бъдат следващите му думи, нещо разумно ли ще каже или ще изтърси някоя дебелащина, дъщерята говореше откъм устните, говореше и по-точно четеше написаните й текстове със студена, приповдигната, тенекиена кухота.

 

Ако бащата беше невзрачно телесен, дъщерята бе невзрачно безтелесна - тялото в нейния образ бе зачеркнато докрай в големия напън върху него да се възвиши духът.

 

По-големият контраст обаче беше другаде. Формулира го сам бащата: "Аз, така да се каже и по известни причини, не можах да се изуча достатъчно. Разправят, че съм бил прост, има и вицове за това. Така да е. Людмилка обаче е нещо друго и за нея лоша дума да не съм чул."

 

В този контраст бащата ясно пое здравата и проста народна жилка, а дъщерята - духовната изтънченост. Бащата се разправяше с политици, икономисти, милиционери, селски и градски кметове, а дъщерята - с художници модернисти, философи, иконописци, траколози, сугестолози и индийски мистици.

 

Около бащата се носеха смесените миризми от новостроящите се вили, дворци и резиденции, от банкетите, гуляите и запоите на приближените му, от кръвта на избитите елени и сърни - от дъщерята не се носеше нищо. И какво да се носи от една пълна въздържателка и суровоядка, притискаща и потискаша плът и жизненост в името на новата евроазийска духовност. Прастарата двойка дух и материя едва ли познава по-гротескно в противоположностите си единство.

 

Със същата гротескна откровеност бяха разпределени и социалните роли между бащата и дъщерята. С появата си на обществената сцена Людмила Живкова пое под майчино крило няколко модерни за времето си български художници.

 

Но преди да са се разположили по-удобно под него, и върху главите им се стовари един малко нещо груб критическо-изобличителен опус, подписан с бойния псевдоним Янко Димов. Веднага се разбра - както бе и замислено, - че този Янко не е никой друг, а "лично другарят Тодор Живков". "Какво става, питаха се объркани хората, дъщерята прави едно, а бащата обратното." А ставаше нещо не чак толкова сложно - Семейството разпределяше и изпълняваше социалните си роли.

 

На режима, воден и олицетворяван от Тодор Живков, се предоставяше плашенето, мачкането и унижаването на културата и интелигенцията, а на Людмила Живкова - нейното майчинско закриляне и подкрепяне. Тези роли двамата изпълняваха успешно (успешно най-вече за семейството) до смъртта на Людмила.

 

И когато тя почина, в очите на мнозина беше си изградила вече образ на спасител и възродител на българската култура, история, че и нация. Някои прозряха тоя несложен механизъм, възприеха го като по-малкото зло и го използваха според възможностите си, но някакво тъжно голямо мнозинство остана, страхувам се, на повърхността на манипулацията.

 

Всяко семейство, включително и политическото, се раздвоява между нагона да нараства чрез попълнения от кръвни и некръвни родственици, и обратното, да се затваря и огражда пред натиска на "чуждите". Противоречието става особено остро, когато битовото семейство прерасне в политическо.

 

Тогава общите семейни граници се пречертават и "битовите" членове биват изключени, оставени навън, а щастливците биват ръкоположени като членове на политическото семейство чрез специални служебни, социални и пропагандни актове.

 

Първият брак на Людмила Живкова, сравнително ранен, стана, когато семейството беше още битово. Битово беше и собственото й семейство. Зетят не получи висока, а още по-малко социално значеща длъжност, а Людмила оставаше в кръга на заниманията си по история.

 

С развода мимолетният зет бе изключен от кръга на политическото семейство, което бе подчертано и с допълнителен акт. Тодор Живков лиши зет си от бащинство и осинови първородната си внучка и, разбира се, смени нищо не значещото й бащино име с величественото име Живкова.

 

По-късно той повтори операцията, като лиши от майчинство снаха си, съпругата на сина - за какво му е на внука такава "битова" майка. Гради ли се политическо семейство, няма баща, няма майка. То всеядно поглъща тези, които са му нужни, и безпощадно изхвърля ненужните, независимо какви са личните и емоционалните връзки.

 

И в този двустранен процес на ограждане и разширяване на Семейството стана едно чудо, което ако не беше станало, никой не би допуснал, че е било възможно.

 

Людмила Живкова си градеше образ, който в много точки бе пълна противоположност на личните й дадености. Така например съществото, което - прости ме, господи! - не излъчваше нищо, дори и студенина, оставяше заклинателни завещания. "Мислете за мене като за огън!"

 

Чудото на властта и на Семейството обаче дойде, когато жената - и пак ще помоля господа за прошка, - чиято последна заслуга бе женствеността и майчиното излъчване, се нае да стане майка на децата от цял свят. Към малка, сиромашка и все по-осиромашаваща България плъпваха невръстни деца, пък и не чак толкова невръстни международни хитреци и келепирджии, надушили, че на света се е появил още един суетен диктатор. Нищо, че държавицата му е тясна - важното е пръстите му да са широки.

 

Над София гръмнаха камбани, не църковни, естествено, а подсказани бог знае от кое племе и коя религия, и пред децата от четирите раси и петте континента излезе тя, съвладетелката на България и майката на децата от цял свят. В цялото това представление едни видяха опит да се отвори България към света и светът към България, други, не така благородно настроени в помислите си, - проява на присъщата на режима мегаломания.

 

Имаше обаче и нещо друго: градеше се образ на Семейството, действаха механизмите на Семейството.

 

Някое време след разтрогването на битовия брак Людмила Живкова се омъжи повторно. Избраникът и изборът й изненадаха всички, които си даваха сметка, че тук се гради политическо семейство. Новият съпруг беше спортист и спортен журналист, интелигентен и "симпатяга", но можеше ли да му се намери роля в Семейството?

 

Оказа се, че може, и то тъкмо според едно от основните изисквания на този политически модел: ролите се разпределят контрастно-компенсаторно с максимално покриване на социума. Просто и кратко казано, Людмила пое културата, а съпругът физкултурата - е, разбира се, не в нейните потни низини, а в олимпийските висини. Людмила пое образа на аскетичността, безтелесността, духовността, а съпругът... впрочем намерете сами антонимите на изброените Людмилини качества. Добре направено, наистина.

 

Показателен е начинът, по който частното семейство на Людмила Живкова се вписа в образа на политическото семейство. Как са живеели съпрузите, си е тяхна работа, но на обществото се показваше и разказваше, че семейство в простосмъртния смисъл на думата тук всъщност няма. От това Живкова печелеше в очите на жените, съпругът - в очите на мъжете, а политическото семейство внушаваше силата на своите интереси и цели.

 

Така всичко вървеше добре за Семейството - от политиката до медицината, от културата до физкултурата, от дядото до внуците - и в далечното, винаги неопределено бъдеще вече се очертаваше първата европейска социалистическа династия. Намеси се обаче основната политическа сила в такъв тип общества: Людмила Живкова се помина.

 

Ударът върху Семейството бе жесток, но то, както му е редът, не показа това - за голяма изненада и възмущение на всички, които все още го имаха за обикновено семейство и не знаеха как трябва да се държи в подобни случаи политическото. Масовото съзнание реагира на смъртта на Людмила Живкова с много по-голямо съчувствие и с един от своите образотворчески механизми.

 

Живкова се помина неочаквано, на тридесет и девет години, и вече с име на радетел на българската култура и самобитност - било то и в очите на една твърде малка част от интелигенцията. При тези дадености влезе в ход старият и добре познат в българската история механизъм: създаде се, разпространи се и широко се прие или полуприе смътната, но силна догадка, че Живкова е била убита. От кого, как, с какъв интерес?

 

По тези въпроси имаше яснота не по-голяма, отколкото в случая със смъртта на цар Борис Трети, оплакан през лятото на 1943 година като жертва на хитлеристите, но важна бе не яснотата, а потребността на масовото съзнание да създава образи на мъченици.

 

Потребността не се спря и от многото качества и обстоятелства на и около Людмила Живкова и я превърна в мъченица, а за част от интелигентните жени и в светица. Тази "канонизация" бе улеснена от контраста между аскетизма на покойната и разгула, който се ширеше сред близките й - Семейството чертаеше максимума на своя човешки и социален обхват.

 

С кончината на Людмила Живкова осиротяха много хора - от искрено повярвали й до цинични използвачи и безскрупулни хитреци. Осиротяха, вече в тъжния човешки смисъл, и две деца, по едно от двата й брака. На по-голямото, момиченце, механизмите на Семейството предначертаваха след време да застане до дядо си на мястото на покойната си баба и покойната си майка.

 

Три поколения жени се изредиха до вечния, безсмъртния Патриарх!...

 

По сайта Гласове

 

Коментари
2012-10-20 00:01:25 От: pro-anti

Може да се добави, че за да е възможно правно Живков да осинови внучето си и да лиши от башинство бившия си зет, се скрои нов закон специално за Живков.
Иначе управлението в тази династия ставаше по модела на всяко диктаторско семейство, като например Кадафи с единия от синовете си -дъртият като консерватор, а младият като либерал, отворен към запада за промени и почти изфабрикуван дисидент за домашна употреба.

2012-10-20 00:03:22 От: Sin

Спомням си едно друго семейство, на мой съученик, от изучени и интелигентни хора, които се гордееха, че слугуват на семейството на Владко. И ни разказваха с някакво захласнато умиление какви дрешки, какви перденца използвали, колко сладко било детенцето, колко били внимателни и пр. Те там перяха, чистеха, пазаруваха и пазеха жилището. И до днес са верни на стария режим. Тогава те бяха от осигурените - продължителни командировки в чужбина ( Канада ), безплатни почивки из станциите на Министерския съвет и ЦК на Слънчев бряг и Златните и пр. Това съм чувал, сигурно е имало и други наградки. Системата си беше чисто феодална - те бяха от привилигированите роби.

2012-10-20 00:05:15 От: Улдин

Когато дядо Господ създал хората Св. Петър го попитал: "Дядо Боже, ти добре създаде хората, на как ще се познава кой от тях е болен и кой долен?" Дядо Господ му отговорил: "Не се бой, Св. Петре, те сами ще се обаждат, защото кашлица, сиромашия и простотия не може да се скрият!" (по неизвестни причини тази притча не се появи в предния ми коментар)

2012-10-20 00:07:01 От: Гайгер

А сега защо нямаме такова управляващо еднолично семейство? От което поне един човек да е отворен към световната култура и да има власт и възможности да разкрие прозорче и за другите към нея? Не, сега имаме мутри и мутреси, имаме Кака, която охотно дава интервюта за банкянското детство на Слънцето...

2012-10-20 00:08:53 От: VOCI

Дъщерята на чешкио лидер Густав Хусак един ден приплакала :
- Тате , искам да ме направиш Министър на Марината !!!
- Но , дъще , ние нямаме нито море , нито кораби . Как да те направя министър на нещо дет не съществува ?
- Виж Людмила Живкова е министър на културата в България ! Значи може !

2012-10-20 00:09:47 От: kaily

Сините немат ли си друга работа, например да се борят за власт, ами на умрело куче им е най-лесно нож да вадят.

2012-10-20 00:10:49 От: Kotka

И като гледах вчера по медиите най много се напъваше да вряка преподавателя по "Политикономия" и "Марксизъм и Ленинизъм" другаря/господин Ибан Костоф......

2012-10-20 00:12:27 От: Kalitko

Пребоядисаните бивши "червени" най много вият срещу конференцията!За нормалните хора си остава любопитството.
За роднините и приятелите на Людмила ще е нещо , като помен мероприятието, ама нали са комунисти вместо помен ще правят конференция.

2012-10-20 00:13:23 От: вила

Алоу,гневните,по-кротко,моля!Симо Дянков,геният на финансите и археологията,крадецът на белите пари на бабичките,Е Стипендиант на фондация "Людмила Живкова"...

2012-10-20 00:14:54 От: Eisblock

Отпъпкувалата се седерастия от майка си БКП, жалостиво квичи из царевичака - белким я забележат избирателите и господарите й задморски...

2012-10-20 17:49:59 От: + ЕЕЕх Гайгер гайгер

Гледай само туй професора как се изявява като махленска клеветница от най пошъл тип.Тоя просефор не знае ли къде е границата на фамилиарниченето !?не знае ли къде да се рови в мръсното бельо без да е допуснат и къде да търси закономерностите породени от управленските стъпки на Людмила....!?
Професор като лайКучка...!!!Какво ниво какво блато!или пък л...но

2012-10-20 19:02:03 От: PKDEY

Публикувах коментар който беше изтрит немедлено.затова повтарям!
.............................................................За да се оцени едно управление трябва да се постави в естествена за него координатна рамка.Тази рамка е :Режимите непосредствено преди него и след него.Режимите на съседните балкански държави по негово време.Л.живкова направи доста успешен опит да унищожи присъщият на българският комунизъм-националнихилизъм.Да не забравяме тезите за тракийската македонската добруджанската нации,които господствуваха в българският комунизъм до Бай Тошо.Да не забравяме упоритата и идиотска борба срещу великобългарският шовинизъм-така бе наречен естественият стремеж на българите да обединят земите си в една държава.Ето всичко това бе премахнато по ...прочети целия

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече