Крадци на история
Паметникът на Александър Македонски в Скопие.
Добре дошли в Скопие! Столица на държава със славна история, проточила се „3000 години във времето“! 3000 години? Не вярвате? Прочетете македонските учебници по история. Добре дошли! Посреща ви заплетен ансамбъл от паметници с пищна позлата. Това е „Скопие 2014“. Пред размаха на мегаломанския комплекс немеят дори авторите на „сталинския реализъм“. Това мислене, отгледало македонския национализъм, е живо и подхранва дълбоките комплекси на хора, които не могат да си намерят точното място в Европа. И понеже властта в Скопие вегетира върху чуждо минало, краде и чужди герои. Краде история.
Необходими са завидни умения, за да не се изгубиш сред сложната композиция от статуи на древни воини, хищни животни и исторически личности, които съставят „Лас Скопиас“ (от Лас Вегас) - популярното име на проекта „Скопие 2014“. Това е грандиозна кампания на македонското правителство за „повдигане на националния дух“.
Затова и погледът не трябва да се учудва от 12-метровата статуя на Александър Македонски, гордо възкачена на 10-метрова мраморна колона. И друга на баща му Филип Македонски. Това е „антиквизацията“ на историята, според която македонците са преки наследници на великия пълководец. Всеки сериозен учен се подсмихва, но те си кръстиха летището на древния герой.
Все пак една държава със 7000-годишна история трябва да демонстрира самочувствие, нали?
С корени в античността
Затова и македонските спортни запалянковци носят на главите си антични шлемове. Любопитни са дружествата на македонските египтяни: те са наследници на древни египтяни, изпратени от Клеопатра след посещението на Александър Македонски в земите й.
Историческата разходка из Скопие продължава през византийската епоха - монумент на седящия на трона Юстиниан I. В близост до него са бронзовите фигури на създателите на „македонската“ писменост - светите братя Кирил и Методий, заедно с учениците им Климент и Наум.
Горди собственици на чисто нова антична история, македонците не подминават и цар Самуил. Неговият паметник, на който името е изписано с буквата „о“, е съчетан с гръмките изказвания на академика Блаже Ристовски (в българските академични среди известен като Лаже Ристовски), че държавата на Самуил не се е казвала България, а Склавиния.
Ристовски е идеологът на новия македонизъм. Той издава „Македонска енциклопедия“, в която пише, че българската държава векове наред асимилира македонски граждани, а Никола Вапцаров е основоположник на съвременната македонска литература. Вапцаров дори е преведен на „майчиния“ му език - съвременния македонски - 50 години след разстрела на поета.
Засечката със Симеон Радев
В Скопие съседи по паметник са лидерите на ВМРО Гоце Делчев и Даме Груев. Компания до неотдавна им правеше и българският историк, дипломат и писател Симеон Радев. Неговата фигура бе кацнала на покрива на Министерството на външните работи. Очевидно е била допусната груба грешка, Радев все пак е автор на „Строители на съвременна България“, не на „съвременна Македония“.
И след известен смут властите го преместиха в Музея на Македония. Но планират статуя на Христо Татарчев, основател на ВМРО и брат на дядото на предишния главен прокурор на Република България Иван Татарчев. С „македонско гражданство“ се сдоби и друг голям българин: Тодор Александров, метафорично наречен „Войвода на кон“.
Барокът - изконно македонски стил
Новата сграда на външното министерство е в стил барок. „Барокът като архитектурен стил е изконно македонски. Дори площадът пред катедралата „Св. Петър“ в Рим е копие на античния площад в Джераш (дн. Йордания - б.а.), дело на македонски архитекти от походите на Александър Велики“, обяснява един от главните архитекти на проекта Вангел Божиновски.
Според учебника за шесто отделение на издателство „Просветно дело“ в Скопие от 2002 г. сборникът на братя Миладинови „увеличава интереса към фолклора и културата на македонците“. Авторите забравят да посочат, че двамата кръщават книгата си „Български народни песни от Македония“. В същия учебник четем, че през 1893 г. е основана „Македонска революционна организация“, без обаче да е посочено, че първоначално тя е създадена като Български македоно-одрински революционни комитети.
Икономически трудности, мъждивата европейска перспектива, етнически разпри тормозят Република Македония. Но властта иска народът да се гордее с победите на Александър Македонски и със стиховете на „македонския поет“ Вапцаров.
Народът обаче постепенно избира българското.
Ирационалният национализъм
Историческият абсурд в днешна Македония, сполучливо определен от бившия македонски премиер Любчо Георгиевски като „ирационален национализъм“, е резултат от политиката и на Коминтерна, и на Титова Югославия, и - в определени периоди - на колебливата политика на София.
България първа в света призна новата държава Република Македония с конституционното й име на 15 януари 1992 г., без - и правилно - да признава македонския език и народност. Но решението за признаване на новата държава не бе съпътствано с други последователни политически стъпки.
Днес, 20 години по-късно, пътят между София и Скопие е все още със средновековна инфраструктура. Така и не е построена жп линията, за която се повтарят едни и същи обещания при всяка среща на високо равнище. Нито един стратегически двустранен обект не е довършен, взаимоотношенията се изчерпват с мижава търговия.
Двата български жеста за 20 години - даването на български паспорти и дипломатическата подкрепа към Скопие за членство в НАТО и ЕС - не са достатъчни, за да изтрият подозрението към „бугарите“. Особено второто в Скопие се приема като нещо естествено и може да е наредено от „по-високо“ отвъдокеанско място.
Затова и част от македонските граждани - особено тези, които нямат местни корени, а са привнесени от Сърбия - лесно се поддават на митовете, в които България е не само лош съсед, но и нещо като вещица, винаги готова да ги лапне, асимилира или подели с албанците.
От своя страна скопските управници не проумяват или поне не искат да го признаят, че добрите отношения с българите са голям коз в борбата срещу албанизирането на държавата им. Заплашена да се разпадне заради етническия конфликт и спасена в последния момент от Охридското споразумение (13 август 2001 г.), днешна Македония на практика е албанско-славянска федерация.
В албанските територии скопският национализъм не струва пукната стотинка. А кражбата на история е тактика на щрауса - глупав начин да се браниш от пъплещата етническа заплаха.
Какво да прави София
Политиката на затваряне на очи по отношение на кражбата на история, претенциите за наличие на „македонско малцинство“ в България (които лесно могат да прераснат в териториални претенции) не работи. Грешка е да се мисли, че Скопие ще се отблагодари за „благородството“. Напротив - подобно поведение само вдъхва кураж на македонистите.
Затова на Скопие ясно и разбрано трябва да му бъде казано, че ако не спре веднъж завинаги и не се извини за:
- опитите да стимулира създаване на „македонско малицнство“ в България;
- преследването и дискриминацията на македонски граждани, които не крият българското си самосъзнание;
присвояването на дати, имена, факти, литературни произведения от цялата българска история от Аспарух до края на Втората световна война, ще поучи на куково лято подкрепа за членството в НАТО и ЕС. Гърция блокира това членство само заради едното име „Македония“, защото за нея това е достатъчна кражба на история.
По в-к Преса
Само будали мислат дека една култура и историја е возможно да се украде.
Казвам се Владимир Стоянов,не отдавна с ужас забелязах,че сърби и "македонци"-(посърбени българи),искат да ми откраднат роднината, Антон
Драндаров(виж на Google).Той е български книжовник и публицист и е брат на на моят прадядо Георги Драндаров(български консул в Турция),който е баща на баба ми Райна Георгиева Драндарова.Аз лично,не само,че не признавам македонски народ и език,но не признавам и такава държава-рожба на ...прочети целия
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повече- Мястото на България в „Кратка история на Европа“
- Ст.н. с. Божидар Димитров: Стремежът ни трябва да бъде към запазване цeлостта на Македония
- 110 години от Втората южнославянска изложба в София
- Кои са македонците?“ – писмо на английски археолог до вестник „Таймс“
- Идва ли краят на европейския път за Турция?