Колко струва наетият протестиращ
Репортажът е заснет със скрита камера, а самият Цветков е работил под прикритие. Записал се като част от агитката на „Атака“ и е извървял целия път: явил се е на уреченото място, където получил инструкции.
След това прекарал 6 часа на крак до партийната централа. Питал как се плаща и получил отговор: „30 [лева] даваме. (...) Тия, които сме организатори - по 50“.
Питал какво точно трябва да прави, за да си вземе парите, и получил от „организатора“ следния отговор: „Като бройка трябва да седиш (...) Само си седиш, нито викаш, нито нищо. Няма да викаш. (...) Долу при агитките няма да ходите, тия „Левски-Запад“. Те са си пак с нас, ама няма да ходите там да млатите и да такова”.
Репортажът беше излъчен в разгара на лятото, когато лидерът на „Атака“ Волен Сидеров нарече протестиращите „вандали“ и каза, че с тях ще се борят негови партийни доброволци.
Кадрите на Цветков обаче показаха, че около „Атака“ се струпват хора, които нямат нищо общо с представата за доброволци. Той самият отпаднал от платената агитка на "Атака", защото не успял да покрие изискването да тежи над 95 килограма.
„Най-често работя със скрита камера“, казва Росен Цветков за Дойче веле. „Привличат ме теми, свързани с купуването на гласове, с изборния туризъм, с платените агитки. И понеже от 2009 г. правя разследвания от един и същи порядък, виждам как се променя отношението на аудиторията към тях. В началото - през 2009 г., ги подминаваха, през 2011-а имаше вече някакъв интерес, а сега, през 2013 г., интересът е вече огромен“.
През 2009 г. Росен Цветков се качва на един автобус с „изборни туристи“, който пътува от София за Плевен. Внедрил се е в група от около 50 човека, които ще получат по 15 лева, храна и екскурзия при условие, че в Плевен гласуват за кандидата на партия „Лидер“.
„Тази партия беше на косъм да влезе в парламента“, припомня Цветков, за когото това е първото голямо разследване, заснето под прикритие. Тогава той е 23-годишен студент по журналистика.
„Тогава прокуратурата се самосезира и образува дело. Наскоро проверих какво е станало с делото и бях изумен, когато разбрах, че никой не може да ми отговори. Просто не е ясно в чии ръце е делото, от кого и накъде е било придвижено, къде трябва да го търся... Наложи се да стигна до извода, че е било прекратено, макар никой да не ми го е казвал открито“.
Този пръв голям репортаж е заснет с подкрепата на журналистката Валя Крушкина, която през 2012 г. загуби битката с рака и даде име на наградата за журналистика, присъдена сега на Росен Цветков.
„През 2009 година не ни обърнаха кой знае колко внимание. Но 2 години по-късно, през 2011-а, когато снимах купуването на гласове в Несебър в полза на ГЕРБ, отзвукът вече беше по-мащабен - някои медии преразказаха или препечатаха разследването, а други го споменаха с по едно изречение. Сегашната реакция пък е съвсем масова. Почти нямаше сериозна медия, която да пропусне репортажа за платените агитки”, разказва Цветков.
На въпрос какво го мотивира да работи в едно толкова тромаво общество, журналистът отговаря така: „Всеки ден правя преглед на печата и много често съм раздразнен от това, което чета. Искам да разбия този модел на журналистическа работа“, казва Цветков, който е носител и на наградата за разследваща журналистика на SEEMO в партньорство с фондация „Конрад Аденауер“.
Всъщност, всичките му по-големи разследвания са отличени. Така например за купуването на гласове в Несебър той спечели наградата на Международната асоциация на европейските телевизии СИРКОМ в категорията „Изгряваща звезда“.
Според Цветков, българската публика очаква от журналистите предимно разследващи материали. Така поне излиза от писмата и мейлите, които получава, както и от реакциите в социалните мрежи: „Най-често хората казват, че имат история, която чака някой журналист да я разрови“.
По СБЖ / Дойче веле