Колко струва наетият протестиращ

Автор: Дойче веле


Колко струва наетият протестиращ

Росен Цветков от БНТ получи голямата награда „Валя Крушкина - журналистика за хората“. През лятото той потърси, намери и показа на зрителите отговор на въпроса: Колко струва наетият протестиращ и какво трябва да направи, за да си получи парите?

Репортажът е заснет със скрита камера, а самият Цветков е работил под прикритие. Записал се като част от агитката на „Атака“ и е извървял целия път: явил се е на уреченото място, където получил инструкции.

След това прекарал 6 часа на крак до партийната централа. Питал как се плаща и получил отговор: „30 [лева] даваме. (...) Тия, които сме организатори - по 50“.

Питал какво точно трябва да прави, за да си вземе парите, и получил от „организатора“ следния отговор: „Като бройка трябва да седиш (...) Само си седиш, нито викаш, нито нищо. Няма да викаш. (...) Долу при агитките няма да ходите, тия „Левски-Запад“. Те са си пак с нас, ама няма да ходите там да млатите и да такова”.

Репортажът беше излъчен в разгара на лятото, когато лидерът на „Атака“ Волен Сидеров нарече протестиращите „вандали“ и каза, че с тях ще се борят негови партийни доброволци.

 

Кадрите на Цветков обаче показаха, че около „Атака“ се струпват хора, които нямат нищо общо с представата за доброволци. Той самият отпаднал от платената агитка на "Атака", защото не успял да покрие изискването да тежи над 95 килограма.

„Най-често работя със скрита камера“, казва Росен Цветков за Дойче веле. „Привличат ме теми, свързани с купуването на гласове, с изборния туризъм, с платените агитки. И понеже от 2009 г. правя разследвания от един и същи порядък, виждам как се променя отношението на аудиторията към тях. В началото - през 2009 г., ги подминаваха, през 2011-а имаше вече някакъв интерес, а сега, през 2013 г., интересът е вече огромен“.

През 2009 г. Росен Цветков се качва на един автобус с „изборни туристи“, който пътува от София за Плевен. Внедрил се е в група от около 50 човека, които ще получат по 15 лева, храна и екскурзия при условие, че в Плевен гласуват за кандидата на партия „Лидер“.

 

„Тази партия беше на косъм да влезе в парламента“, припомня Цветков, за когото това е първото голямо разследване, заснето под прикритие. Тогава той е 23-годишен студент по журналистика.

„Тогава прокуратурата се самосезира и образува дело. Наскоро проверих какво е станало с делото и бях изумен, когато разбрах, че никой не може да ми отговори. Просто не е ясно в чии ръце е делото, от кого и накъде е било придвижено, къде трябва да го търся... Наложи се да стигна до извода, че е било прекратено, макар никой да не ми го е казвал открито“.

Този пръв голям репортаж е заснет с подкрепата на журналистката Валя Крушкина, която през 2012 г. загуби битката с рака и даде име на наградата за журналистика, присъдена сега на Росен Цветков.

„През 2009 година не ни обърнаха кой знае колко внимание. Но 2 години по-късно, през 2011-а, когато снимах купуването на гласове в Несебър в полза на ГЕРБ, отзвукът вече беше по-мащабен - някои медии преразказаха или препечатаха разследването, а други го споменаха с по едно изречение. Сегашната реакция пък е съвсем масова. Почти нямаше сериозна медия, която да пропусне репортажа за платените агитки”, разказва Цветков.

На въпрос какво го мотивира да работи в едно толкова тромаво общество, журналистът отговаря така: „Всеки ден правя преглед на печата и много често съм раздразнен от това, което чета. Искам да разбия този модел на журналистическа работа“, казва Цветков, който е носител и на наградата за разследваща журналистика на SEEMO в партньорство с фондация „Конрад Аденауер“.

Всъщност, всичките му по-големи разследвания са отличени. Така например за купуването на гласове в Несебър той спечели наградата на Международната асоциация на европейските телевизии СИРКОМ в категорията „Изгряваща звезда“.

Според Цветков, българската публика очаква от журналистите предимно разследващи материали. Така поне излиза от писмата и мейлите, които получава, както и от реакциите в социалните мрежи: „Най-често хората казват, че имат история, която чака някой журналист да я разрови“.

 

По СБЖ / Дойче веле

 



 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот