Колко му трябва, за да си учен-историк в татковината

Автор: Свилен Мишляков, БЪЛГАРИ (1 коментар)


Колко му трябва, за да си учен-историк в татковината

Просто, като пантоф – научаваш един от т.н. „мъртви езици”, гръцки или латински, още най-малко два западни плюс един славянски, чиракуваш 5-10 години с никаква заплата, в това време защитаваш докторантура, и си готов…

Ако тези редове бяха плод на моментно хрумване, нямаше изобщо да си даваме зор. От доста време в медийното пространство се мотае един въпрос. Все няма мераклии, не се намира някой да го подхване разумно и поне да го докара донякъде – иде реч за историята, за историческата наука. Като начин на употреба в татковината. Не си въобразяваме, че и ние ще изкараме нещата до убедителен край.

 

 Ако иде реч за кръчмарски спор  или моабет в приятелска компания, то той от един момент нататък, се изражда. Стане ли дума за исторически събития, моментално тръгваме да се изпитваме, да спорим, да се види кой е по-по-най… А ако, недай боже, е попаднал и учен-историк сред  сборището на влъхвите, то той в следващия миг е награчен, и тук вече е въпрос на здрави нерви.

 

Историята, майка мила, любимата дъвка за интелигенцията, всеки я разбира - нали, заедно с философията, е фундамента на пършивата хуманитаристика, що да не си почешем езиците ! Плюс всичко, била е в протоса мит, легенда, ехехееее докато тръгнат да никнат артефактите, па да се записва на обработена кожа, или дълбае, петрифицира надписа, що предания, що нещо... И тъй като се възцари, „изобрети” една, меко казано, бунашка теза, че историческата наука е изтривалката на всяка епоха – нова епоха, нов късмет - дайте сега да запретнем ръкави, че наново да сътворим досегашното, без идеологеми и без окраски.  Това, че по всяко време, си има учени – почтени, кадърни, които работят здраво и не си оставят магарето в калта при никакви обстоятелства, че тезите им са исторически правдиви, а и потвърдени  от чужди изследвания – не, това не е така, то не е за нас...

 

Един университетски професор, без уговорки - даскал, все едно беше излязъл от прочутата тревненска „даскалоливница”, проповядваше така: „Историята е проста наука – научаваш я като телефонен указател: например, „Кога Паисий е написал „История славяноболгарская ? 1762 г. Я, да видим – не става ли като 17-62 ! Ами Независимостта на България – 22 септември 1908 г. Не е ли 19-08 ? Притурете и малко факти, малко ала-бала... и все тройката може и да я закърпите. Повече не ви трябва на този етап. Повече – по-нататък, след университета, ехехеееее, като задълбаете в процесите. Ако стигнете дотам. Не се знае, кои от вас ще тръгнат да стават учени, кои – музейни чиновници, кои – даскали...”

 

Онемяхме, направо запецнахме. Четеше лекции по история на Възраждането и следосвобожденска история, а го мързеше да отпусне от знанията си. Днес този, макар и щастлив пенсионер, приказва наляво и надясно кой му бил студент, па как се проявявал, как давал надежди още тогава... и други подобни салати. Деменцията не прощава, но когато си бил кукувей и на младини, сега тя направо е спасение.

 

Вероятно, съприкосновенията с такъв тип чалгари , подтикват мнозина с 20-30 исторически книги или брошури в библиотеките си, да заявяват че историята е лесносмилаема дисциплина и като такава ( брей, че израз!), тя им е любима. Сериозно заявявам - почти нямам познат, а вероятно и вие, който да не е готов да дискутира до зори, или да налети на бой, дойде ли дума за Крум Страшни, Симеон Велики, Стефан Стамболов, Атанас Буров, Никола Гешев, Йосиф Сталин, македонизма – такъв и онакъв, кръвожадните турци (на много не им теква по време на дрънкане, а не спор, диспут, че Османската империя е многонационален конгломерат – един автор ги изкара на повече от 109 националности, живели в нейните предели).

 

Навлякли такива парцаливи, направо мрежести, познания  „разбирачите” издигат национализма – кой, какъв национализъм ! – като защитна преграда. Но национализмът, от XXI век, прогласяван от някои автори, представлява терен, поле за мирно състезание между отделните националности  във сферата на моженето. Можем ли, ние българите, масово да проявим по-добри качества като строители от другите в една многонационална компания, например в Дубай ? От чехи, скандинавци, естонци, латвийци, германци,  сърби, италианци ? Предпочитат ли ни, при изпълнението на сложни конструкции, или ни пращат само да бъркаме бетон ? Можем  ли масово да усвояваме прогресивна научна материя, пак при мирно състезание, на конкурс, все едно, с  изредените по-горе „други”. Не като единици – кадърна единица всеки ще изкара от средата си...

 

В случая, национализмът, втренчен в миналото, може да бъде само патерица. С нея не се замахва. Замахнеш ли – и си долу.

 

Патерицата ти е помощно средство, за да влезеш по-бързо във форма. Бракята-македонци, верни на себе си, то това им остава, продължават да си карат по своя си начин, като Франк Синатра. Ние им се смеем, но другите ги гледат като екзотични образувания. По техните стъпки твърдо крачат украинците. Дойдем ли до съвременната руската школа в историознанието, то тук, за нас, за нашите взаимоотношения с тях, започва стръмнината.

 

Видната ни учена проф. Дора Мирчева разказваше не веднъж и дваж какви научни спорове, едва ли не  кавги, са водили с тях по международните форуми, и то преди 30-40 години. Е, тук нищо не излезе, поради времената, но ги е имало, вписани са в протоколите. Панславизмът на Горчаков, Срезневски, Бодянски не е от типа „речено-сторено”, еднодневка за еднократно ползване. Той има у себе си и немско влияние от средата на XVII и целия XVIII век, а оттам и френските веяния от епохата на Просвещението. Тъй че, теорията за славянобългарската държава, толкова атакувана днес, търпи промяна, съобразена с днешните последни изследвания, но международните славистични центрове хич не я подмятат.

 

Няма начин, да си учен-специалист по българска история и да не владееш сравнителното историознание на съвременен етап. А това значи, да имаш обилни познания по европейска история, оттук и по история на балканските народи. Значи и да владееш поне един от „мъртвите езици” – старогръцки или латински, плюс най-малко два западни плюс руски, или някой друг славянски език. За да четеш и тълкуваш изворите – древни и съвременни.

 

Тъй, че пожалейте историците.  Иде реч за сериозните имена сред тях. Не за типа „естрадни публицисти”, както са печално известни двама-трима. Дето са на всяко гърне мерудия и врякат на възбог, нужен ли е от т.н. „датни материали” за някоя медия. Тях , в полузатвореното общество на учените, никак, ама никак, не ги уважават.

 

Както е и в другите сфери на науката, и българските историци – е, някои от тях – имат договори с международни центрове и първо се изявяват там. Немалка част вече, отдавна са си дигнали щапките, пишат и преподават навън. Как да разберем, какво публикуват и какво замислят ли ? Е, няма да разберем… Поне, докато кръговете на „кръчмарските философи” , на партийно-политическите псевдонационалисти и пишман учените-преписвачи, не намалят децибелите.

 

Факт – миналата година в София се проведе Световен конгрес по византология, 200 прочути учени от цял свят дойдоха тук след 70 години, за да поднесат научните си достижения и просвещават. Предишният конгрес, пак в София, е бил под егидата на проф. Богдан Филов. Да прочетохте някъде интервю с някои от корифеите на византинистиката ? За този древен и все още непроучен докрай свят на взаимоотношенията между България и Източният Рим - Византия ? Иде реч за столичните редакции – малки и големи…Не.

 

Коментари
2012-11-04 09:29:32 От: Tashunko

Бравос, авторе Мишляков! "Но национализмът от XXI век, представлява терен, поле за мирно състезание между отделните националности във сферата на моженето. Можем ли, ние българите, масово да проявим по-добри качества като строители от другите в една многонационална компания, например в Дубай ?" На българите жените им работят по Гърция, Италия и другаде из Европата като болногледачки и берачки на плодове, а тия седят по кръчмите у нас и обсъждат славното ни минало...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече